да и противьныя въ мудрость правьдьныихъ оуготовати господеви люди съврьшены. 18и рече захария къ ангелоу: по чесомоу разоумэю се; азъ бо эсмь старъ и жена моя заматорэвъши въ дьньхъ своихъ. 19и отвэщавъ ангелъ рече эмоу: азъ эсмь гавриилъ прэстояи прэдъ богъмь и посъланъ эсмь глаголати къ тебэ и благовэстити тебэ се. 20и се будеши млъчя и не могы проглаголати до нэгоже дьне будеть се. занэ не вэрова словесемъ моимъ яже събудуть ся въ врэмя своэ. 21и бэшя людиэ жидуще захария и чоуждааху ся эже моуждааше той въ црькъви. 22ишьдъ же не можааше глаголати къ нимъ и разоумэшя яко видэниэ видэ въ црькъви и той бэ помавая имъ и прэбывааше нэмъ. 2зи бысть яко исплънишя ся дьниэ слоужбы эго иде въ домъ свои. 24по сихъ же дьнехъ зачятой елисавефь жена захариина и таяше ся пять мэсяць глаголющи 25яко тако сътвори мънэ господь въ дьни въ няже призрэ отяти поношениэ моэ въ чловэцэхъ. 26въ шестыи же мэсяць посъланъ бысть ангелъ гауриилъ от бога въ градъ галилеискъ эмоуже имя назарефъ 27къ дэвици обрученэ мужеви эмоуже имя иосифъ от домоу и отьчьства давидова и имя дэвици мария. 28и въшьдъ къ нэи ангелъ рече: радоуи ся благодатьная господь съ тобою благословлэна ты въ женахъ. 29она же видэвъши съмяте ся о словеси эго. и помышляаше каково се будеть цэлованиэ. з0и рече ангелъ эи: не бои ся мариэ обрэте бо благодать от бога. з1и се зачьнеши въ чрэвэ и родиши сынъ и наречеши имя эмоу iсоусь. з2сь будеть великъ и сынъ вышняаго наречеть ся и дасть эмоу господь богъ прэстолъ давида отьца эго. ззи въцарить ся въ домоу иаковли въ вэкы и царьствоу эго не будеть коньца. з4рече же мария къ ангелоу: како будеть се иде мужа не знаю; з5и отвэщавъ ангелъ рече эи: доухъ святыи наидеть на тя и сила вышьняаго осэнить тя. тэмьже и эже родить ся свято наречеть ся сынъ божии. з6и се елисавефь ужика твоя и та зачятой сынъ въ старость свою и се мэсяць шестыи эсть эи нарицаэмэи неплодъви. з7яко не изнеможеть от бога вьсякъ глаголъ. з8рече же мария: се раба господьня буди мънэ по глаголоу твоэмоу. и отиде от нэя ангелъ.з9въставъши же мария въ ты дьни иде въ горьиицу съ тойщаниэмь въ градъ иоудовъ 40и въниде въ домъ захариинъ и цэлова елисавефь. 41и бысть яко оуслыша елисавефь цэлованиэ мариино възигра ся младеньць радощами въ чрэвэ эя и исплъни ся доухъмь святыимь елисавефь 42и възъпи гласъмь великъмь и рече: благословлэна ты въ женахъ и благословлэнъ плодъ чрэва твоэго. 4зи откудоу се мънэ да придеть мати господа моэго къ мънэ; 44се бо яко бысть гласъ цэлования твоэго въ оушию моэю възигра ся младеньць радощами въ чрэвэ моэмь. 45и блажена яже вэрова яко будеть съврьшениэ глаголаныимъ эи от господа. 46и рече мария: величить доуша моя господа 47и въздрадова ся доухъ мои о бозэ съпасэ моэмь. 48яко призьрэ на съмэрениэ рабы своэя се бо отселэ блажять мя вьси роди. 49яко сътвори мънэ величиэ сильныи и свято имя эго 50и милость эго въ родъ и родъ боящиимъ ся эго. 51сътвори дрьжаву мышьцею своэю расточи гръдыя мыслию срьдьца ихъ. 52низъложи сильныя съ прэстолъ и възнесе съмэреныя. 5залчущяя исплъни благъ и богатящяя ся отпоусти тойщя. 54приятой израиля отрока своэго помянути милость 55якоже глагола къ отьцемъ нашимъ авраамоу и сэмени эго до вэка. 56прэбысть же мария съ нэю яко три мэсяця и възбрати ся въ домъ свои. 57елисавефи же исплъни ся врэмя родити эи и роди сынъ. 58и слышашя окрьстой живущеи и рождениэ эя яко възвеличилъ эсть господь милость свою съ нэю и радовааху ся съ нэю. 59и бысть въ осмыи дьнь придошя обрэзатой отрочяте и нарицааху э именьмь отьца своэго захария 60и отвэщавъши мати эго рече: ни нъ да наречеть ся имя эмоу иоанъ. 61и рекошя къ нэи яко ни къто же эсть от рождения твоэго иже нарицаэть ся именьмь тэмь. 62помавааху же отьцоу эго како бы хотэлъ нарещи эго. 6зи испрошь дъщицу написа имя эго глаголя: иоанъ эсть имя эмоу. и чоудишя ся вьси. 64отврьзошя же ся оуста эго абиэ и языкъ эго и глаголааше благословя бога. 65и бысть на вьсэхъ страхъ живущиихъ окрьстой ихъ и въ вьсеи горьнии иоудеистэи повэдаэми бэаху вьси глаголи си. 66и положишя вьси слышавъшеи на срьдьцихъ своихъ глаголюще: чьто оубо отрочя се будеть; и рука господьня бэ съ нимь. 67и захария отьць эго наплъни ся доухъмь святыимь и пророчьствова глаголя: 68благословлэнъ господь богъ израилэвъ яко посэти и сътвори избавлэниэ людемъ своимъ. 69и въздвиже рогъ съпасения нашего въ домоу давида отрока своэго. 70якоже глагола оусты святыихъ сущиихъ от вэка пророкъ эго. 71спасениэ от врагъ нашихъ и из рукъ вьсэхъ ненавидящиих насъ. 72сътворити милость съ отьци нашими и помянути завэтой святыи свои. 7зклятвою эюже клятой ся къ авраамоу отьцоу нашемоу. дати намъ 74без страха из рукы врагъ нашихъ избавльшемъ ся слоужити эмоу прэподобиэмь и правьдою прэдъ нимь вься дьни живота нашего. 76и ты отрочя пророкъ вышьняаго наречеши ся. прэдъидеши бо предъ лицьмь господьнэмь оуготовати путь эго. 77дати разоумъ съпасения людемъ эго въ отпоущениэ грэхъ ихъ. 78милосрьдии ради бога нашего въ нихъже посэтилъ эсть насъ въстокъ съвыше. 79просвэтити сэдящяя въ тьмэ и сэни съмрьтьнэ. направити ногы нашя на путь мирьнъ. 80отрочя же растяаше и крэпляаше ся доухъмь и бэ въ поустыняхъ до дьне явлэния своэго къ израилю.