Глава 11
1И эгда приближи ся въ иероусалимъ въ виффагию и вифанию къ горэ елеоньсцэ посъла дъва от оученикъ своихъ. 2и глагола има: идэта въ вьсь яже эсть прямо вама. и абиэ въходяща въ ню обрящета жрэбьць привязанъ на ньже нэсть не оу ни къто же от чловэкъ въсэлъ. отрэшьша и приведэта. зи аще вама къто речеть: чьто се дээта; рьцэта яко господь эго трэбоуэть. и абиэ посълеть и сэмо. 4идосте же и обрэтосте жрэбьць привязанъ при двьрьхъ вънэ на распутии. и отрэшаасте и. 5и эдини от стоящиихъ тоу глаголашя има: чьто дээта отрэшающа жрэбьць; 6она же рекосте имъ якоже заповэдэ iсоусь и оставишя я. 7и приведосте жрэбьць къ iсоусови. и възложишя на нь ризы своя. и въсэде на нь. 8мънози ризы своя постилааху по пути а дроузии вэиэ рэзааху от дрэва и постилааху по пути. 9и прэдъходящеи и въ слэдъ ходящеи въпияаху глаголюще: осанъна благословлэнъ грядыи въ имя господьне. 10благословлэно грядуще царьствит въ имягосподи отьца нашего давида. осанъна въ вышьниихъ. 11и въниде въ иероусалимъ iсоусь и въ црькъвь. и съглядавъ вьсе поздэ оуже сущоу часоу изиде въ вифанию съ обэма на десяте. 12и въ оутрьнии ишьдъшемъ имъ от вифания възалъка. 1зи видэвъ смокъвьницу из далече имущу листвиэ приде аще оубо обрящеть на неи чьто. и пришьдъ къ нэи ни чьсо же на нэи не обрэте тойкъмо листвиэ не бэ бо врэмя смокъвамъ. 14и отвэщавъ iсоусь рече эи: кътомоу от тебе въ вэкъ ни къто же плода не сънэсть. слышааху же оученици эго. 15и придошя пакы въ иероусалимъ и въшьдъ iсоусь въ црькъвь начятой изгонити продающяя и коупоующяя въ црькъви и дъскы тръжьникъ и сэдалища продающиихъ голуби испроврьже. 16и не дадэаше ни комоу же мимо нести съсудъ сквозэ црькъвь. 17и оучааше глаголя имъ: нэсть ли писано яко храмъ мои храмъ молитвэ наречеть ся вьсэмъ языкомъ. вы же сътвористе и врьтьпъ разбоиникомъ. 18и слышашя кънижьници и архиереи и искааху како и бышя погоубили. бояху бо ся эго яко вьсь народъ дивляаху ся о оучении эго. 19и яко поздэ бысть исхождааше вънъ из града. 20и мимо ходяще оутро видэшя смокъвьницу оусъхъшу ис корения. 21и вспомянувъ петръ глагола эмоу: равви виждь смокъвьница юже проклятой оусъше. 22и отвэщавъ iсоусь глагола имъ: 2зимэите вэру божию. аминь бо глаголю вамъ яко иже аще речеть горэ сеи: двигни ся и въврьзи ся въ море и не оусумьнить ся въ срьдьци своэмь нъ вэру иметь яко эже глаголэть бываэть. будеть эмоу эже аще речеть. 24сего ради глаголю вамъ: вься элико моляще ся просите вэроуите яко приимете и будеть вамъ. 25и эгда стоите моляще ся отпоущаите аще чьто имате на кого да и отьць вашь небесьныи отпоустить вамъ прэгрэшения ваша. 26аще ли вы не отпоущаэте ни отьць вашь небесьныи отпоустить вамъ прэгрэшении вашихъ.27и придошя пакы въ иероусалимъ. и въ црькъви ходящоу емоу придошя къ нэмоу архиереи и кънижьници и старьци 28и глаголашя эмоу: коэю областию се твориши и къто ти дасть область сию да си твориши; 29iсоусь же отвэщавъ рече имъ: въпрошу и азъ вы эдиного словесе и отвэщаите ми. и реку вамъ коэю областию се творю. з0крьщениэ иоаново откудоу бэ съ небесе ли или от чловэкъ; отвэщаите ми. з1и мышляаху къ себэ глаголюще: аще речемъ съ небесе речеть: по чьто оубо не вэровасте эмоу; з2аще ли речемъ: от чловэкъ бояаху ся людии. вьси бо имэаху иоана яко пророка. ззи отвэщавъше глаголашя iсоусови: не вэмъ. и отвэщавъ iсоусь глагола имъ: ни азъ глаголю вамъ коэю властию си творю.