аху же: нъ не въ праздьникъ еда како млъва будеть людемъ. зи сущоу эмоу въ вифании въ домоу симона прокаженааго възлежящоу эмоу приде жена имущи алавастръ мура наръдопистикии драгы и съкроушьши алавастръ възлия эмоу на главу. 4бэаху же нэции негодоующе въ себэ и глаголюще: въ чьсомь гыбэль си мурьная бысть; 5можааше бо се муро продано быти вяще трии сътой цятой и дати ся нищиимъ и прэщааху эи. 6iсоусь же рече: останите ся эя. чьто эи троуды дээте добро бо дэло съдэя о мънэ. 7вьсегда бо нищяя съ собою имате и эгда хощете можете добро сътворити имъ. а мене не вьсегда имаате. 8эже имэ си сътвори. варила эсть помазати тэло моэ на погребениэ. 9аминь глаголю вамъ: идеже колижьдо проповэдано будеть евангелиэ се въ вьсемь мирэ и эже сътвори си глаголано будеть въ память эя. 10иоуда же искариотьскыи эдинъ от обою на десяте иде къ архиереомъ да и прэдасть имъ. 11они же слышавъше въздрадовашя ся и обэщашя эмоу съребрьникы дати. и искааше како и въ подобьно врэмя прэдасть. 12и въ прьвыи дьнь опрэснъкъ эгда пасху жьрэаху глаголашя эмоу оученици свои: къде хощеши шьдъше оуготовимъ да эси пасху; 1зи посъла дъва от оученикъ своихъ и глагола има: идэта въ градъ и срящеть вы чловэкъ въ скудьльници воду нося. по нэмь идэта. 14и идеже аще вънидеть рьцэта господиноу домоу яко оучитель глаголэть: къде эсть обитэль идеже пасху съ оученикы своими сънэмь; 15и той вама покажеть горьницу велию постойлану готову. тоу оуготоваита намъ. 16и изидосте оученика эго и придосте въ градъ и обрэтосте якоже рече има и оуготовасте пасху. 17и вечероу бывъшоу приде съ обэма на десяте. 18и възлежящемъ имъ и эдущемъ рече iсоусь: аминь глаголю вамъ яко эдинъ от васъ прэдасть мя эдыи съ мъною. 19они же начяшя скръбэти и глаголати эмоу эдинъ по эдиномоу: еда азъ; и дроугыи: еда азъ; 20онъ же отвэщавъ рече имъ: эдинъ от обою на десяте омочии съ мъною въ солило. 21сынъже оубо чловэчьскыи идеть якоже эсть писано о нэмь. горе же чловэкоу томоу имьже сынъ чловэчьскыи прэдаэть ся. добро бы эмоу было аще не бы родилъ ся чловэкъ той. 22и эдущемъ имъ приимъ iсоусь хлэбъ благословль прэломи и дасть имъ и рече: приимэте эдите се эсть тэло моэ. 2зи приимъ чашу хвалу въздавъ дасть имъ. и пишя от нэя вьси. 24и рече имъ: се эсть кръвь моя новааго завэта проливаэмая за мъногы. 25аминь глаголю вамъ яко оуже не имамъ пити от плода лозьнааго до того дьне эгда пию и новъ въ царьствии божии. 26и въспэвъше изидошя въ гору елеоньску. 27и глагола имъ iсоусь яко вьси съблазните ся въ сию нощь. писано бо эсть поражу пастыря и овьця разбэгнуть ся. 28нъ по томь эгда въскрьсну варю вы въ галилеи. 29петръ же рече эмоу: и аще вьси съблазнять ся нъ не азъ. з0и глагола эмоу iсоусь: аминь глаголю ти яко ты дьньсь въ сию нощь прэжде даже въторицею коуръ не възгласить три краты отврьжеши ся мене. з1онъ же из лиха глаголааше паче: аще ми ся ключить оумьрэти не отврьгу ся тебе. такожде и вьси глаголааху. з2и придошя въ вьсь эиже имя гефсимания. и глагола оученикомъ своимъ: сядэте сьде доньдеже шьдъ помолю ся. ззи поятой петра и иакова и иоана съ собою. и начятой оужасати ся и тужити. з4и глагола имъ: прискръбьна эсть доуша моя до съмрьти. пожидэте сьде и бъдите. з5и прэшьдъ мало паде на земли и моляаше ся да аще възможьно эсть мимо идеть от нэго часъ. з6и глаголааше: авва отьць вься възможьна тебэ суть. мимо неси чашу сию от мене. нъ не яко азъ хощянъ эже ты. з7и приде и обрэте я съпящя. и глагола петрови: симоне съпиши ли; не възможе эдиного часа побъдэти; з8бъдите и молите ся да не вънидете въ напасть. доухъ бо эсть бъдръ а плъть немощьна. и пакы шьдъ помоли ся тожде слово рекъ. 40и възбращь ся обрэте я пакы съпящя. бэсте бо имъ очи тяготьнэ. и не оумэяху чьто бышя отвэщали эмоу. 41и приде третиици и глагола имъ: съпите прочеэ и почиваите. приспэ коньчина. приде часъ. се прэдаэть ся сынъ чловэчьскыи въ руцэ грэшьникомъ. 42въстанэте идэмъ. се прэдаяи мя приближи ся. 4зи абиэ эще эмоу глаголющоу приде иоуда эдинъ от обою на десяте и съ нимь народъ мъногъ съ оружии и дрькольми от архиереи и кънижьникъ и старьць. 44дасть же прэдаяи эго знамениэ имъ глаголя: эгоже аще лобъжу имэте и. той эсть. и ведэте съхраньно. 45и пришьдъ абиэ приступль къ нэмоу глагола: равви равви и облобыза и. 46они же възложишя руцэ на нь и яшя и. 47эдинъ же от стоящиихъ извлъкъ ножь оудари раба архиереова и оурэза эмоу оухо. 48и отвэщавъ iсоусь рече имъ: яко на разбоиника ли изидосте съ оружиэмь и дрькольми яти мя; 49по вься дьни бэахъ въ васъ оучя въ црькъви и не ясте мене. нъ да събудуть ся кънигы. 50и оставльше и вьси бэжашя. 51и эдинъ юноша этеръ по нэмь иде одэнъ въ плащаницу нагъ. и яшя и юношя. 52онъ же оставль плащаницу нагъ бэжа от нихъ. 5зи ведошя iсоуса къ архиереови. и сънидошя ся къ нэмоу вьси архиереи и старьци и кънижьници. 54и петръ издалече въ слэдъ эго иде до вънутрь въ дворъ архиереовъ. и бэ сэдя съ слоугами и грэя ся при свэщи. 55архиереи же и вьсь съньмъ искааху iсоуса съвэдэтельства да и оубиють и не обрэтааху. 56мънози бо лъже съвэдэтельствовааху на нь и равьна съвэдэтельства не бэаху. 57и эдини въставъше лъжу съвэдэтельствовааху на нь глаголюще 58яко мы слышахомъ и глаголющь яко азъ разорю црькъвь сию рукотвореную и трьми дьньми ину нерукотворену съзижду. 59то и тако не бэ равьно съвэдэтельство ихъ. 60и въставъ архиереи по срэдэ въпроси iсоуса глаголя: не отвэщаваэши ли ни чесо же чьто сии на тя съвэдэтельствоують; 61онъ же млъчааше и ни чесо же не отвэщавааше. пакы архиереи и въпроси и глагола эмоу: ты ли эси христоъ сынъ благословлэнааго; 62iсоусь же рече: азъ эсмь. и оузьрите сына чловэчьскааго о десную сэдяща силы и грядуща съ облакы небесьныими. 6зархиереи же растрьзавъ ризы своя глагола: чьто эще трэбоуэмъ съвэдэтель; 64слышасте власфимию эго. чьто вамъ ся являэть; они же вьси осудишя и быти повиньноу съмрьти. 65и начяшя эдини пльвати на нь и прикрывати лице эго и мучити и и глаголати эмоу: прорьци намъ христе къто эсть оударии тя. и слоугы биюще за ланиту прэяшя и. 66и сущоу петроу низоу на дворэ приде эдина от рабынь архиереовъ. 67и видэвъши петра грэюща ся възьрэвъши на нь глагола: и ты съ назарянинъмь iсоусьмь бэ. 68онъ же отврьже ся глаголя: не оумэю ни съвэмь чьто ты глаголэши. и изиде вънъ на прэдъдвориэ. и коуръ възгласи. 69и рабыни видэвъши и пакы начятой глаголати къ стоящиимъ яко сь от нихъ эсть. 70онъ же пакы отмэтааше ся. и не по мъногоу пакы стоящеи глаголааху петрови: въ истину от нихъ эси. ибо галилеи эси. и бесэда твоя подобить тя. 71онъ же начятой ротити ся и кляти яко не вэмь чловэка сего эгоже вы глаголэте. 72и вътороэ коуръ възгласи. и помяну петръ глаголъ иже рече эмоу iсоусь яко прэжде даже коуръ не възгласить дъва краты отврьжеши ся мене три краты и начятой плакати ся.