Глава 21
1И эгда приближи ся iсоусь въ иероусалимъ и приде въ виффагию къ горэ елеоньстэи тойгда посъла дъва оученика 2глаголя има: идэта въ вьсь яже эсть прямо вама. и абиэ обрящета осьля привязано и жрэбя съ нимь. и отрэшьша приведэта ми. зи аще речеть къто вама чьто. речета яко господь трэбоуэть эю. и абиэ же посълэть я. 4се же вьсе бысть да събудеть ся реченоэ пророкъмь глаголющемь: 5рьцэте дъщери сионовэ: се царь твои идеть къ тебэ кроткъ и въсэдъ на осьля и жрэбя сына ярьмьнича. 6шьдъша же оученика и сътворьша якоже повелэ има iсоусь 7приведосте осьля и жрэбя и възложишя врьхоу эю ризы своw и въсэде врьхоу ихъ. 8мъножаише же народи постьлашя ризы своя по пути. дроузии же рэзааху вэтви от дрэва и постилааху по поути. 9народи же ходящеи прэдъ нимь и въ слэдъ зъвааху глаголюще: осанъна сыноу давидовоу. благословлэнъ грядыи въ имя господьне. осанъна въ вышьниихъ. 10и въшьдъшоу эмоу въ иероусалимъ потрясе ся вьсь градъ глаголя: къто сь эсть; 11народи же глаголааху яко сь эсть iсоусь пророкъ иже от назарефа галилеискааго. 12и въниде iсоусь въ црькъвь божию и изгъна вься продающяя и коупоующяя въ црькъви и дъскы тръжьникъ испроврьже и сэдалища продающиихъ голуби. 1зи глагола имъ: писано эсть храмъ мои храмъ молитвэ наречеть ся вы же сътвористе и врьтьпъ разбоиникомъ. 14и приступишя къ нэмоу хромии и слэпии въ црькъви и исцэли я. 15видэвъше же архиереи и кънижьници чоудеса яже сътвори iсоусь и отрокы зовущя въ црькъви и глаголющя осанъна сыноу давидовоу негодовашя. 16и рекошя эмоу: слышиши ли чьто си глаголють; iсоусь же рече имъ: еи. нэсте ли ни коли же чьли яко из оустой младеничь и съсущиихъ съврьшилъ эси хвалу; 17и оставль я изиде вънъ из града въ вифанию и оудвори ся тоу. 18оутро же възвращь ся въ градъ възалъка. 19и оузрэвъ смокъвьницу эдину при пути приде къ нэи и ни чесо же не обрэте на нэи тойкъмо листвиэ эдино и глагола эи: да ни коли же плода от тебе не бюдеть въ вэкъ. и абиэ исъше смокъвьница. 20и видэвъше оученици дивишя ся глаголюще: како абиэ исъше смокъвьница; 21отвэщавъ же iсоусь рече имъ: аминь глаголю вамъ: аще имате вэру и не оусумьните ся не тойкъмо смокъвьничьноэ сътворите нъ аще и горэ сеи речете: двигни ся и въврьзи ся въ море будеть. 22и вьсего эгоже въспросите въ молитвэ вэроующе примете. 2зи эгда приде въ црькъвь приступишя къ нэмоу оучящоу архиереи и старьци людьстии глаголюще: коэю властию си твориши и къто ти дасть область сию; 24отвэщавъ же iсоусь рече имъ: въпрошу вы и азъ эдиного словесе эже аще речете мънэ и азъ вамъ реку коэю властию си творю. 25крьщениэ иоаново откудоу бэ съ небесе ли или от чловэкъ; они же помышляаху въ себэ глаголюще: аще речемъ съ небесе речеть намъ по чьто оубо не яшя эмоу вэры; 26аще ли речемъ от чловэкъ боимъ ся народа вьси бо яко пророка имуть иоана. 27отвэщавъше же iсоусови рекошя: не вэмъ. рече имъ и той: ни азъ глаголю вамъ коэю властию си творю.28чьто же ся мънить вамъ: чловэкъ этеръ имэ дъвэ чадэ и пришедъ къ прьвоуоумоу рече: чядо иди дьньсь дэлаи въ виноградэ моэмь. 29онъ же отвэщавъ рече: не хощу. послэдь же раскаявъ ся иде. з0и приступль къ дроугоуоумоу рече такожде. онъ же отвэщавъ рече: азъ иду господи и не иде. з1кы от обою сътвори волю отьчу; глаголашя эмоу: прьвыи. глагола имъ iсоусь: аминь глаголю вамъ яко мытаре и любодэиця варяють вы въ царьствии божии. з2приде бо иоанъ крьститель путьмь правьдьнъмь и не ясте эмоу вэры. мытаре же и любодэиця яшя эмоу вэру. вы же видэвъше и не раскаясте ся послэдь яти эмоу вэру. ззину притойчу слышите. чловэкъ бэ домовитой иже насади виноградъ и оплотмь и огради и ископа въ нэмь точило и съзъда стлъпъ и въдасть и дэлателэмъ и отиде. з4эгда же приближи ся врэмя плодомъ посъла рабы своя къ дэлателтмъ прияти плоды эго. з5и имъше дэлателэ рабы эго ового бишя ового же оубишя и дроугааго камениэмь побишя. з6пакы посъла ины. рабы мъножаишя прьвыихъ и сътворишя имъ такожде. з7послэдь же посъла къ нимъ сынъ свои глаголя: оусрамляють ся сына моэго. з8дэлателэ же эгда оузьрэшя сынъ рекошя въ себэ: сь эсть наслэдьникъ придэте оубиэмъ и и оудрьжимъ достояниэ эго. з9и имъше и извлэкошя и вънъ из винограда и оубишя. 40эгда оубо придеть господинъ винограда чьто сътворить дэлателэмъ тэмъ; 41глаголашя эмоу: зълы зълэ погоубить я и виноградъ прэдасть инэмъ дэлателэмъ иже въздадять эмоу плоды въ врэмена своя. 42глагола имъ iсоусь: нэсте ли чьли ни коли же въ кънигахъ камень эгоже не врэдоу сътворишя жиждущеи сь бысть въ главу угълоу от господи бысть си и эсть дивьна въ очию нашею; 4зсего ради глаголю вамъ яко отиметь ся от васъ царьствиэ божиэ и дасть ся языкоу творящоуоумоу плодъ эго. 44и падыи на камене семь съкроушить ся а на нэмьже падеть сътреть и. 45и слышавъше архиереи и фарисеи притойчу эго разоумэшя яко о нихъ глаголааше. 46и ищуще яти и оубояшя ся народа понеже яко пророка имэяху и.