Глава 9
1И глаголааше имъ: аминь глаголю вамъ суть эдини от сьде стоящиихъ иже не имуть въкоусити съмрьти доньдеже оузьрять царьствиэ божиэ пришьдъше въ силэ. 2и по шести дьнъ поятой iсоусь петра и иакова и иоана. и възведе я на гору высоку эдины и прэобрази ся прэдъ ними. зи бышя ризы эго бльщящя ся бэлы зэло яко снэгъ яцэхъ не можеть бэлильникъ на земли тако оубэлити. 4и яви ся имъ илия съ моусеэмь и бэсте глаголюща съ iсоусьмь. 5и отвэщавъ петръ глагола iсоусови: равви добро эсть намъ сьде быти и сътворимъ три сэни тебэ эдину и моусеови эдину и илии эдину. 6не вэдэаше бо чьто глаголэть. пристрашьни бо бэаху. 7бысть же облакъ осэняя я. и приде гласъ из облака: сь эсть сынъ мои възлюблэныи послоушаите эго. 8и вънезаапу възбрэвъше ни кого же не видэшя кътомоу нъ iсоуса эдиного съ собою. 9съходящемъ же имъ съ горы запрэти имъ да ни комоу же не повэдять яже видэшя тойкъмо эгда сынъ чловэчьскыи въскрьснеть из мрьтвыихъ. 10и оудрьжашя слово въ себэ сътязающе ся чьто эсть эже из мрьтвыихъ въскрьснути. 11и въпрашааху и глаголюще якоже глаголють кънижьници яко илии подобаэть прэжде прити. 12онъ же отвэщавъ рече имъ: илия оубо пришьдъ прэжде оустроить вься. и како эсть писано о сынэ чловэчьсцээмь да мъного постраждеть и оуничьжять и; 1знъ глаголю вамъ яко илия приде и сътворишя эмоу элико хотэшя якоже эсть писано о нэмь. 14и пришьдъ къ оученикомъ видэ народъ мъногъ о нихъ и кънижьникы сътязающя ся съ ними. 15и абиэ вьсь народъ видэвъше и оужасааху ся и пририщуще цэловааху и. 16и въпроси кънижьникы: чьто сътязаэте ся въ себэ; 17и отвэщавъ эдинъ от народа рече: оучителю приведохъ сынъ мои къ тебэ имущь доухъ нэмъ. 18иже аще колижьдо иметь и разбиваэть и и пэны тэщить и скрьжьщеть зубы своими и оцэпэняэть. и рекохъ оученикомъ твоимъ да ижденуть и и не възмогошя. 19онъ же отвэщавъ эмоу глагола: о роде невэрьнъ доколэ въ васъ буду; доколэ трьплю вы принесэте и къ мънэ. 20и принесошя и къ нэмоу. и видэвъ и доухъ абиэ сътрясе и. и падъ на земли валяаше ся пэны тэщя. 21и въпроси iсоусь отьца эго: колико лэтой эсть отнэлиже се бысть эмоу; онъ же рече: из отрочины 22и мъногашьды эго и въ огнь въврьже и въ воду да бы погоубилъ и. нъ аще чьто можеши помози намъ милосрьдовавъ о насъ. 2зiсоусь же рече эмоу: эже аще можеши вэровати вься възможьна вэроующоуоумоу. 24и абиэ възъпивъ отьць отрочяте съ сльзами глаголааше: вэроую господи помози моэмоу невэрьствию. 25видэвъ же iсоусь яко сърищеть ся народъ запрэти доухоу нечистоуоумоу глаголя эмоу: нэмыи и глоухыи доуше азъ ти велю изити из нэго и кътомоу не въниди въ нь. 26и възъпивъ и мъного пружавъ ся изиде. и бысть яко мрьтвъ яко мънози глаголааху яко оумрэ. 27iсоусь же имъ эго за руку въздвиже и. и въста. 28и въшьдъшоу эмоу въ домъ оученици эго въпрошааху эго эдиного: по чьто мы не възмогохомъ изгънати эго; 29и рече имъ: той родъ ни чимь же не можеть изити тойкъмо молитвою и постоймь. з0и оттудоу ишьдъше идэаху сквозэ галилею и не хотэаше да къто оувэсть. з1оучааше бо оученикы своя и глаголааше имъ яко сынъ чловэчьскыи прэданъ будеть въ руцэ чловэчьсцэ. и оубиють и и оубиэнъ бывъ въ третии дьнь въскрьснеть. з2они же не разоумэшя глагола и бояаху ся въпросити и.ззи приде въ каперънаоумъ и въ домоу бывъ въпрашааше я: чьто на пути помышляасте въ себэ; з4они же млъчааху. дроугъ къ дроугоу бо сътязашя ся на пути къто эсть болии. з5и сэдъ призъва оба на десяте и глагола имъ: аще къто хощеть старэи быти да будеть вьсэхъ мьнии и вьсэмъ слоуга. з6и приимъ отрочя постави э по срэдэ ихъ. и объимъ э рече имъ: з7иже аще эдино таковыихъ отрочятой прииметь въ имя моэ мя прииметь и иже аще мене прииметь ие мене прииметь нъ пославъшааго мя. з8отвэща эмоу иоанъ глаголя: оучителю видэхомъ нэкоэго именьмь твоимь изгоняща бэсы иже не ходить по насъ и възбранихомъ эмоу яко не послэдова намъ. з9iсоусь же рече: не браните эмоу. ни къто же бо эсть иже сътворить силу о моэмь имени и възможеть въ скорэ зълословесити мя. 40иже бо нэсть на вы по васъ эсть. 41иже бо аще напоить вы чашу воды въ имя моэ яко христови эсте аминь глаголю вамъ: не погоубить мьзды своэя. 42и иже аще съблазнить эдиного от малыих сихъ вэроующиихъ въ мя добрээ эмоу эсть паче аще обложять камень жрьновьнъ о выи эго и въврьгуть и въ море. 4зи аще съблажняэть тя рука твоя отсэци ю. добрээ ти эсть маломощьноу въ живот вънити неже обэ руцэ имущоу ити въ геону въ огнь не гашущии. 44идеже чрьвь ихъ не оумираэть и огнь не оугасаэть. 45и аще нога твоя съблажняэть тя отсэци ю добрээ ти эсть вънити въ живот хромоу неже дъвэ нозэ имущоу въврьженоу быти въ геону въ огнь не гашущии. 46идеже чрьвь ихъ не оумираэть и огнь не оугасаэть. 47и аще око твоэ съблажняэть тя истойкни э добрээ ти эсть съ эдинэмь окъмь вънити въ царьствиэ божиэ неже обэ очи имущоу ити въ геону огньную 48идеже чрьвь ихъ не оумираэть и огнь не оугасаэть. 49вьсякъ бо огньмь осолить ся и вьсяка жрьтва солию осолить ся. 50добро эсть соль. аще ли же соль не слана будеть чимь осолите. имэите соль въ себэ и миръ имэите междоу собою.