— Не моята. Църквата на Ма’елкот. — Тоа Сител отново вдигна чашата си в жест на поздрав към олтара в ъгъла. — Забравяте, че аз познавах Бърн. Утре празнуваме жертвата му в името на Бог, не характера му. Като човек, той бе изнасилвач и убиец — по-лош дори от Каин, и аз нямам нищо против да го изричам на глас. В частни разговори.
Деймън се усмихна накриво, сякаш разтягането на устните му причиняваше болка.
— Вие също звучите донякъде като каинист.
— А, брендито е виновно — отвърна Тоа Сител и надигна чашата, за да поеме последните капки в нея, преди да я напълни отново. — Деймън, на всички трябва да им стане ясно, че каинизмът е измяна. Последователите му открито се обявяват за врагове на обществото и на Бог. Това няма да бъде толерирано в границите на Империята — дори да става дума за дипломати на Манастирите.
Деймън се намръщи.
— Не можете да очаквате от мен да диктувам политическите и философските пристрастия на гражданите на Манастирите — рече твърдо той.
Тоа Сител отново махна с ръка.
— Така е. Онова, което очаквам, е Съветът на братята да сметне за целесъобразно да изпраща хората с подобни възгледи някъде другаде — за да избегне проявите на преднамерено оскърбление на Империята и Църквата. В края на краищата — добави той мъдро — каинистката ерес не може да е популярна и в Съвета; сигурен съм, ако Каин не беше умрял на Стадиона на победата, вие щяхте да бъдете принудени да го убиете.
Деймън погледна мрачно чашата си и разклати брендито в нея.
— Има хора, които твърдят, че Каин е оцелял — че изчаква някъде извън този свят и когато Ма’елкот се завърне, той ще се върне заедно с него, за да се изправят един срещу друг в последната битка.
— Примитивно суеверие — изсумтя Тоа Сител. — Митът за „последния сблъсък“ винаги ще бъде популярен сред дилетантите — и несъмнено е разпространяван от каинистите. Възнамерявам да се погрижа никога да не получат шанса да изпълнят фалшивите си пророчества. Затова избрах да разговаряме насаме тук, във вашия кабинет, Деймън. Искам да разберете, че всичко, което върша, е в служба на човечеството, в което сте се заклели вие и всеки друг монах; каинизмът е общ враг, който може да бъде победен само с общи усилия.
Предишната предпазливост се завърна на лицето на Деймън с удвоена сила.
— Все още не съм убеден, че каинизмът е наш общ враг — рече той. — Какви общи усилия очаквате? Какво искате от нас?
— Най-вече от вас, Деймън — веднага отвърна Тоа Сител. — Времето ми притиска; не мога да си позволя да изгубя месец или шест седмици в размяна на куриери. Искам да разговарям с Рейт от Анхана, настоящия Посланик в херцогство Трансдея.
— Да разговаряте…? — Деймън се вцепени. — Как знаете…
— Вие имате един уред — мисля, че го наричате артанско огледало, — с който сте се сдобили от артанците, които сега управляват Трансдея. Обикновено го използвате тук, във вашия кабинет. Не познавам принципа му на работа; ще ви бъда много благодарен, ако го използвате, за да осъществите контакт с Посланик Рейт.
— Но, но, невъзможно е да знаете…
— За този таен уред? — Тоа Сител въздъхна и за последен път пресуши чашата си. — След като прекарах целия си живот в професионално събиране на чужди тайни, аз установих, че само по себе си това занимание ми доставя огромно удоволствие — отвлича ме от тежките държавни дела.
Той си позволи една от редките си лениви усмивки, удари с юмрук гърдите си и протегна напред дланта си.
— Нали знаете, че Очите на Бога виждат всичко. Ма’елкот е най-висшият.
6.
Тоа Сител внимателно наблюдаваше как подготвят артанското огледало за работа. Бяха му докладвали за това устройство, но той никога не го беше виждал и не знаеше как работи.
Артанското огледало представляваше кутия с размерите на пътна чанта, която Главният говорител Досейн от Джантоген Блъф разположи върху писалището на Деймън. След това Главният говорител свърза някаква тънка гъвкава жица с друга подобна, която влизаше незабележимо през прозореца. Едната от стените на кутията представляваше най-обикновено огледало, което като че ли беше просто посребрено стъкло, а отстрани имаше дръжка във формата на халка, която, изглежда, бе направена от злато. След като двете жици бяха свързани по начин, който Тоа Сител не можа да схване — Досейн като че ли просто съедини краищата им един с друг, както се присаждаше калем към плодно дърво, — Главният говорител се оттегли. Единият от помощниците му — наричан брат говорител — хвана дръжката и за кратко затвори очи.