Лий се изправи. Вирнала уши, Хестър трепереше от вълнение. Орелът застана между Лий и Груман, готов да защити своя човек. Ала Лий нямаше намерение да го напада. Беше сразен. Отново се почувства като момче и гласът му беше напрегнат и несигурен, когато изрече:
— Откъде го имате?
— Вземете го — каза Груман. — Той си свърши работата. Повика ви. Вече не ми е нужен.
— Но как… — Лий взе скъпия на сърцето му предмет от дланта на Груман. — Не разбирам как сте могли… как е попаднал у вас? Не съм го виждал от четиридесет години.
— Аз съм шаман. Мога да правя много неща, които вие не разбирате. Седнете, господин Скорзби, и се успокойте. Ще ви кажа, каквото е нужно да знаете.
Лий седна, като не спираше да милва пръстена.
— Потресен съм, господине — изрече най-сетне. — Трябва да ми обясните.
— Добре тогава, започвам. Както вече ви казах, името ми е Джон Пари. Не съм роден в този свят. Лорд Азриел съвсем не е единственият пътешественик между световете, макар че е първият, отворил пътя по такъв зрелищен начин, В моя свят най-напред бях войник и после изследовател. Преди дванайсет години заминах с експедиция за едно място в моя свят, което съответства на вашата Берингова земя. Спътниците ми се интересуваха от други неща, но аз търсех нещо, за което се говореше в древните легенди — дупка в тъканта на света, пролука между нашата вселена и съседната. И така, някои от спътниците ми се изгубиха. Докато ги търсехме, аз и още двама преминахме през тази пролука, тази врата, без дори да я забележим, и загърбихме нашия свят. Отначало не разбирахме какво става. Вървяхме, докато стигнахме някакъв град и тогава разбрахме истината — бяхме в друг свят. И каквото и да опитвахме, не успяхме да открием вратата. Когато преминахме отвъд, имаше виелица. Вие сте стар арктически вълк, знаете какво значи това. Нямахме избор. Трябваше да останем в този нов свят. Но скоро открихме какво опасно място е той. Населяваха го някакви странни вампири или призраци, смъртоносни и безмилостни. Двамата ми другари скоро станаха жертва на Привиденията — така се наричаха тези създания. Този свят ми беше отвратителен и нямах търпение да се махна от него. Пътят назад беше затворен завинаги. Но имаше и други врати към други светове и не след дълго открих пътя към този. Така се озовах тук. И още с идването си се натъкнах на чудо, господин Скорзби, защото световете се различават помежду си повече, отколкото можете да си представите. В този свят за пръв път видях демона си. Да, аз наистина не подозирах за съществуването на Саян Котор, докато не се озовах тук. Хората тук не могат да си представят свят, в който демоните са само вътрешен глас в съзнанието ти. Представете си моето изумление, когато открих, че част от моята същност е женска, че има облика на птица и е красива! Заедно със Саян Котор скитах дълго из земите на севера и научих много от хората в Арктика, в това число и от моите приятели тук. Онова, което ми казаха за този свят, запълни някои празноти в знанията ми и ми даде отговор на много загадки. После заминах за Берлин под името Груман. На никого не съм казвал откъде идвам — това беше моя тайна. Предложих тезата си на Академията и я защитих в дебат, както е обичайната практика. Бях по-добре информиран от академиците и не ми представляваше никаква трудност да стана член на Академията. Със своята нова самоличност можех да започна работа в този свят, а това ме удовлетворяваше за момента. Разбира се, някои неща от собствения ми свят ми липсваха. Женен ли сте, господин Скорзби? Не? Е, аз бях женен. Много обичах жена си и сина си, единственото ми дете, което нямаше и годинка, когато се озовах тук. Ужасно ми липсваха. Но и хиляда години да търсех, пак можех да не открия обратния път. Бяхме разделени завинаги. Но пък работата ме погълна. Започнах да търся други форми на познанието. Бях въведен в култа на черепите. Станах шаман. Направих и някои полезни открития — например приготвянето на балсам от кървав мъх, в който са запазени всички целебни свойства на растението. Вече знам много за този свят, господин Скорзби. За Праха например. По изражението ви виждам, че това не ви звучи чуждо. Той плаши до смърт вашите теолози, но аз самият се боя единствено от тях. Знам какво прави лорд Азриел, знам и защо го прави и точно затова ви повиках тук. Искам да му помогна, защото целта, която си е поставил, е най-великата, откакто свят светува. Най-великата за тридесет и пет хиляди години човешка история, господин Скорзби, Аз самият не мога да направя кой знае какво. Сърцето ми е болно и никой в този свят не е в състояние да го излекува. Силите ще ми стигнат може би за едно последно голямо усилие, и толкова. Но аз знам нещо, което лорд Азриел не знае, а трябва да го научи, ако иска да успее. Навремето се заинтересувах от онзи свят, в който Привиденията се хранят с мислите на хората. Исках да разбера какво представляват, откъде са се появили. Като шаман мога да посещавам света на духовете, без тялото ми да прониква в него, затова прекарвах много време в транс и изучавах този свят. Открих, че преди много векове неговите философи са създали оръдието на собственото си унищожение — един инструмент, който те наричат острия кинжал. Силата му е голяма по-голяма, отколкото самите те подозират, но по-някакъв начин именно тя е станала причина Привиденията да проникнат в техния свят. Е, аз знам за острия кинжал и за силата му. Знам къде е и как да позная онзи, който е призван да го носи. Знам и какво може да направи за каузата на лорд Азриел. Надявам се да е достоен за тази задача. Затова ви повиках тук и вие ще ме отведете на север, в света, който лорд Азриел отвори, за да намеря Пазителя на острия кинжал. Но този свят е опасен. Привиденията са по-лоши от всичко, което може да се види в моя и вашия свят. Трябва да проявим много смелост, а същевременно да бъдем предпазливи. Аз няма да се върна, а вие, ако искате отново да видите родината си, ще имате нужда от цялата си храброст, от цялото си умение и късмет. Това е вашата задача, господин Скорзби. Затова ме търсехте.