Когато стигнаха устието, всички хотели, хижи и къщи бяха заети от мъже в униформи. И не просто войници, а прословутата Московска гвардия, най-добре обучената и екипирана армия в света, която се беше клела във вярност на Магистратурата.
Лий смяташе да си починат в нощта преди отпътуването, защото шаманът явно се нуждаеше от отдих, но нямаха никакви шансове да намерят стая.
— Какво става? — попита той собственика на лодката, докато му я връщаше.
— И ние не знаем — отвърна човекът. — Полкът пристигна вчера и веднага реквизираха всички квартири, всички лодка и всичката храна в града. Щяха да вземат и тази лодка, ако не я бяхте наели.
— Знаеш ли накъде са тръгнали?
— На север — отвърна лодкарят. — Явно ще има война, и то най-голямата, която светът е виждал.
— На север, в новия свят?
— Точно така. И ще дойде още войска. Това е само челният отряд. Само след седмица в града няма да остане залък хляб или шише спирт. Направихте ми голяма услуга, като наехте лодката — сега цената вече е двойна…
Вече нямаше смисъл да почиват, дори и да намереха стая. Притеснен за балона си, Лий тръгна заедно с Груман към склада, където го беше оставил на съхранение. Шаманът имаше измъчен вид, но се стараеше да не изостава.
Склададжията, който броеше някакви резервни части пред един сержант от гвардията, вдигна глава от тефтера си.
— Съжалявам, вчера реквизираха балона. Нали виждате как е, нямаше какво да направя.
Хестър шавна с уши и Лий веднага я разбра.
— Взеха ли го вече? — попита той.
— Не, ще дойдат да го вземат следобед.
— Няма, защото имам пълномощия, които гвардията ще трябва да уважи.
Той извади пръстена, който беше свалил от ръката на мъртвия скрелинг в Нова земя и го показа на склададжията. Сержантът вдигна глава от тезгяха и отдаде чест на символа на Църквата, но не можа да скрие изумлението си, колкото и добре да беше обучен.
— Вземаме балона още сега — нареди Лий. — Няколко души да го напълнят. Веднага. Трябва ни още храна, вода и баласт.
Склададжията погледна сержанта, който сви рамене, и тръгна за балона, а Лий и Груман се запътиха към пристана, където бяха резервоарите с газ.
— Откъде имате този пръстен? — попита шаманът.
— Свалих го от пръста на един мъртвец. Малко е рисковано, но не виждам друг начин да си върна балона. Как мислите, дали сержантът не заподозря нещо?
— Естествено, но той е дисциплиниран войник и няма да постави под съмнение деянията на Църквата. Ако изобщо докладва за това, ние вече ще сме далеч. Е, господин Скорзби, обещах ви вятър. Надявам се, че ви харесва.
Сега небето беше синьо над главите им и слънцето грееше ярко. На север все още се кълбеше мъгла, но вятърът постепенно я разпръскваше. Лий нямаше търпение да полети.
Докато балонът се пълнеше и се издуваше над покрива на склада, Лий прегледа коша и нареди цялата си екипировка особено грижливо, защото никой не можеше да каже с какво ще се сблъскат в онзи друг свят.
Когато балонът се напълни и опъна въжетата, устремен на север под напора на вятъра, Лий плати на склададжията с последните си останали пари и помогна на Груман да се настани в коша, после се обърна към хората, които придържаха въжетата, за да им нареди да пускат.
В този миг обаче го прекъснаха. Откъм улицата пред склада отекна тропот на тежки ботуши и се чу команда:
— Стой!
Мъжете, които държаха въжетата, се озърнаха. Някои погледнаха към улицата, други към Лий, но той не изгуби самообладание и рязко нареди:
— Пускай!
Двама от мъжете се подчиниха и балонът се устреми нагоре. Другите двама, които гледаха към войниците, се забавиха и балонът се наклони силно на една страна. Лий сграбчи пръстена, придържащ въжетата. Груман също се беше хванал за него, а демонът му се беше вкопчил с нокти в коша.
— Пускайте, идиоти! — извика Лий. — Ще литнете!
Тягата беше прекалено силна и мъжете не успяха да задържат балона. Единият разтвори ръце, но другият инстинктивно се вкопчи в изплъзващото се въже. Лий вече беше виждал подобно нещо и сега застина. Демонът на нещастника, едро хъски, изви от страх и болка, а балонът се устреми нагоре и повлече човека му. Пет безкрайни секунди по-късно всичко беше свършило. Силите на мъжа го напуснаха и той се стовари полумъртъв във водата.
Ала войниците вече бяха вдигнали пушките. Цял рояк куршуми изсвистя покрай коша. Един от тях улучи придържащия въжетата пръстен и ръцете на Лий изтръпнаха от удара, но нямаше никакви щети. При втория залп балонът почти беше излязъл от обсега на куршумите. Лий почувства как му олеква на сърцето. Беше казал на Серафина Пекала, че летенето само по себе си не го вълнува, че е само професия, но не беше така. Да се издигаш нагоре с попътен вятър откъм гърба и простиращ се пред теб нов свят — какво можеше да бъде по-хубаво в този живот?