Той отстъпва зад купчината ерозирал варовик и Дж’Тан го следва. Каин поглежда надолу от високия полегат склон; в сумрачната далечина се забелязват няколко сгради, в чиито прозорци припламват светлини в настъпващата нощ.
— Да, сигурно ще откриете технологичен начин да се върнете в Отвъдие. Просто искам да знаете, че и ние можем да се прехвърлим на Земята.
Той сочи с пръст сградите.
— Виждате ли? Знаете ли какво е това?
Единствен Марк Вило сред всички членове на Борда на директорите знае.
Мамка му — мисли си той. — Това е моята къща.
Някой подхваща Дж’Тан откъм гърба — вероятно самият Каин — и той сякаш полита във въздуха; пустинята се носи под краката му и комплексът го наближава с ужасяваща бързина.
В тоалетната Марк Вило напипва полупрозрачния бутон на панела до чинията и алармата се включва.
Те се приземяват на площадката пред басейна, до изкуствения водопад, и писъкът на сирените като че ли събужда у Каин някакво мрачно, жестоко веселие.
— Само си помислете — казва той. — Всички вие. Добре, можете да се доберете до нас. Но сега и ние можем да се доберем до вас. Знаем какво могат да причинят танковете ви на градовете ни. Представете си какво може да причини един дракон на Ню Йорк. Представете си, че се намирате в някой небостъргач в центъра на Чикаго, докато скаломагите разтопяват основите му. Само си го представете.
Всеобщото мнение на Борда е, че Каин блъфира. Джуджета? Дракони? Магия в такива мащаби не може да се използва на Земята…
И сякаш в отговор на това погледът на Каин се отмества от Дж’Тан.
— Ма’елкот?
От протегнатите му ръце изригва струя ален пламък и сградите пред очите му избухват.
Той ги гледа с усмивка как горят.
Обръща се към Дж’Тан, навежда се към него и пламъците озаряват демоничното му лице.
— Марк? Вкъщи ли си, стари приятелю? Чук-чук, мамка му.
Бодигардовете на „Вило Интерконтинентал“, които охраняват имението, едва успяват да извадят оръжията си, преди Каин да ги помете с вълна от огън. Той крачи между сградите и само с поглед възпламенява дори тухлите в стените.
Когато стига до централната сграда, той разбива с голи ръце подсилената с въглеродни нишки керамична броня на входната врата. Тухли и камък се трошат под юмруците му и той хлътва вътре, оставяйки Актьора да гледа безпомощно след него.
Изгубва се от погледите на БД. Но Марк Вило го вижда, когато Каин изтръгва вратата на тоалетната от пантите ѝ. На Марк, чието съзнание е наполовина свързано с колективното съзнание на Борда, Каин му изглежда прозрачен, сякаш не съвсем реален, но това е двойно по-ужасяващо.
— Не си очаквал, че ще те хвана на клозетната чиния, а?
— Хари… — казва той. — Хари, за бога, моля те…
— Кой бог?
— Хари, умолявам те, недей… хайде, хлапе, след всичко, което направих за теб… аз те създадох. Моля те, не можеш…
Каин поклаща глава.
— От всички хора на света, Марк. От всички хора на света — на всеки свят…
Устните му се разтягат и оголват зъбите му, хищни и студени.
— Точно ти би трябвало да знаеш, че е опасно да закачаш семейството ми.
Това е последното нещо, което вижда Вило: очите му кипват и се пръсват при първата вълна от огън. Но времето му стига, за да чуе собствения си писък.
На БД, които наблюдават през очите на Дж’Тан, им се струва, че в къщата избухва термобарична бомба. Актьорът е подхвърлен във въздуха от взривната вълна, която го запраща, пъшкащ и зашеметен, върху гъстата зелена трева на моравата пред дома. За няколко секунди БД си позволява да се надява, че Каин е загинал в експлозията, но той се появява от пламъците. Невредим.
Дори неопърлен.
— Искате война? — казва той със същото мрачно и жестоко веселие. — Действайте.
Навежда се над Дж’Тан толкова близко, че зъбите му изпълват целия свят.
— От този миг Студията е изхвърлена от бизнеса. Същото се отнася и за компания „Отвъдие“. Отвъдие е затворено.
Той покрива лицето на Дж’Тан с дланите си.
— Благодаря ви и лека нощ.
Светлината от очите на последния Актьор се свива до точка и угасва.
16.
И така:
Ето ме мен.
Седя си на бюрото и главата ми е пълна с истории.