Глава 8
1Въ ты дьни пакы мъногоу сущоу народоу и не имущемъ чесо эсти призъвавъ оученикы своя iсоусь глагола имъ: 2милъ ми эсть народъ сь. яко оуже три дьни присэдять мънэ и не имуть чесо эсти. зи аще отпоущу я не эдъшя въ домы своя ослабэють на пути. дроузии бо ихъ издалече суть пришьли. 4и отвэщашя эмоу оученици эго: откудоу сия можеть къто сьде насытити хлэбъ на поустыни; 5и въпроси я: колико имате хлэбъ; они же рэшя: седмь. 6и повелэ народоу възлещи на земли. и приэмъ седмь ту хлэбъ хвалу въздавъ прэломи. и даяше оученикомъ своимъ да прэдълагають. и положишя прэдъ народъмь. 7и имэаху и рыбиць мало. и ты благословивъ рече: прэдъложите и ты. 8эдошя же и насытишя ся и възяшя избытойкы оукроухъ седмь кошьницъ. 9бэ же эдъшиихъ яко четыре тысящя и отпоусти я. 10и абиэ вълэзъ въ корабль приде въ страны далъманоуфаньскы. 11и изидошя фарисеи и начяшя сътязати ся съ нимь ищуще от нэго знамения съ небесе искушающе и. 12и въздъхиувъ доухъмь своимь глагола: чьто родъ сь знамения ищеть; аминь глаголю вамъ аще дасть ся родоу семоу знамениэ. 1зи оставль я вълэзъ пакы въ корабль иде на онъ полъ. 14и завышя оученици эго възяти хлэбы и развэ эдиного хлэба не имэаху съ собою въ корабли. 15и прэщааше имъ глаголя: видите блюдэте ся от кваса фарисеиска и от кваса иродова. 16и помышляаху дроугъ къ дроугоу глаголюще яко хлэбъ не имамъ 17и разоумэвъ iсоусь глагола имъ: чьто помышляэте яко хлэбъ не имате; не оу ли чоуэте ни разоумээте; эще окаменэно ли имате срьдьце ваше; 18очи имуще не видите и оуши имуще не слышите; и не помьните 19эгда пять хлэбъ прэломихъ въ пять тысящь и колико кошь оукроухъ исплънь възясте; глаголашя эмоу: дъва на десяте. 20и эгда седмь въ четыри тысящя колико кошьниць исплънэния оукроухъ възясте; они же рэшя седмь. 21и глаголааше имъ: како не разоумээте;22и приде въ вифсаиду и приведошя къ нэмоу слэпа и моляаху и да и коснеть. 2зи эмъ за руку слэпааго изведе и вънъ из вьси и плину на очи эго и възложь руцэ на нь въпрашааше и аще чьто видить. 24и възьрэвъ глаголааше: зьрю чловэкы. яко дрэво вижду ходящя. 25по томь же пакы възложи руцэ на очи эго и сътвори и прозрэти. и оутвори ся и оузьрэ вься свэтьло. 26и посъла и въ домъ эго глаголя: ни въ вьсь не въниди ни повэждь ни комоу же въ вьси. 27изиде же iсоусь и оученици эго въ вьси кесария филиповы. и на пути въпрашааше оученикы своя глаголя имъ: кого мя глаголють чловэци быти; 28они же отвэщашя: ови иоана крьстителя. ини илию. а дроузии эдиного от пророкъ. 29и той глагола имъ: вы же кого мя глаголэте быти; отвэщавъ же петръ глагола эмоу: ты эси христосъ. з0и запрэти имъ да ни комоу же не глаголють о нэмь. з1и начятой оучити я яко подобаэть сыноу чловэчьскоуоумоу мъного пострадати и искоушеноу быти от старьць и архиереи и кънижьникъ и оубиэноу быти и третии дьнь въскрьснути. з2и не обиноуя ся слово глаголааше. и приэмъ и петръ начятой прэтити эмоу. ззонъ же обращь ся и възьрэвъ на оученикы своя запрэти петрови глаголя: иди за мъною сотоно яко не мыслиши яже суть божая нъ яже суть чловэчьская. з4и призъвавъ народы съ оученикы своими рече имъ: иже хощеть по мънэ ити да отврьжеть ся себе и възьметь крьстой свои и грядеть по мънэ. з5иже во аще хощеть доушу свою съпасти погоубить ю. а иже погоубить доушу свою мене ради и евангелия той съпасеть ю. з6кая бо польза эсть чловэкоу приобрэсти вьсь миръ и отщетити доушу свою; з7чьто бо дасть чловэкъ измэну на доуши своэи; з8иже бо аще постыдить ся мене и моихъ словесъ въ родэ семь прэлюбьдэимь и грэшьнээмь и сынъ чловэчьскыи постыдить ся эго эгда придеть въ славэ отьца своэго съ ангелы святыими.