Военната технология на артанците беше по-развита дори от рудодобивната им технология; навлизането в Диамантената мина и арестуването на цялото ѝ население се беше оказало далеч по-евтино, отколкото щеше да им излезе преместването на минните операции. Онези, които се предадоха доброволно, бяха възнаградени с работа в мините, чиста храна и вода и удобни легла, върху които да си почиват; останалите, които оказаха съпротива срещу нахлуването, бяха избити като животни, каквито всъщност представляваха.
По личното мнение на Рейт кървавата ситуация можеше да се спести по много по-лесен начин: добавянето на малко повече силна отрова в подводните води на Диамантената мина щеше да реши проблема много по-бързо и икономично. Престореното добросърдечие на желание за помощ на Гарете, фалшивата му загриженост за съдбата на джуджетата само бяха влошили положението — те бяха вдъхнали допълнителна смелост в душите на джуджетата и им позволиха да причинят значителни щети на мините, преди бунтът им окончателно да бъде овладян.
Рейт предположи, че нещо подобно се случваше в момента в Тронната зала. Гарете сигурно хъмкаше и въртеше очи, опитвайки се да отклони подозренията на елфическите легати; не разбираше в каква каша се беше забъркал. Нямаше представа за мощта на Митондион, която щеше да се развихри, в случай че избухне война — както, разбира се, и самите елфи нямаха никаква представа за мощта на артанските владетели на Трансдея.
Рейт предчувстваше, че пред него ще се разкрият необятни възможности — но възможности за какво и как трябваше да подходи към тях, за да успее?
Щеше да го разбере в мига, щом узнаеше как всичко това е свързано с Каин.
2.
Всеки, чийто разум е склонен към размишления и философстване, в един момент остава поразен от организационните принципи на историята. Формата, които тези принципи приемат, зависи изключително от специфичните мании на въпросния мислител. За монархиста историята може да представлява поредица от сблъсъци между велики лидери; за социалиста историята представлява борба между класите в икономическа гражданска война. Земеделецът вижда динамиката на населението, земята и снабдяването с храна; философът може да разсъждава за стремежа към власт или волята за обединение. Теологът — за волята Божия. По природа Рейт не беше мислител, но събитията, които се случиха по негово време, го накараха да осъзнае един от всеобщите организационни принципи, който толкова биеше на очи, че той непрекъснато се изненадваше как никой друг не го е забелязал.
Преди много време — когато той беше все още млад многообещаващ пламенен монах, току-що приет за Посветен в Анхана — този организационен принцип на историята се беше намесил в съдбата му и я беше разбил на парчета като глинен съд. Той я съгради отново парче по парче — и я закали, — но човекът, който се издигна от пепелта, вече не беше Рейт от Анхана, макар да отговаряше на това име.
В онези дни Крийл от Гартан Холд беше Посланик в Анхана. Рейт продължаваше да вижда образа му толкова ясно, сякаш човекът стоеше изправен пред него: грациозен и красив мъж, в чиито очи проблясва изключителният му интелект, брилянтен мислител с ум, който като горски пожар прескачаше от клон на клон. Посланик Крийл беше взел младия Рейт под крилото си, давайки му да разбере, че кариерата му ще върви само нагоре. Беше го окуражавал в изучаването на изкуствата на боя и шпионажа на Посветените и мисловните умения, които сега бяха най-мощното му оръжие.
Рейт бе наблюдавал с безпомощен ужас как Крийл умря от ръката на Каин.
В онзи ден той се закле в лицето на Каин, че убиецът няма да намери място, където да се скрие от отмъщението на Манастирите. Но след убийството на Крийл посланическият пост бе зает от онзи двуличен лентяй Деймън, който представи съвсем объркано и неясно случилото се пред Съвета на братята — не че това имаше значение; тогава всички смятаха Каин за мъртъв.
Убийството на Крийл отвори вратата за унищожаването на Рейт; като първия удар с чук на дърводелец, то застопори пирона на мястото му, в очакване на последния удар. Тъй като Крийл беше умрял точно в онзи ден — и тъй като в посолството настъпи голям хаос, — Рейт беше изпратен на допълнително дежурство в онзи съдбовен следобед, пет дни по-късно. Той седеше на писалището в скрипториума, обграден от безгръбначни Непосветени, и усърдно преписваше за пети път доклада си за убийството на Крийл.