То винаги бе било един от най-полезните му таланти.
Рейт беше още момче, когато откри тази дарба: на тринайсет години, едва навлязъл в юношеството. В едно златисто утро той лежеше в леглото в стаята си, която се намираше над малката ковачница на баща му, и бавно се отърсваше от съня си. В този сън той целуваше Дала, шестнайсетгодишното момиче с гарвановочерна коса, което продаваше питки на ъгъла на Улицата на кожарите и „Въдичарска“; докато лежеше в леглото и си играеше с ерекцията, която бе получил в съня си, той си представяше как тя става от леглото и издърпва нощницата си през главата, представяше си как кръглите ѝ пълни гърди се поклащат свободно, как зърната ѝ се втвърдяват, докато се наплисква с вода от каната, поставена до леглото ѝ. В съзнанието си я видя как застава гола пред огледалото, заплита наново косата си и я навива около главата си в лъскав речен шлем, вместо да я остави да пада на дълги къдри по гърба ѝ; представи си как избира този ден, за да облече най-старата си блуза, онази, която той харесваше най-много, защото платът ѝ беше толкова изтъркан и мек, че прилепваше към извивките на тялото ѝ и загатваше за тъмните кръгове около зърната на гърдите ѝ.
Това си беше чиста фантазия, разбира се — ярките блянове на едно похотливо момче.
Но когато същата сутрин той отиде да купи питки за обяд на баща си, изчервен толкова силно, че не смееше дори да я погледне, Рейт установи, че тя носи онази същата блуза и че тази сутрин е избрала да направи косата си по нов начин, сплетена и навита около главата — точно както си я беше представял.
Това бе първият намек, че Рейт е роден за велики дела.
Не му беше лесно да усъвършенства дарбата си. В следващите дни и нощи, докато шпионираше при всяка възможност голото тяло на Дала, той установи, че развинтеното му въображение е повече пречка, отколкото помощ. Твърде често мисленият ѝ образ вдигаше ръцете си към гърдите, играеше си с тях и ги мачкаше така, както на него му се искаше. Твърде често си представяше как едната ѝ ръка се плъзга към коприненото гнездо между краката ѝ… и видението се разпръскваше в хаотични тъмни петна. Той установи, че ясните образи изискват определена студенина в съзнанието, определена безпристрастност; иначе виденията се размазваха, замъглени от собствените му желания, от сенките на неосъществени фантазии.
Но тези неосъществени фантазии имаха своя собствена сила, както Рейт откри един ден, докато я гледаше, като в съзнанието му се въртеше идеално оформен мислен образ на голите ѝ крайници, омотани в чаршафите. Дала срещна погледа му със срамежлива усмивка, протегна ръка, улови неговата и го поведе към спалнята си. В онзи ясен горещ летен следобед със същата срамежлива усмивка тя му отне девствеността.
Това бе и сладкото докосване на устните на собствената му съдба.
Той стана послушник на четиринайсет години и използва напредничавото образование, което можеше да получи единствено в посолството на Манастирите, за да увеличи силата си; обучението на Посветените на тялото и ума го научи на самодисциплина, с която безмилостно да задушава осакатяващите дарбата му желания. Сега той използваше ума си така, както някой друг монах би използвал меча си: като оръжие, което служеше на Бъдещето на Човечеството.
На двайсет и пет години той стана най-младият посланик в шестстотингодишната история на Манастирите — и дори Съветът на братята не предполагаше до каква степен решението им е било повлияно от скритата сила на желанията на младия монах.
Сега пред вътрешното зрение на Рейт се спусна мъгла, приличаща на пелена. Разтвориха се масивните крила на портата и две колони облечени в алени ризници артански стражници влязоха в залата, стиснали в готовност чудатите си, изстрелващи стоманени топчета лъкове. Те се разпръснаха в широката дъга на почетна стража.
Елфите ги следяха с нескрито любопитство, без да осъзнават значението на случващото се. Херцог Китин от своя страна скочи забързано от трона и падна на едно коляно, навеждайки глава, за да посрещне артанския вицекрал Винсън Гарете. На лорд Китин можеше да се разчита единствено в чисто церемониални ситуации. Никакви сериозни дела не можеха да се вършат в Трансдея без участието на истинските управници на тази земя.
Сърцето на Рейт заби ускорено.
Докато минаваше покрай елфите, Гарете като че ли им каза нещо с приятелски тон. Рейт се ядоса на мисловната мъгла, която му пречеше да узнае какво точно се случва на тази среща — ако можеше да чуе думите на Гарете, може би щеше да разбере значението на тези легати. Неведението го убиваше.