— Ваше Сиятелство прави ужасна грешка — каза младият Посланик.
— Този въпрос не подлежи на обсъждане, Посланик. Кажете на Винсън Гарете, че той е известен на Безкрайния двор; нищо не може да се скрие от смъртната ръка на Ма’елкот. Кажете му, че на нас ни е известно, че той и неговите тъй наречени артанци всъщност са актири. Кажете му, че ни е известно, че актирите подкрепят разпространението на каинизма. Кажете му също, че ако той и неговите господари актири продължат кампанията си на каинистки терор срещу Империята, техният мъничък плацдарм в нашия свят ще бъде напълно унищожен.
Рейт изсумтя с открито пренебрежение.
— Ще обявим кръстоносен поход — заяви Тоа Сител. — Разбрахте ли?
Рейт като че ли преглътна, извивайки главата си така, сякаш го болеше гърлото, и кимна.
— Да, Ваше Сиятелство. Разбирам.
— Погрижете се да го разбере и Гарете. Ние знаем, че актирите притежават силни магьосници — но знаем също, че и те умират лесно, както всички останали хора. Не е необходимо артанците и Империята да бъдат врагове; кажете му и това. Трябва да избере между двата пътя: приятелство или смърт.
— Ваше Сиятелство, моля ви… — Младежкото лице на Рейт се изкриви, сякаш той дъвчеше натрошено стъкло. Миг по-късно обаче се овладя и продължи с плах глас: — Макар да не съм гражданин на Империята, Ваше Сиятелство, аз съм от паството ви. От раждането си съм член на Църквата, Любимо дете. Преминах през утробата на Ма’елкот, напътстван лично от Него, и предаността ми към него досега не се е разколебала. В името на тази преданост ви моля да преосмислите онова, което искате от мен. Познавам вицекраля твърде добре — подобна смела заплаха ще разпали войната, която всички толкова силно желаем да избегнем.
Тоа Сител небрежно изхъмка.
— Щом Гарете желае толкова силно да продължава със своите каинистки игри, ние може да прибегнем до решението, което самият Каин би избрал, с надеждата, че наследникът на Гарете ще прояви по-здрав разум.
— Ваше Сиятелство, не можете да го направите. — Младият Посланик говореше с абсолютна увереност. — Нямате представа срещу какви сили се изправяте — никога няма да сте в безопасност. Няма място, където да се скриете от отмъщението на артаните.
Думите му отекнаха в съзнанието на Тоа Сител и ехото ги изкриви: „Никога няма да си в безопасност, Каин от Гартан Холд. Няма място, където да се скриеш от отмъщението на Манастирите.“
— Ха! — излая той, щракна с пръсти и посочи образа на Рейт в огледалото. — Вече те познах — спомних си!
Веждите на Рейт се сближиха.
— Моля?
— Ти беше тук, в същата тази стая! — заяви Тоа Сител с триумфиращ глас. — Онази нощ, когато Каин го уби тук, на този килим. Ти беше един от пазачите…
— Така е — потвърди мрачно Рейт. — Но не мога да разбера каква връзка има това с отношенията ви с артанския вицекрал.
— Но разбира се, че има… — Тоа Сител се намръщи; разбира се, че имаше връзка. Нали? И беше сигурен, че тя е от изключително значение, че по никакъв начин не трябва да я изпуска, но защо — това не можеше да си спомни по никакъв начин. Той посегна към чашата си с бренди, но устави, че е празна; чувстваше се доста замаян и реши, че вече е пил достатъчно. — Аз, ъъъ, работата е там, че… Просто си мислех — продължи неуверено той — за начина, по който пътищата ни се пресичат без определена причина…
Думите му накараха Рейт да се напрегне, сякаш бе получил удар, и над дясното му око запулсира вена, но Тоа Сител беше твърде замаян, за да ѝ обърне внимание. Той разтърка очите си със свободната си ръка и каза:
— Предайте съобщението ми на Гарете. Веднага. Още тази вечер.
Преди Рейт да успее отново да възрази, Тоа Сител пусна ръката на брата говорител и образът на младежа изчезна. Патриархът примигна пред огледалото, някак изненадан, че вижда в него собственото си отражение на застаряващ изтощен пияница. Време е да се прибирам вкъщи, помисли си той и се изправи несигурно на крака.
Деймън го гледаше от мястото си до писалището с пребледняло лице, ужасѐн от онова, което беше чул, макар то да бе само част от разговора. Тоа Сител сви рамене и поклати глава, за да покаже, че няма за какво да се тревожи — нямаше сили да изкаже мислите си на глас.
— Простете ми за бала, Деймън — каза той с надебелял глас. — Надявам се в останалата си част всичко да е нормално. Аз, ъъъ, сега си отивам вкъщи.
Той залитна, насочвайки се към вратата. Това вече ще задвижи нещата, му мина през ума.