Глава 4
1И пакы начятой при мори оучити. и събьра ся къ нэмоу народъ мъногъ. яко самъ вълэзъ въ корабль сэдэаше въ мори. и вьсь народъ бэшя при мори на земли. 2и оучааше я притойчами мъного. и глаголааше имъ въ оучении своэмь: зслышите. се изиде сэяи сэятой. 4и бысть эгда сэяше оба падошя на пути и придошя пътиця и позобашя я. 5а дроугоэ паде на каменьнээмь идеже не имэ земля мъногы. и абиэ прозябе занэ не имэаше глубины земьныя. 6слъньцоу же въсиявъшоу присвяде. и занэ не имэаше корения оусъше. 7и дроугоэ паде въ трьнии. и възиде трьниэ и подави э и плода не дасть. 8и дроугоэ паде на земли добрэи и даяше плодъ въсходя и расты. и приплоди ово три десяти ово шесть десятой ово съто. 9и глаголааше: имэяи оуши слышати да слышить. 10эгда же бысть эдинъ въпросишя и иже бэаху о нэмь съ обэма на десяте притчя. 11и глаголааше имъ: вамъ эсть дано вэдэти таиная царьствия божия. онэмъ же вънэшьниимъ въ притойчахъ вься бывають. 12да видяще видять и не оузьрять. и слышяще слышять и не разоумэвають. еда къгда обратять ся и отпоустять ся имъ грэси. 1зи глагола имъ: не вэсте ли притойчя сея и како вься притойчя разоумээте; 14сэяи слово сээть. 15си же суть яже на пути идеже сээть ся слово и эгда слышять абиэ придеть сотона и отиметь слово сээноэ въ срьдьцихъ ихъ. 16и си такожде суть иже на каменьныихъ сээми. иже эгда слышять слово абиэ съ радостию приэмлють э. 17и не имуть корене въ себэ нъ врэменьни суть. по томь же бывъши печали ли гонению словесе ради абиэ съблажняють ся. 18а си суть сээнии въ трьнии слышящеи слово 19и печали вэка сего и льсть богатьствия и о прочиихъ похоти въходящя нодавляють слово и без плода бываэть. 20а си суть сээнии на добрэ земли иже слышять слово и приэмлють э и плодять ся на три десяти и шесть десятой и съто.21и глаголааше имъ: еда приходить свэтильникъ да подъ спудъмь положенъ будеть ли подъ одръмь; не да ли на свэщьникъ възложять и; 22нэсть бо ни чьто же таино эже не явить ся. ни бысть потаэно нъ да придеть въ явлениэ. 2зиже имать оуши слышати да слышить. 24и глаголааше имъ: блюдэте ся чьто слышите. въ нюже мэру мэрите намэрить ся вамъ и приложить ся вамъ слышящиимъ. 25иже бо аще имать дасть ся эмоу а иже не имать и эже имать отиметь ся от нэго.26и глаголааше: тако эсть царьствиэ божиэ якоже чловэкъ въмэтаэть сэмя въ землю. 27и съпить и въстаэть нощь и дьнь. и сэмя прозябаэть и растеть якоже не вэсть оиъ. 28о себэ бо земля плодить ся прэжде трэву по томь же класъ по томь же и пъшеницу въ класэ. 29эгда же съзрээть плодъ абиэ посълеть срьпъ яко настоить жятва. з0и глаголааше: чьсомоу оуподобимъ царьствиэ божиэ ли коэи притойчи приложимъ э; з1яко гороушьнэ зрьнэ эже эгда въсээно будеть въ землю мьнэ вьсэхъ эсть сэменъ земьныихъ. з2и эгда въсээно будеть въздрастеть и будеть болэ вьсэхъ зелии и творить вэтви велия яко мощи подъ сэнию эго пътицамъ небесьныимъ витати. ззи тацэми притойчами мънозэми глаголааше имъ слово якоже можааху слышати. з4без притойчя же не глаголааше имъ. эдинъ же сказааше оученикомъ своимъ вься.з5и глагола имъ въ той дьнь вечероу бывъшоу: прэидемъ на онъ полъ. з6и отпоущьше народъ пояшя и якоже бэ въ ладии. и ины ладия бэаху съ нимь. з7и бысть боуря вэтрьна велия. влъны же въливааху ся въ ладию яко оуже погрязиути хотэаше. з8и бэ самъ на кръмэ на възглавици съпя. и възбоудишя и и глаголашя эмоу: оучителю не родиши ли яко погыблэмъ; з9и въставъ запрэти вэтроу. и рече морю: млъчи и оустани и оулеже вэтръ и бысть тишина велия. 40и рече имъ: чьто тако страшиви эсте; како не имете вэры; 41и възбояшя ся страхъмь велиэмь и глаголааху дроугъ къ дроугоу: къто оубо эсть сь яко и вэтри и море послоушають эго.
Глава 5
1И придошя на онъ полъ моря въ страну гадариньску. 2и излэзъшоу эмоу из корабля абиэ сърэте и от гробъ чловэкъ нечистоймь доухъмь. зиже жилище имэаше въ гробэхъ и ни желэзьнъмь ужьмь эго ни къто же не можааше съвязати. 4занэ мъногы краты путы и ужи желэзьны съвязаноу сущоу прэтрьзааху ся от нэго ужа желэзьна и пута съкроушааху ся. и ни къто же не можааше эго оумучити. 5и въину дьнь и нощь въ гробэхъ и въ горахъ бэ въпия и тлъкы ся камениэмь. 6оузрэвъ же iсоуса из далече тече и поклони ся эмоу. 7и възопивъ гласъмь велиэмь глагола: чьто мънэ и тебэ iсоусе сыне бога вышьняаго; заклинаю тя богъмь не мучи мене. 8глаголааше бо эмоу: изиди доуше нечистыи от чловэка. 9и въпрашааше и: како ти эсть имя; и глагола легеонъ мънэ эсть имя яко мънози эсмъ. 10и моляаше и мъного да не посълеть ихъ кромэ страны. 11бэ же тоу стадо свино пасомо велит при горэ. 12и молишя и вьси бэси глаголюще: посъли ны въ свиния да въ ня вънидемъ. 1зи абиэ повелэ имъ iсоусь. и ишьдъше доуси нечистии вънидошя въ свиния. и оустрьми ся стадо по брэгоу въ море. бэ же ихъ яко дъвэ тысящи. и оутапааху въ мори. 14и пасущеи свиния бэжашя и възвэстишя въ градэ и на селэхъ. и придошя видэтой чьто эсть бывшеэ. 15и придошя къ iсоусови и видэшя бэсьновавъшааго ся сэдяща облъчена и съмысляща имэвъшааго легеонъ. и оубояшя ся. 16и повэдэшя имъ видэвъшеи како бысть бэсьноуоумоу и о свинияхъ. 17и начашя молити и отити от прэдэлъ ихъ. 18и въходящоу эмоу въ ладиицу моляаше и бэсьновавыи ся да бы съ нимь былъ. 19iсоусь же не дасть эмоу. нъ глагола эмоу: иди въ домъ твои къ твоимъ и възвэсти имъ элико ти господь сътвори и помилова тя. 20и иде и начятой проповэдати въ декаполи элико сътвори эмоу iсоусь. и вьси дивляаху ся.21и прээхавъшоу iсоусови въ корабли пакы на онъ полъ събьра ся народъ мъногъ о нэмь и бэ при мори. 22и се приде эдинъ от архисунагогъ именемь иаиръ. и видэвъ и паде на ногоу эго. 2зи моляаше и мъного глаголя яко дъщи моя на коньчинэ эсть. да пришьдъ възложиши на ню руцэ да съпасена будеть и оживеть. 24и иде съ нимь. и по нэмь идэаше народъ мъногъ и оугнэтааху и. 25и жена нэкая сущи въ точении кръве лэтэ дъвэ на десяте 26и мъного пострадавъши от мъногъ врачевъ и иждивъши своэ вьсе и ни эдиноя же пользя обрэтойши нъ паче въ горе въпадъши 27слышавъши о iсоусэ пришьдъши въ народэ съзади прикосну ся ризэ эго. 28глаголааше бо яко аще прикосну ся понэ ризэ эго съпасена буду. 29и абиэ исякну источьникъ кръве эя. и разоумэ тэлъмь яко исцэлэ от раны. з0и абиэ iсоусь ощоущь въ себэ силу ишьдъшу от нэго обращь ся въ народэ глаголааше: къто прикосну ся ризахъ моихъ; з1и глаголааху эмоу оученици эго: видиши народъ оугнэтающь тя и глаголэши: къто ся прикосну мънэ; з2и оглядааше ся видэти сътворьшую се. ззжена же оубоявъши ся и трепещущи вэдущи эже бысть эи приде и припаде къ нэмоу и рече эмоу вьсю истину. з4онъ же рече эи: дрьзаи дъщи вэра твоя съпасе тя. иди съ миръмь и буди цэла от раны твоэя. з5и эще глаголющоу эмоу придошя от архисинагога глаголюще яко дъщи твоя оумьрэтой. чьто движеши оучителя; з6iсоусь же абиэ слышавъ слово глаголэмоэ глагола архисинагогови: не бои ся тойкъмо вэроуи. з7и не остави ити по себэ ни эдиного же тойкъмо петра и иакова и иоана брата иаковля. з8и приде въ домъ архисинагоговъ и видэ млъву и плачущя ся и кричящя мъного. з9и въшьдъ глагола имъ: чьто млъвите и плачете ся; отроковица нэсть оумрьла нъ съпить. 40и ругааху ся эмоу. онъ же изгънавъ вься поятой отьца отроковиця и матерь и иже бэшя съ нимь. и въниде идеже бэ отрочя лежя. 41и эмъ за руку отроковицу глагола эи: талита коуми эже эсть съказаэмо дэвице тебэ глаголю въстани. 42и абиэ въста дэвица и хождааше. бэ бо лэтома двэма на десяте. и оужаснушя ся оужасъмь велиэмь. 4зи запрэти имъ мъного да ни къто же не оувэсть сего. и рече дати эи эсти.