Той прогони мисълта от главата си. Не трябваше да си представя развитието на конфликт, който още не бе избухнал. Правеше го твърде често; лош навик, от който от години се опитваше да се отърве. Въображаемият конфликт се прехвърля в живота, повтори си той наум друго от основните си правила.
Обратно към задачите — той си пое дълбоко дъх и опита отново.
— Лагерът на, хм, преселниците от Диамантената мина се намира недалеч от Трънова клисура. Може би желаете на сутринта да ви отведа да го разгледате? Сами ще се убедите, че за тях се грижат добре.
Веждите на Куелиар се сбърчиха още повече.
— Като за домашни животни?
— Като за партньори — поправи го твърдо Гарете, но Куелиар като че ли не го чу.
— Хората и техните домашни животни — с непоклатима снизходителност заяви той. В гласа му звънна чуждоземният му смях. — Кой кого владее?
— Ценени партньори — настоя Гарете. В разговора на глухите може да участват и двамина, помисли си той. — Те ни помогнаха толкова много при нашите минни операции…
— Възможно е взаимното ни неразбиране да има чисто езиков характер — любезно заяви Куелиар. — В Митондион партньорите, които държим в кошари, наричаме добитък. Известна ли ви е тази дума?
Гарете залепи на лицето си професионалната администраторска усмивка, докато се мъчеше да измисли подходящ отговор. Спаси го отварянето на вратата. Един охранител, преметнал през рамо автомата си, пристъпи неуверено вътре и затвори вратата зад себе си; след това застана мирно и отдаде чест, вдигайки дясната си ръка към челото, прикрито зад сребърната мрежа на противомагическия шлем.
— Извинете за прекъсването, Администратор — каза той на английски. — Посланикът на Манастирите е в коридора.
— Рейт? — изненада се Гарете и се намръщи. Какво търси тук Посланикът по това време?
— Да, сър. Отвън е, в коридора.
— Какво иска?
— Не ми каза, сър. Но настоява, че въпросът е от изключителна важност.
И като стана дума за това, как изобщо Посланикът на Манастирите беше успял да проникне толкова навътре в Трънова крепост, без да са информирали Гарете? Администраторът тръсна раздразнено глава.
— Много добре — рече отсечено той. — Кажете на Негово Превъзходителство, че веднага, щом приключа с делата си…
Гласът му секна, щом вратата се отвори безшумно навътре и разкри Посланик Рейт, който чакаше търпеливо в коридора от другата ѝ страна. Той стоеше изпънат и абсолютно неподвижен; гънките на алено-златната му роба се спускана надолу като изсечени от камък. Държеше дланите си прилепнали една към друга пред лицето си, а палците му бяха преплетени по странен начин, който Гарете не успя да разбере.
— О… — възкликна Гарете със смесено чувство на облекчение и благодарност. — О, слава богу… — Рейт беше тук! Най-после! Гарете не подозираше, колко му бе липсвал Рейт, до каква степен се нуждаеше от ободряващото присъствие на приятеля си. — Рейт! — каза той с грейнало лице. — Моля, заповядай, влез. Не мога да ти опиша колко се радвам да те видя.
Посланикът на Манастирите влезе в стаята.
— А аз се радвам, че пристигнах навреме. Изпрати стражника обратно на поста му.
— Разбира се, разбира се. — Гарете махна с ръка на охранителя, който излезе в коридора при партньора си. — И затвори вратата, идиот такъв!
— Не е необходимо — рече тихо Рейт. Той впери поглед във вратата и тя се затвори.
Сама.
Гарете зяпна изненадано.
— Какво?
Рейт погледна към ключалката и безцветните му очи се присвиха. Ключалката издаде тихо щрак, което отекна в тишината като бавно уверено запъване на спусък.
— Какво?
От противоположната врата се разнесе същото изщракване; Рейт погледна към третата врата и нейната ключалка също се заключи. Една по една обсадните щори се спускаха пред прозорците и ключалките им също изщракваха.
— Рейт? — осмели се да се обади неуверено Гарете. — Рейт, какво правиш?
Рейт леко сви устни и огледа поред всички присъстващи. После им се усмихна леко.
— Просто преча на тези убийци да избягат.
Куелиар се извърна с нечовешката грация на кобра, която търси слънчевите лъчи.
— Човешко дете — каза той. Веселието в гласа му прозвуча като звъна на далечни камбанки, древни и студени. — Аз съм Най-старият от Масал. Жалките номера, които ни показа? Аз съм ги преподавал на десет поколения твои предшественици, хиляда години преди раждането ти, когато човеците бяха просто наши… — той стрелна с тъмен поглед Гарете — партньори. Не ни принуждавай да ти демонстрираме, че по-възрастните от теб са и по-добри.