Глава 10
1И оттудоу въставъ приде въ прэдэлы иоудеискы по ономоу полоу иоръдана. и придошя пакы народи къ нэмоу. и яко имэ обычаи пакы оучааше я. 2и приступльше фарисеи въпрошааху и аще достоить мужоу жену поущати искоушающе и. зонъ же отвэщавъ рече имъ: чьто вамъ заповэдэ моуси; 4они же рекошя: повелэ моуси кънигы распоустьныя написати и поустити. 5и отвэщавъ iсоусь рече имъ: по жестосрьдию вашемоу написа вамъ заповэдь сию. 6а от начяла съзъданию мужа и жену сътворилъ я эсть богъ. 7сего ради оставить чловэкъ отьца своэго и матерь 8и прилэпить ся къ женэ своэи и будете оба въ плъть эдиню. тэмь же оубо нэсте дъва нъ плъть эдина. 9эже оубо богъ съчеталъ эсть чловэкъ да не разлучаэть. 10и въ домоу пакы оученици эго о семь въпрошааху и. 11и глагола имъ: иже аще поустить жену и оженить ся иною прэлюбы творить на ню. 12и аще жена поущьши мужа посягнеть за инъ прэлюбы творить.1зи приношааху къ нэмоу дэти да я коснеть. оученици же прэщааху приносящиимъ. 14видэвъ же iсоусь негодова и глагола имъ: не дэите дэтии приходити къ мънэ и не браните имъ. тацэхъ бо эсть царьствиэ божиэ. 15аминь глаголю вамъ: иже аще не прииметь царьствия божия яко отрочя не вънидеть въ нэ. 16и объимъ я благословляаше възлагая руцэ на ня.17и исходящоу эмоу на путь приде эдинъ и поклонь ся на колэноу въпрошааше и: оучителю благыи чьто сътворю да живот вэчьныи наслэдьствоую; 18iсоусь же рече эмоу: чьто мя глаголэши блага; ни къто же благъ тойкъмо эдинъ богъ. 19заповэди вэси не прэлюбъ дэи. не оубии. не оукради. не лъжя съвэдэтельствоуи. не обиди. чьти отьца твоэго и матерь. 20онъ же отвэщавъ рече эмоу: оучителю вься си съхранихъ от юности моэя. 21iсоусь же възьрэвъ на нь възлюби и и рече эмоу: эдиного эси не доконьчалъ. аще хощеши съврьшенъ быти иди элико имаши продаждь и даждь нищиимъ и имэти имаши съкровище на небеси и приди ходи въ слэдъ мене въземъ крьстой. 22онъ же дряхлъ бывъ о словеси отиде скрьбя бэ бо имэя сътяжания мънога. 2зи възьрэвъ iсоусь глагола оученикомъ своимъ: како неоудобь имущеи богатьство въ царьствиэ божиэ вънидуть. 24оученици же оужасааху ся о словесехъ эго. iсоусь же пакы отвэщавъ глагола имъ: чяда како неоудобь эсть оуповающиимъ на богатьство въ царьствиэ божиэ вънити. 25оудобээ эсть вельбудоу сквозэ игълинэ оуши проити неже богатоу въ царьствиэ божиэ вънити. 26они же излиха дивляаху ся глаголюще къ себэ: то къто можеть съпасенъ быти; 27и възьрэвъ на ня iсоусь глагола: от чловэкъ не възможьно нъ не от бога. вься бо възможьна от бога суть. 28начятой же петръ глаголати эмоу: се мы оставихомъ вься и въ слэдъ тебе идохомъ. 29отвэщавъ же iсоусь рече: аминь глаголю вамъ ни къто же эсть иже оставить домъ ли братию ли сестры ли отьца ли матерь ли жену ли чяда ли села мене ради и евангелия. з0аще не начать прияти съторицею въ врэмя се нынэ домовъ и братия и сестръ и отьца и матере и чядъ и селъ по изгънании и въ вэкъ грядущии живот вэчьныи. з1мънози же будуть прьвии послэдьни и послэдьнии прьви. з2бэаху же на пути въсходяще въ иероусалимъ и бэ варяя я iсоусь. и оужасааху ся и послэдь грядуще боялху ся. и поэмъ iсоусь пакы оба на десяте начятой имъ глаголати эже хотэаше быти эмоу. ззяко се въсходимъ въ иероусалимъ и сынъ чловэчьскыи прэданъ будеть архиереомъ и кънижьникомъ. и осудять и на съмрьть и прэдадять и языкомъ. з4и поругають ся эмоу. и оутепять и. и оплюють и. и оубиють и. и третии дьнь въскрьснеть. з5и прэдъ нимь идосте иаковъ и иоанъ сына зеведеова глаголюща эмоу: оучителю хощевэ да эгоже аще просивэ оу тебе сътвориши нама. з6iсоусь же рече има: чьто хощета да сътворю вама; з7она же рекосте эмоу: даждь нама да эдинъ одесную тебе и эдинъ о лэвую тебе сядевэ въ славэ твоэи. з8iсоусь же рече има: не вэста ся чесо просяща. можета ли пити чяшу юже азъ пию; ли крьщениэмь имьже азъ крьщаю ся крьстити ся; з9она же рекосте эмоу: можевэ. iсоусь же рече има: чяшу оубо юже азъ пиу испиэта и крьщениэмь имьже азъ крьщу ся крьстита ся. 40а эже сэсти одесную мене и о лэвую нэсть мънэ дати нъ имъже оуготовано эсть. 41и слышавъше десять начяшя негодовати о иаковэ и иоанэ. 42iсоусь же призъвавъ я глагола имъ: вэсте яко мьнящии ся власти языкы оустоять имъ и велиции ихъ обладають ими. 4зне тако же эсть въ васъ. 44нъ иже аще хощеть въ васъ быти вящии да будеть вамъ слоуга. и иже аще хощеть въ васъ быти старэи да будеть вьсэмъ рабъ. 45ибо сынъ чловэчьскыи не приде да послоужять эмоу нъ да послоужить и дати душу свою избавлэниэ за мъногы. 46И придошя въ иерихонъ. и исходящоу эмоу от иерихона и оученикомъ эго и народоу мъногоу сынъ тимеовъ варъ тимеи слэпъ сэдэаше при пути хлупая. 47и слышавъ яко iсоусь назорянинъ эсть начятой завати и глаголати: сыне давидовъ iсоусе помилоуи мя. 48и прэщааху эмоу мънози да оумлъчить. онъ же излиха въпияаше: сыне давидовъ помилоуи мя. 49и ставъ iсоусь рече възгласити и. и зъвааху слэньца глаголюще эмоу: дрьзаи въстани зоветь тя. 50онъ же отврьгъ ризы своя въставъ приде къ iсоусови. 51и отвэщавъ глагола эмоу iсоусь: чесомоу хощеши да сътворю тебэ; слэпьць же глагола эмоу: 52раввоуни да прозьрю. iсоусь же рече: иди вэра твоя съпасе тя. и абиэ прозьрэ и по iсоусэ иде въ путь.