Глава 27
1Оутроу же бывъшоу съвэтой сътворишя вьси архиереи и старьци людьстии на iсоуса яко оубити и. 2и съвязавъше и ведошя и прэдашя и поньтьскоуоумоу пилатоу игемоноу. зтойгда видэвъ иоуда прэдавыи эго яко осудишя и раскаявъ ся възврати три десяте съребрьникъ архиереомъ и старьцемъ 4глаголя: съгрэшихъ прэдавъ кръвь неповиньну. они же рекошя: чьто эсть намъ; ты оузьриши. 5и поврьгъ съребро въ црькъви отиде и шьдъ оудави ся. 6архиереи же приимъше съребро рекошя: недостоино эсть въложити эго въ коръвану понэже цэна кръве эсть. 7съвэтой же сътворьше коупишя имь село скудэльниче въ погрэбаниэ страньныимъ. 8тэмъ же рече ся село то село кръви да сего дьне. 9тойгда събысть ся реченоэ иеремиэмь пророкъмь глаголющемь: и прияшя три десяте съребрьникъ цэну цэнэнааго эгоже цэнишя от сыновъ израилэвъ. 10и дашя э на селэ скудэльничи якоже съказа мънэ господь. 11iсоусь же ста прэдъ игемонъмь и въпроси и игемонъ глаголя: ты ли эси царь июдеискъ; iсоусь же рече эмоу: ты глаголэши. 12и эгда на нь глаголааху архиереи и старьци ни чьсо же не отвэщааше. 1зтойгда глагола эмоу пилатой: не слышиши ли колико на тя съвэдэтельствоують; 14и не отвэща эмоу ни къ эдиномоу же глаголоу яко дивити ся игемоноу зэло. 15на вьсякъ же дьнь великыи обычаи бэ игемоноу отпоущати народоу эдиного съвязьня эгоже хотэаху. 16имэаше же тойгда съвязьня нарочита наричемааго варавъву. 17събьраномъ же сущемъ имъ рече имъ пилатой: кого хощете от обою отпоущу вамъ; варавъву ли или iсоуса наричемааго христа; 18вэдэаше бо яко зависти ради прэдашя и. 19сэдящоу же эмоу на судищи посъла къ нэмоу жена своя глаголющи: ни чьсо же тебэ и правьдьникоу томоу. мъного бо пострадахъ дьньсь въ сънэ эго ради. 20архиереи же и старьци навадишя народы да испросять варавъву iсоуса же погоубять. 21отвэщавъ же игемонъ рече имъ: кого хощете от обою отпоущу вамъ; они же рекошя: варавъву. 22глагола имъ пилатой: чьто же сътворю iсоуса наричемааго христа; глаголашя эмоу вьси: да распятой будеть. 2зигемонъ же рече имъ: чьто бо зъло сътвори; они же излиха въпиялху глаголюще: да распятой будеть. 24видэвъ же пилатой яко ни чьсо же оуспээть нъ паче мятежь бываэть. приимъ воду оумы руцэ прэдъ народъмь глаголя: не повиньнъ эсмь от кръве сего правьдьнааго вы оузьрите. 25и отвэщавъше вьси людиэ рекошя: кръвь эго на насъ и на чядэхъ нашихъ. 26тойгда отпоусти имъ варавъву iсоуса же бивъ прэдасть да и распьнуть. 27тойгда воини игемонови прэимъше iсоуса въ судищи събьрашя на нь вьсю спиру. 28и съвлъкъше и хламидою чрьвлэною одэшя и: 29и съплетойше вэньцъ от трьния възложишя на главу эмоу и трьсть въ десницу эмоу. и поклоньше ся на колэноу предъ нимь ругааху ся эмоу глаголюще: радоуи ся царю иоудеискъ. з0и плинувше на нь прияша трьсть и бияху по главэ эго. з1и эгда поругашя ся эмоу съвлэкошя съ нэго хламиду и облэкошя и въ ризы своя и ведошя и на распятиэ. з2исходяще же обрэтошя чловэка куринеиска именемь симона семоу задэшя да понесеть крьстой эго. ззи пришьдъше на мэсто нарицаэмоэ голгофа эже эсть нарицаэмоэ краниэво мэсто з4дашя эмоу пити оцьтой съ зълъчию съмэшенъ и въкоушь не хотэаше пити. з5распьнъше же и раздэлишя ризы эго мещуще жрэбия з6и сэдъше стрэжааху эго тоу. з7и възложишя врьхоу главы эго вину написану: сь эсть iсоусь царь иоудеискъ. з8тойгда распяшя съ нимь дъва разбоиника эдиного о десную и эдиного о лэвую. з9мимоходящеи же хоуляаху эго покывающе главами своими 40и глаголюще: оува разаряяи црькъвь и трьми дьньми созидая съпаси себе. аще сынъ эси божии сълэзи съ крьста. 41такожде же и архиереи ругающе ся съ кънижьникы и фарисеи и съ старьци глаголааху: 42ины съпасе а себе ли не можеть съпасти; аще царь израилэвъ эсть да сънидеть нынэ съ крьста и вэру имемъ эмоу. 4зоупъва на бога. да избавить и нынэ аще хощеть эмоу. рече бо яко сынъ божии эсмь. 44тожде же и разбоиника распьненая съ нимь поношаста эмоу. 45от шестыя же годины тьма бысть по вьсеи земли до девятыя годины. 46при девятэи же годинэ възъпи iсоусь гласъмь великъмь глаголя: ели ели лема азавтании. эже эсть боже мои боже мои по чьто мя эси оставилъ; 47нэции же от стоящиихъ тоу слышавъше глаголааху яко илию зоветь. 48и абиэ текъ эдинъ от нихъ и възбмъ губу наплънивъ же оцьта и възньзъ на трьсть напаяаше эго. 49а дроузии глаголааху: остани да видимъ аще придеть илия съпастой эго. 50iсоусь же пакы възъпивъ гласъмь великъмь испоусти доухъ. 51и се катапетазма црькъвьная раздьра ся на дъвоэ съ вышьняаго края до нижьняаго. и земля потрясе ся и камениэ распаде ся. 52и гроби отврьзошя ся и мънога тэлеса почивающиихъ святыихъ въсташя. 5зи ишьдъше из гробъ по въскрьсновении эго вънидошя въ святыи градъ и явишя ся мъногомъ. 54сътьникъ же и иже бэаху съ нимь стрэгуще iсоуса видэвъше трусъ и бывъшая оубояшя ся зэло глаголюще: въ истину божии сынъ сь бэ. 55бэаху же тоу жены мъногы издалече зьрящя яже идошя по iсоусэ от галилея слоужащя эмоу. 56въ нихъже бэ мария магдалыни и мария иаковля и иосиина мати и мати сыноу зеведеовоу. 57поздэ же бывъшоу приде чловэкъ богатой от аримафеа именемь иосифъ иже и той оучи ся оу iсоуса. 58сь приступль къ пилатоу проси тэла iсоусова. тойгда пилатой повелэ въдати тэло iсоусово. 59и приимъ тэло иосифъ обитой э плащаницею чистою. 60и положи э въ новээмь своэмь гробэ иже бэ исэченъ въ камени и възваль камень великъ надъ двьри гробоу отиде. 61бэ же тоу мария магдалыни и дроугая мария сэдяшти прямо гробоу. 62въ оутрьнии же дьнь иже эсть по пятойцэ събьрашя ся архиереи и фарисеи къ пилатоу 6зглаголюще: господи помянухомъ яко льстьць онъ рече эще сы живъ: по трехъ дьньхъ въстану. 64повели оубо оутврьдити гробъ до третияаго дьне. еда како пришьдъше оученици эго нощию оукрадуть и и рекуть людьмъ: въста от мрьтвыихъ. и будеть послэдьняя льсть горьши прьвыя. 65рече же имъ пилатой: имате коустодию идэте оутврьдите якоже вэсте. 66они же шьдъше оутврьдишя гробъ запечатьлэвъше камень съ коустодиэю.