Той отново пресуши чашата си. Каза си, че това е достатъчно; беше толкова изморен, че брендито вече беше завъртяло главата му. Стените на стаята като че ли се бяха приближили към него, а въздухът стана по-сгъстен, по-труден за дишане.
— До началото на Фестивала каинизмът ще се превърне просто в спомен; оцелелите каинисти ще бъдат твърде загрижени да оцелеят, за да рискуват да раздразнят Имперската църква. Бях небрежен, Деймън. Позволих им да стигнат твърде далеч и смелостта им нарасна. Сега трябва да бъдат смазани, преди наистина да ни навредят.
Деймън му отвърна с мрачен поглед. Тоа Сител подозираше, че Посланикът изпитва определени съмнения относно ползата от Империята за изпълнението на основната задача на Манастирите — постигането на върховенство на човешката раса над всички останали; той винаги се въздържаше от изказвания по въпроса. Съветът на братята открито поддържаше Империята като най-светлата надежда за човечеството. Непоколебимата преданост на Деймън към Манастирите не му позволяваше да обявява публично несъгласието си със Съвета, но вродената му честност не му позволяваше да се преструва, че го подкрепя — затова той никога не казваше нищо.
Тоа Сител въздъхна и си наля още едно бренди. Установи, че му действа неочаквано отпускащо да седи тук с мъжа, който — макар да не му беше точно приятел — нямаше нужда да манипулира и пред който не бе необходимо да поддържа изморителната маска на Патриаршеска непогрешимост. Той реши, че щом приключи работата си тук, ще се върне право в двореца „Колхари“ и ще спи до зори.
— Знаете ли — рече бавно той, — че точно в тази стая го срещнах за пръв път? Каин. Точно тук.
— Спомням си — отвърна мрачно Деймън.
— Разбира се, разбира се. Вие бяхте тук, нали?
Погледите им се срещнаха и бързо се плъзнаха по широкия килим, който разделяше събеседниците. Преди почти седем години те стояха в същата тази стая и гледаха как Посланик Крийл лежи на този килим, докато светлината на живота бавно угасва в очите му, след като Каин му бе строшил врата.
Тоа Сител често се чудеше дали днес светът щеше да е по-различен, ако в онази нощ бе постъпил правилно: ако беше наредил Каин да бъде убит като бясно куче.
— Каин бе причината да получите този пост — продължи да размишлява той на глас. — Вие станахте Временен посланик, след като той уби Крийл…
— След като го екзекутира — отсече Деймън.
Тоа Сител не обърна внимание на поправката.
— Всъщност заради него все още сте тук. Когато давахте показания пред Съвета относно обстоятелствата около смъртта на Крийл, думите ви не се понравиха нито на приятелите, нито на враговете му. Вие се оказахте по средата, настройвайки против себе си и двете страни — опасна позиция, но се оказа, че вие сте надарен с изключително чувство за баланс.
— Просто казах истината — отвърна Деймън, свивайки рамене; след това наведе леко главата си настрани и погледна с любопитство към Тоа Сител. — Откъде знаете за показанията ми? Протоколите на Съвета на братята са…
— Секретни, да, да — прекъсна го Тоа Сител, махвайки с ръка. — Просто от време на време тази тема за размисъл ми се струва доста развлекателна. Сам по себе си Каин наистина е въплъщение на злото, както го определя Църквата: безсърдечен убиец, който ни най-малко не се интересува от съсипаните от него съдби в стремежа си да удовлетвори поредния си каприз. Той предаде Нашия господар, но точно чрез това предателство се преобрази Ма’елкот. Той ме осакати — разби коляното ми дотолкова, че дори магията да не може да го оправи, — така че болката, която изпитвам при всяка стъпка, непрекъснато ми напомня за него. Но въпреки това той остави в ръцете ми управлението на Анханската империя. Възбуди бунтове, които едва не изпепелиха града до основи — Първата война за трона, както и Втората всъщност.
Сърцето на Тоа Сител внезапно се сви от мъка; Ташинел и Джарот, синовете му, които бе обичал безкрайно, неговите единствени деца, бяха загинали в Първата война за трона. Той прогони мисълта от главата си — това бе стара, позната болка, която винаги го връхлиташе под влиянието на алкохола — и продължи.
— Но освен това той спаси Анхана в битката при Серано. Убийствата му нямат чет… но не можем да забравим, че той направи огромна услуга на страната ни, убивайки онзи откаченяк Бърн.
— Когото точно вашата Църква направи светец — посочи Деймън.