— Сигурен ли сте, че няма да се присъедините към мен?
Временният посланик му отвърна с леден поглед.
Тоа Сител въздъхна.
— О, отпуснете се малко, Деймън. Съжалявам за спектакъла в балната зала. Това беше просто представление — слухът за него ще се разнесе далеч зад границите на Империята още преди да е изминала седмицата, точно каквото беше намерението ми. Междувременно ще освободя хората ви и Църквата ще заплати всички репарации, които поиска Съветът. Така добре ли е? Ще оневиня служителите ви и ще поднеса официални извинения за нанесената обида — като добавя, че ако сред хората ви бяха открити каинисти, те щяха да получат същото наказание, което Имперското правосъдие определя на всички врагове на Бога. Но това са само подробности. Налейте си питие.
Деймън въздъхна и поклати глава, но отиде до скрина, взе си една чаша и си наля три пръста коришово кактусово уиски.
— Не мога да ви кажа какъв ще бъде отговорът на Съвета — рече той, — но те винаги са приемали с охота репарациите; Братята искат война не повече, отколкото го желае Империята.
Тоа Сител кимна одобрително и посочи с чашата си обзавеждането на кабинета: скъпа украса от изкусно резбовани мебели от твърда дървесина в лекия, въздушен стил, с който се отличаваха последните творения на майсторите на Анхана.
— Виждам, че още не сте сменили мебелите на Крийл.
Деймън сви рамене.
— Аз съм само Временен посланик. Нямам властта да правя промени.
— Ммм, да — всъщност никой не ви се доверява, нали? Никоя от фракциите в Съвета няма силата да изпрати тук свой собствен подлизурко, затова оставят вас: може би единствения честен човек в Монашеския дипломатически корпус. — Тоа Сител се засмя при мисълта за честен посланик. — Винаги съм ви се възхищавал, нали знаете?
Приятелският му тон постигна целта си: напрежението започна да се изтегля от лицето на Деймън и Временният посланик се настани на едно красиво канапе. Предпазливостта все още не го бе напуснала, но тя бе приемлива, стига Деймън да се успокои достатъчно, че да не направи някоя глупост — като например да заповяда на стоящите отвън монаси да нападнат дворцовите рицари, които пазеха вратата. Тоа Сител се зачуди дали Деймън изпитва колкото облекчение, толкова и разочарование; Посланикът очевидно се беше подготвил за благородно мъченичество.
— Честността не е чак такава добродетел — отвърна изморено Деймън. Той отпи от уискито си и продължи: — Казвам истината, защото такава е натурата ми. Не съм предразположен към лъжи. Това е същото, като цвета на косата ми или височината ми: нито е добре, нито е зле. Просто е така.
— Ммм, постъпвате, както сметнете за добре, така ли? — промърмори Тоа Сител развеселено. — Почти звучите като каинист.
Деймън изсумтя и поклати глава.
— Не се занимавам с политика.
— Нито пък те, ако се вярва на думите им. Те са философи.
Устните на Деймън се изкривиха в мрачна усмивка.
— Кажете ми, защо дойдохте тук. Едва ли е, за да обсъждаме тънкостите на каинизма.
— Точно тук грешите, приятелю — рече Тоа Сител. Той пресуши чашата си и преди да продължи, я напълни отново. — Утре е празникът на свети Бърн. Денят на Възнесението е само след три месеца, Деймън. Това ще е седмият фестивал на Възнесението, по волята на Ма’елкот.
Той вдигна наздравица към малкия елкотански олтар, който стоеше в ъгъла на кабинета, и отпи в името на своя Бог.
— Това ще е най-важният ден в моя патриархат. Сред най-наивните от нашите Любими деца има хора, които очакват самия Ма’елкот да се завърне на този ден.
Деймън кимна.
— Чувал съм тази приказка.
— Това е само приказка — рече Тоа Сител. — Възнеслият се Ма’елкот няма да се върне в плът; Той е трансцендентен, иманентен, вездесъщ. Няма нужда от физическа форма. Но Империята, от друга страна — Империята има голяма нужда от безупречен Фестивал на Възнесението, разбирате ли ме? Той представлява решаващият символ на доктрината за елкотанското върховенство. — Без да изпуска чашата от ръката си, той машинално предложи на олтара кръвта от сърцето си.
— Започвам да разбирам — каза Деймън. — Очаквате каинистите да направят опит да се намесят.
— Разбира се, че ще направят — отвърна с досада Тоа Сител. — Могат ли да пропуснат? Възможността е твърде добра, за да ѝ се устои. Разтурването на Фестивала не е кой знае какво — но да направят така, че Имперската църква да изглежда слаба и смешна — това заплашва самото съществуване на Империята.