Каин отстъпи встрани и тръгна да пресрещне Рейт. Спря се някъде по средата и ръката му се плъзна под туниката на кръста му; извади голям матов черен автоматичен пистолет. Притискайки оръжието към задната част на бедрото си, за да не го види монахът, Каин застина в очакване. Когато Рейт се приближи, Каин му каза нещо, което не успях да чуя, а монахът повдигна чантата и му я подаде.
— Това е единственият ми подарък, който може да представлява някаква ценност за теб — дочух гласа му. — А ти ще ми се отблагодариш стократно, ако го приемеш.
Двамата поговориха известно време, докато аз ги наблюдавах. Орбек също.
Както и Фейт.
Онова, което двамата си казаха, не е част от моята история, но не след дълго Каин сви рамене, показа на Рейт пистолета в ръката си… и го прибра.
Рейт си тръгна, кимвайки ми леко. Каин се върна при мен и ми подаде чантата.
— Това може да ти е от полза — рече той; след това ми обясни какво представлява и как да го използвам и ме остави там, на доковете, под дъжда, стиснал в ръцете си Огледалото на Каин.
— Ще се видим — каза той, докато гребците развързваха баржата и я изтласкваха от пристана.
Можах само да му махна с ръка.
Той ми кимна в отговор. Студеният дъжд премина в суграшица, която превърна баржата и всички на палубата ѝ в сиви силуети. Видях как неясната фигура на Каин прегръща неясната фигура на дъщеря си през раменете; после двамата се обърнаха и влязоха през вратата на каютата.
Орбек остана още малко под дъжда. После ми кимна сериозно и също влезе вътре.
Останах на пристана, докато баржата окончателно се скри от погледа ми.
След това се върнах тук, на писалището ми в библиотеката, налях си още от онова хубаво тинаранско бренди и накрая — часове или дни по-късно — събрах смелост да използвам подаръка на Каин.
15.
Няколко месеца след приключването на битката войната най-после беше обявена. Не бях там — не знам подробностите, — но имам детайлно и силно въображение, което в миналото се беше доказало като точно.
Виждам нещата така:
Членовете на Борда на директорите са се събрали на спешна пленарна сесия; личните им импланти — подобни на мислопредавателите — предават сигнала за спешно събрание и всеки от тях бърза да открие усамотено място, където може да активира импланта, без да се страхува да бъде открит или прекъснат.
Сигналът заварва Незаетия Марк Вило в тоалетната на голямата спалня на огромното му имение в планината Сангре де Кристо. Мястото е достатъчно усамотено за целта, затова той изрича кодовата фраза и въздъхва, когато реалността на тоалетната, която го заобикаля, избледнява до прозрачност; последната му собствена мисъл, преди съзнанието му да се слее с електронния колективен разум на БД, е, че членството в Борда не е възход към върховете на властта, както му се беше струвало, преди да получи мястото, а просто един голям трън в задника. Особено сега, когато цялата система на Студията бе закрита за повече от месец. Но онова, което разбира, го наелектризира.
Всеки екран за предавания от Актьорска гледна точка, във всяка земна Студия внезапно беше оживял и сега излъчваше едно и също нещо.
Каин.
Той седи, свил крака под себе си, в някаква пустиня: зад гърба му се виждат скали, около него се забелязват храсталаци, приличащи на пелин. Облечен е в познатия си костюм от черна кожа и устните му са разтеглени в познатата вълча усмивка. Косата му е малко по-прошарена, отколкото си спомня БД, а талията му видимо е по-широка, но иначе в него не се забелязва никакво смекчаване или остаряване.
По никакъв начин не прилича на бившия управител на Студията в Сан Франциско.
Скоро след това телеметрията потвърждава и личността на Актьора, от чийто имплант се извършва предаването; това е Франсис Роси или Дж’Тан. Неколцина от членовете на БД отбелязват иронията — не беше ли Дж’Тан Актьорът, който бе използван като камера преди няколко месеца, когато всичко започна? Светкавично допитване до базата данни на Студията потвърждава предположението.
Междувременно Каин очевидно разбира, че публиката му се е събрала.
— Здрасти — казва той с мрачно веселие. — Всички вие, шибаняци, ме познавате, така че ще карам по същество.
Каин се изправя.
— Знам, че там има хора, които си мислят: „Да, голяма работа, ще си върнем колониите. Ще намерим начин да заобиколим трансферния щит и после ще изпратим Актьори и танкове, и оръжия, и цялата гама гадости.“ Знам, че си го мислят. Знам и че в момента ме слушат някои от тях. Знам, че си мислите, че в края на краищата превъзходството в числеността и технологията ще ви позволи да вършите каквото си поискате. И ние нищо не можем да направим по въпроса. Но знаете ли какво? Тук съм, за да ви кажа, че жестоко бъркате. Ние можем да ви навредим.