Не, не беше сбъркал. Далеч на юг (ако посоката, от която бяха дошли, и тук беше юг) в леката омара се различаваха очертанията на втори балон. Подробности не можеха да се видят, беше ясно само, че той е по-голям и лети по-високо.
Груман също го беше видял.
— Врагове ли, господин Скорзби? — попита той, засенчвайки очите си с ръка.
— Без съмнение. Не знам дали е по-добре да се освободя от баласта, за да се издигнем нагоре, или да си останем тук и да си кротуваме. Радвам се, че това нещо не е цепелин, защото щеше да ни догони за броени часове. Мътните да го вземат, доктор Груман, ще се вдигна! Ако бях в онзи балон, досега да съм видял нашия. Сигурен съм, че там са добре със зрението.
Той остави Хестър на дъното на коша и се наведе да изсипе три чувалчета с баласт. Балонът стремително се издигна. Лий отново взе далекогледа.
Минута по-късно вече беше сигурен, че са ги забелязали. Откъм другия балон се виждаше раздвижване. То се материализира под формата на струйка дим, последвана веднага след това от мигновена експлозия. Яркочервеният пламък тутакси угасна, оставяйки след себе си сива опашка, но сигналът беше недвусмислен и ясен като камбанен звън в нощта.
— Можете ли да докарате по-силен вятър, доктор Груман? — попита Лий. — Иска ми се да стигнем онези хълмове преди мръкнало.
Той се обърна към шамана и го видя потънал в дълбок транс. Очите му бяха затворени, капчици пот оросяваха челото му. Доктор Груман се олюляваше напред-назад, а от гърлото му излизаха ритмични стонове. Демонът му се беше вкопчил в ръба на коша и като че също беше изпаднал в унес.
Дали заради височината или благодарение на магията, но Лий почувства върху лицето си свеж полъх. Вдигна поглед нагоре и видя, че балонът се е наклонил по посока на хълмовете.
Ала вятърът помагаше не само на тях. Другият балон не се беше приближил повече, но все така ги следваше. Лий вдигна далекогледа и сърцето му за втори път се сви — в далечината се виждаха правилни тъмни очертания, които се движеха в група и с всяка изминала минута ставаха все по-ясни.
— Цепелини! — възкликна той. — Е, сега вече няма спасение. Опита се да прецени разстоянието до тях и до хълмовете, към които се бяха насочили. Сега вятърът се беше усилил осезаемо. Това личеше и от белите гребени на вълните под тях.
Груман се беше отпуснал на дъното на коша, а в това време демонът му почистваше перата си. Очите на шамана бяха затворени, но Лий знаеше, че не спи.
— Ето как стоят нещата, доктор Груман — каза аеронавтът. — Не искам цепелините да ни догонят. Нямаме никаква защита срещу тях. Ще ни свалят, преди да сме се усетили. Не искам и да се приводняваме, освен ако нямаме друг избор. Можем да се задържим на вода известно време, но те ще ни избият като риба само с няколко гранати. Затова искам да стигнем до хълмовете и да кацнем там. Виждам, че са обрасли с гора. Можем да се скрием между дърветата, дори и за по-дълго. Слънцето скоро ще залезе. По мои изчисления имаме около три часа. Трудно е да се каже, но мисля, че на цепелините ще им стигне два пъти по-малко време, за да ни догонят. Разбирате какво искам да ви кажа, нали? Ще карам право към хълмовете и там ще кацнем, защото всичко друго означава сигурна смърт. Те със сигурност вече са направили връзката между пръстена, който им показах, и скрелинга, когото убих на Нова земя. Едва ли ни гонят с такова настървение само за да ни кажат, че сме си забравили рестото на бара. Значи полетът ни ще свърши още тази нощ, щем не щем. Кацали ли сте някога с балон?
— Не съм — каза шаманът. — Но съм сигурен в умението ви. — Ще опитам да стигнем колкото е възможно по-нагоре в хълмовете. Трябва да се прецени много точно моментът, защото колкото по-далеч стигнем, толкова по-близо ще са те до нас. Ако кацнем, когато са по петите ни, ще могат да видят къде кацаме, но пък ако се спуснем прекалено рано, няма да имаме прикритието на дърветата. При всички положения много скоро ще има стрелба.
Груман седеше безстрастно и прехвърляше в ръце някакъв магически амулет от мъниста и пера. Демонът му продължаваше да следи с поглед вражеските цепелини.
Измина час, после втори. Лий дъвчеше незапалената си пура и отпиваше кафе от манерката. Зад тях слънцето се сниши и дългата сянка на нощта пропълзя по брега на залива и подножието на хълмовете, докато самият балон и върховете се обагриха в златисто.
Зад тях в ослепителната светлина на залеза тъмните точки на цепелините ставаха по-големи и отчетливи. Те вече бяха подминали втория балон и се различаваха добре и с просто око. Бяха четири, наредени в разгърната линия. Над безметежния залив се носеше бръмченето на моторите им — тихо, но ясно доловимо, като жужене на комар.