Той пусна пръстена и видя Хестър, сгушена в своя ъгъл с притворени очи. Някъде отдолу отекна нов залп, но никой не му обърна внимание. Градът бързо се смаляваше и широкото устие на реката блестеше като огледало под тях.
— Е, доктор Груман — въздъхна той, — не знам за вас, но аз се чувствам по-добре във въздуха. Жалко само, че този нещастен човечец не пусна въжето по-рано. Тия неща стават много лесно и ако не се пуснеш веднага, спукана ти е работата.
— Благодаря, господин Скорзби — каза шаманът. — Много добре се справихте. Продължаваме нататък! Ще съм ви благодарен за онези кожи там, на високото е студено.
11.
Храмът
Уил спа неспокойно в голямата бяла вила в парка, измъчван от сънища, които бяха едновременно тревожни и сладки. Искаше да се събуди и в същото време копнееше сънят да продължи. Когато най-сетне отвори очи, беше толкова замаян, че едва успя да помръдне. С усилие седна и тогава видя, че превръзката се е разхлабила и леглото му е цялото в кръв.
Изправи се с мъка и тръгна надолу към кухнята в прашната тишина на слънчевото утро. С Лира бяха спали в стаите за прислугата на таванския етаж, защото огромните легла с колони във великолепните спални долу им се бяха сторили прекалено потискащи, и сега слизането му се удаде с труд.
— Уил! — загрижено го посрещна тя и му помогна да седне.
Виеше му се свят. Сигурно беше изгубил много кръв. Всъщност беше повече от сигурно — всичко говореше за това, а и ръката му продължаваше да кърви.
— Тъкмо правех кафе — каза Лира. — Ще пийнеш ли най-напред, или първо да те превържа? Както кажеш ти. Тук в хладилния шкаф намерих яйца, но нямаше боб.
— В къща като тази трудно ще намериш боб. Най-напред ме превържи. Има ли топла вода? Искам да се измия. Виж на какво приличам…
Лира му наля топла вода, а той се съблече по гащета. Прекалено зле се чувстваше, за да се притеснява, затова пък на Лира й стана неловко и излезе. Уил се изми колкото можа и се избърса с кърпите, които висяха над печката.
Лира се върна с чисти дрехи — риза, платнен панталон и колан. Когато момчето се облече, тя разкъса на ленти една кърпа и отново му направи стегната превръзка. Притесняваше я ръката му — раната не само кървеше, но и цялата ръка беше подута и зачервена. Той обаче не каза нищо и Лира също предпочете да си замълчи.
След като направи кафето и препече няколко корави филийки, двамата ги отнесоха в огромната стая в предната част на къщата, която гледаше към града. След закуската Уил се почувства малко по-добре.
— Най-добре питай алетиометъра какво да правим нататък — предложи той. — Или вече си го питала?
— Не съм. Отсега нататък ще правя само онова, което ти кажеш. Снощи си мислех да го попитам, но не го направих. Ще го направя само ако ти ме помолиш.
— Тогава действай. Сега тук не сме в по-голяма безопасност, отколкото в моя свят. Да вземем дори само брата на Анджелика. Ако…
— Уил, има нещо, което не ти казах вчера — прекъсна го Лира. — Трябваше да ти съобщя, но се случиха толкова неща. Извинявай…
Разказа му какво беше видяла от прозореца на кулата, докато Джакомо Парадизи го превързваше — как Привиденията бяха нападнали Тулио, а Анджелика я беше видяла и я беше погледнала с омраза. Разказа му и за заканата на Паоло.
— Помниш ли, когато за пръв път говорихме с тях? Паоло понечи да каже нещо, а тя го плесна и не му позволи да продължи. Според мен той искаше да каже, че Тулио е отишъл да вземе кинжала и затова всички деца са тук. Ако ножът е у тях, биха могли да правят каквото си искат, могат дори да пораснат, без да се боят от Привиденията.
— Какво стана, когато го нападнаха? — прекъсна я Уил.
За нейна изненада се беше привел напред и я гледаше настойчиво.
— Ами… Започна да брои камъните по стената. Опипваше ги… Но не можа да довърши. Накрая като че загуби интерес и спря. После си остана така. Защо? — попита, като видя изражението му.
— Защото… Мисля си, че все пак Привиденията може да идват от моя свят. Щом карат хората да се държат по този начин, никак няма да е чудно. Може да са преминали отсам, когато от Гилдията са отворили първия прозорец.
— Но в твоя свят няма Привидения! Ти да си чувал някога за тях?
— Може да не се наричат така. Да не са Привидения, а нещо друго.