Нима това е загадка? — помисли си той с горчивина. — Нима някой е останал изненадан?
Той бе получил поста управител — и съответното издигане в кастовата стълбица до Администратор — в рамките на грандиозна рекламна кампания, прозрачен опит за смекчаване на катастрофалните последствия от последното приключение на Каин, „Заради любовта на Палас Рил“. В резултат на провала на това Приключение изгуби поста си предишният директор Артуро Колбърг, а репутацията на Студията се оказа безнадеждно съсипана. За няколко седмици Хари се оказа най-прочутият човек на Земята — „Заради любовта на Палас Рил“ стана най-популярното Приключение в историята, поставяйки рекорд по продажби, който досега, седем години по-късно, все още не беше победен — и той можеше да причини неизчислими вреди на индустрията. Затова те го подкупиха.
Това е твърде меко казано — помисли си Хари. — Не ме подкупиха. Направо ме купиха.
Купиха го с възможността да живее спокойно с жената, която обичаше. Купиха го с възможността да отгледа дъщеря си като Администратор. Купиха го с възможността да опознае отново баща си. А в замяна?
От него се очакваше само да седи зад бюрото и да си затваря устата.
Един от новите му колеги, управителят на Студията в Санкт Петербург, беше представил ситуацията особено убедително по време на първата им среща, няколко седмици след повишението на Хари:
— Може би най-значимото умение на ефективния Администратор е да развива способността да не прави нищо. Да разбираш кога може да не правиш нищо, е далеч по-важно от това да знаеш какво да правиш.
И ето я философската обосновка за това да бъде добро момче, да си седи спокойно и да брои дните до пенсионирането си. Подобно самосъзнание ни превръща в страхливци, помисли си Хари.
Имаше силата да оцелява ден за ден. Но когато погледнеше в дългия тъмен тунел на остатъка от живота си, той виждаше твърде много подобни нощи, в които седи зад бюрото си в три през нощта, втренчил поглед в абсолютния факт, че днешният ден ще бъде точно като вчерашния, утрешния и така нататък; дните ще пълзят един след друг в един безкраен свят, амин.
Ако извадеше късмет.
С няколко удара по клавишите той изкара на екрана поредното заявление, подадено в Социалния съд от адвокатите на Ейвъри Шанкс. Винаги, когато Хари беше в гадно настроение, както тази нощ, той разглеждаше нарастващия архив на делото „Бизн. Шанкс срещу Адм. Майкълсън“ и размишляваше за това какво би могло да се случи, ако правният отдел на Студията реши някой ден да го зареже.
Бизнесмен Ейвъри Шанкс — майката на Карл Шанкс, майката на Ламорак, ръководителя на електрохимическия гигант „Синтек“ — лично бе подала иск срещу Хари по обвинение в насилствен междукастов контакт няколко дни след приключването на „Заради любовта на Палас Рил“, още преди Хари да бъде изписан от болницата. Тя използваше юридическия отдел на корпорацията си като лични бойни кучета, засипвайки съда с безкрайни жалби. За основа на иска бе послужило спорното заявление, че статусът на Карл Шанкс като Професионалист можеше да се счита за формален в съответствие с дейността му като Актьор. Юристите на „Синтек“ продължаваха да настояват, че в очите на съда Карл трябва да бъде приеман като Бизнесмен.
Което, без защитата на Студията, щеше да е достатъчно Хари да бъде киборгизиран и продаден като Трудовак.
В най-мрачните си нощи Хари подозираше, че Студията не е закрила окончателно делото, защото искаше да има коз в ръкава за в случай, че той реши да прекрачи всички граници.
Хари затвори съдебния архив, огледа отново разпечатките, събра ги раздразнено на купчина, но мислите му непрекъснато се връщаха към делото…
Таксите бяха достатъчни, за да го съсипят. Доходът на Шана не стигаше за издръжката на семейството, дори и да ги нямаше съдебните разходи; тя все още имаше своята фанатично вярна публика, но общите ѝ приходи стабилно намаляваха. Вече дори нямаше директни зрители. Два пъти в годината прекарваше тримесечните си сесии в свободен режим, приключенията ѝ се записваха на микрокуб: иронично ехо на едно от нововъведенията на Колбърг, Дългия формат.
Да бъдеш богиня, си имаше своето очарование — ненарушимия покой на връзката ѝ с целия свят, умопомрачителното чувство за контакт с всяко живо същество в речния басейн на Великия Чамбайген, извисяващото чувство за пълен контрол над неизмеримата мощ, — но феновете ѝ бързо установиха, че записите осигуряват същия ефект. Дори само един запис. Тъй като за Чамбарая дните не се различаваха един от друг, записите по принцип се продаваха лошо. За да се привлекат директни зрители, за да се повишат доходите от продажбите и наема на записи, беше нужен сюжет. А Палас Рил не можеше да го предложи. Тя беше завършена; не ѝ беше нужно нищо, което реката да не можеше да ѝ осигури. Чамбарая не познава нуждата. А без нужда всичко останало са капризи.