Няколко мига преминаха в мълчание, след което братът говорител отвори очите си и каза:
— Приемам.
Деймън седна в креслото си с лице към артанското огледало; братът говорител хвана ръката му.
— Поздрави от Анхана — каза Деймън. — Посланик Деймън търси Посланик Рейт.
Тоа Сител се наведе напред, вперил поглед в устройството; отстрани изглеждаше, че Деймън гледа в отражението си и говори на себе си.
Отново настъпи мълчание, след което Деймън каза:
— Не много добре, Магистър Рейт. Това не е лично обаждане. При мен е Негово Сиятелство Патриархът на Анхана, който желае да разговаря с вас.
След кратка пауза Деймън каза с рязък глас:
— Но той знае. Не е зле да си припомните, Рейт, че някога Патриархът ръководеше Кралските очи. Предпочетох да не го обиждам с неискрени преструвки и предлагам да последвате примера ми… Много добре. Да, спомням си и бъдете сигурен, че това се отнася и за Патриарха. Изчакайте за миг.
Той пусна ръката на брата говорител и се обърна към Тоа Сител.
— Магистър Рейт ми напомни да не забравям колко е зает с посланическите си задължения — рече Деймън с ироничен тон. После стана и предложи мястото си на Тоа Сител.
Патриархът седна и погледна в огледалото. Към увисналите бузи се бяха прибавили дълбоки бръчки, а почти черните сенки от изтощение под очите го накараха да потрепне и да си обещае, че щом Фестивалът приключи успешно, най-после ще си вземе отдавна чаканата почивка, която от седем години си обещаваше.
После съсредоточи вниманието си върху работата.
— Как се използва?
Братът говорител протегна ръката си.
— Ваше Сиятелство трябва просто да хване ръката ми и да говори така, сякаш брат Рейт се намира в стаята.
Тоа Сител се намръщи и хвана ръката на брата говорител. Веждите му се сбърчиха още повече, когато лицето му в огледалото се размаза в сивкава мъгла, която после се съедини в нов образ: слабо лице на мъж със заострена брадичка и загоряла кожа, остър като нож нос между сближени очи с пронизващ орлов поглед. Венче от провиснали кестеняви коси ограждаше тонзурата му и той бе облечен в кървавочервените одежди на посланик на Манастирите. А тези очи… те бяха наистина смущаващи: бледосиви, почти безцветни, те изпъкваха върху мургавата кожа, мътни и безизразни, като хлътнали в черепа му парчета лед.
Едва ли беше по-възрастен от трийсетина години, може би около двайсет и пет, двайсет и шест годишен.
Тоа Сител с изумление го разпозна; макар да не се сещаше точно кога, той бе виждал този напрегнат млад мъж, може би преди години — за миг, без някаква особена причина, той отново се замисли за обърканата мрежа от съдби, които непрекъснато се сблъскваха една с друга.
Ах, проклятие — помисли си Тоа Сител. — Не трябваше да пия толкова.
— Ваше Сиятелство? — В гласа се долавяше леко раздразнена нотка. Рейт му говореше през уреда от стотици мили разстояние. Стаята, в която се намираше младият мъж, не можеше да се види; Посланикът сякаш плуваше в гъста сивкава мъгла. — Как мога да ви бъда полезен?
Тоа Сител изпуфтя през носа си. Не виждаше причина да си губи времето в размяна на учтивости или да говори със заобикалки.
— Вие, като гражданин на Манастирите, не сте поданик на Империята, затова не мога да ви заповядвам. Но Съветът на братята е наредил на всеки монах да ни оказва пълно съдействие и помощ в случай на необходимост. Което означава, че трябва да приемете искането ми като дошло от тях.
Рейт присви бледите си очи.
— Моля, продължете, Ваше Сиятелство.
— Предайте думите ми на вашия вицекрал Гарете. От днес изповядването, тайно или явно, на идеите на каинизма се обявява за държавна измяна в Империята и за оскърбление на Бога — започна Тоа Сител.
При тези думи в очите на Рейт се разгоря необясним пламък, сякаш зимното слънце се появи иззад гъстите облаци.
— Това е велик ден, Ваше Сиятелство, но… да предам на вицекраля? Не разбирам.
— Естествено, че разбирате, Рейт — рече сприхаво Тоа Сител. — Всеизвестно е, че не сте глупак. Освен това е известно, че сте получили настоящия си пост само защото сте водещият авторитет на Манастирите по въпроса за актирите.
Погледът на Рейт се съсредоточи върху него като слънчев лъч през увеличително стъкло; Тоа Сител нямаше да се изненада, ако откриеше на бузите си пришки.
— Не е възможно да…
— Спестете ми тези глупости. — Преди да продължи, Тоа Сител положи усилия да се върне към привичната си суховата реч. — Съобщението ми до Гарете е просто: от днес нататък всяка подкрепа за действията на тези каинисти ще бъде възприемана като акт на война.