Доктор Малоун отпи от кафето си. Лира поглъщаше всяка нейна дума като жадно цвете.
— Да — заговори отново жената. — Те знаят, че сме тук. И ни отговарят. Най-голямото безумие обаче тепърва предстои: не можеш да ги видиш, освен, ако не се стремиш към това. Трябва да доведеш ума си до определено състояние. Да си едновременно спокоен и нащрек. Да можеш… Къде беше тоя цитат?
Тя се порови из книжата на бюрото и откри едно листче, на което някой беше написал със зелено мастило:
— „…да можеш да се отдадеш на несигурността, загадките, съмненията, без изнервящото преследване на факта и причината“. Трябва да доведеш ума си до това състояние. Писал го е поетът Кийтс, между другото. Онзи ден го открих. Та, довеждаш ума си до това състояние и после започваш да търсиш в Пещерата…
— Пещерата ли? — повтори Лира.
— Извинявай, в компютъра. Ние му казваме Пещерата. Сенки по стените на пещерата, както е казал Платон. Пак нашият археолог. Той го раздава интелектуалец. Но сега е в Женева на интервю за работа и не знам кога ще се върне… Та докъде бях стигнала? Аха, до Пещерата. Влезеш ли веднъж в нея, Сенките ти отговарят, стига да мислиш. В това не може да има никакво съмнение. Те се събират около мисълта като птичи ята…
— А черепите?
— Тъкмо стигнах до тях. Оливър Пейн, същият този колега, един ден си играеше с компютъра и проверяваше разни неща. Беше толкова странно! За един физик цялата работа би трябвало да изглежда напълно безсмислена. Той взе парче слонова кост, просто част от зъб, и се оказа, че около него няма Сенки. Никаква реакция. Обаче при шахматните фигури от слонова кост съвсем не беше така. Едно обикновено парче дърво не реагираше, но дървеният линеал беше нещо съвсем друго. Да не говорим за издяланата от дърво статуетка… За Бога, става дума за елементарни частици! За нищожно малки късчета материя. Те знаеха какво представляват тези предмети! Всичко, свързано по някакъв начин с човешката дейност и човешката мисъл, е заобиколено от Сенки… Тогава Оливър, доктор Пейн, уреди чрез някакъв негов приятел в музея да ни дадат няколко от онези черепи, за да изследваме колко назад във времето може да се наблюдава този ефект. Тридесет-четиридесет хиляди години — и нататък нямаше нищо. Преди това не е имало Сенки. А след това стават много. Това е горе-долу времето, когато се появява човекът в сегашния си вид. Имам предвид нашите далечни предшественици, които са били хора като нас…
— Това е Прахът — авторитетно заяви Лира. — Няма какво друго да е.
— Така е, но не можеш да напишеш подобно нещо в искането за субсидии, ако държиш да те приемат на сериозно. Звучи направо безсмислено. Просто не може да съществува, и толкова. Ако не е немислимо, в най-добрия случай е неуместно. И при всички положения смущаващо.
— Искам да видя Пещерата — каза Лира и се изправи.
Доктор Малоун прокара пръсти през косата си и примигна. Личеше, че едва си държи очите отворени.
— Какво пък, не виждам защо да не я видиш — съгласи се тя, — Утре може и да я няма. Ела с мен.
Съседната стая беше по-голяма и претъпкана с електронно оборудване.
— Ето това е — доктор Малоун посочи един празен екран, който светеше в сиво. — Зад всички тези жици е детекторът. За да видиш Сенките, трябва да те свържа с електродите. Като при измерване на мозъчните вълни.
— Искам да опитам — настоя Лира.
— Нищо няма да видиш. Пък и аз съм уморена. Много е сложно…
— Моля ви! Знам какво правя!
— Така ли? Де да беше така и с мен! Не, за Бога. Това е скъп, труден научен експеримент. Не можеш да нахълтваш тук и да си играеш, все едно си в компютърен клуб… Всъщност, откъде идваш? Не трябва ли да си на училище? И как успя да се промъкнеш тук?
Тя отново потърка очите си, все едно сега се събуждаше. Лира цялата трепереше. „Кажи истината“ — мина й през ума.
— Стигнах дотук благодарение на ето това — отговори и измъкна алетиометъра.
— Това пък какво е? Компас?
Доктор Малоун протегна ръка и пое уреда. Очите й се разшириха.
— Господи, та то е златно! Къде, за Бога…
— Мисля, че върши същото като вашата Пещера. И точно това искам да установя. Ако успея да отговоря на някой въпрос, чийто отговор знаете само вие, ще ми позволите ли да надникна в Пещерата?