Глава 2
1Бысть же въ дьни ты изиде повелэниэ от кесаря аугоуста написати вьсю въселэную. 2се написаниэ прьвоэ бысть владящоу суриэю куриниоу. зи идяаху вьси написатой ся къжьдо въ свои градъ. 4възиде же иосифъ от галилея из града назарефьска въ иоудею въ градъ давидовъ иже нарицаэть ся вифлеемъ. занэже вэаше от домоу и от отьчьствия давидова. 5написати ся съ мариэю обрученою эмоу женою сущею непраздьною. 6бысть же эгда бысте тоу исплънишя ся дьниэ родити эи 7и роди сынъ свои прьвэньць и повитой и и положи и въ ясльхъ занэ не бэ има мэста въ обитэли. 8и пастоуси бэаху въ тоиже странэ бъдяще и стрэгуще стражу нощьную о стадэ своэмь. 9и се ангелъ господьнь ста оу нихъ и слава господьня осия я и оубояшя ся страхъмь велиимь. 10и рече имъ ангелъ: не боите ся се бо благовэстоую вамъ радость велику яже будеть вьсэмъ людемъ. 11яко роди ся вамъ дьньсь съпасъ эже эсть христосъ господь въ градэ давидовэ. 12и се вамъ зиамениэ. обрящете младеньць повитой лежящь въ ясльхъ. и 1звънезаапу бысть съ ангелъмь мъножьство вои небесьныихъ хвалящиихъ бога и глаголющиихъ: 14слава въ вышьниихъ богоу и на земли миръ въ чловэцэхъ благоволэниэ. 15и бысть яко отидошя от нихъ на небо ангели и чловэци пастоуси рекошя дроугъ къ дроугоу: прэидемъ оубо до вифлеема и видимъ глаголъ сь бывъшии иже господь съказа намъ. 16и придошя подвигъше ся и обрэтошя марию же и иосифа и младеньць лежящь въ ясльхъ. 17видэвъше же съказашя о глаголэ глаголанээмь имъ о отрочяти семь. 18и вьси слышавъшеи дивишя ся о глаголаныихъ от пастоухъ къ нимъ. 19мария же съблюдааше вься глаголы си сълагающи въ срьдьци своэмь. 20и възвратишя ся пастоуси славяще и хваляще бога о вьсэхъ яже слышишя и видэшя якоже глаголано бысть къ нимъ. 21и эгда исплъни ся осмь дьнии да и обрэжуть наречено бысть имя эмоу iсоусь нареченоэ от ангела прэжде даже не зачятой ся въ чрэвэ. 22и эгда исплънишя ся дьниэ очищения эю по законоу моусеовоу възнесосте и въ иероусалимъ поставити прэдъ господьмь. 2зякоже эсть писано въ законэ господьни. яко вьсякъ младеньць мужьска полоу рлзврьзая ложесна свято господеви наречеть ся. 24и дати жрьтву по реченоуоумоу въ законэ господьни дъва гръличища или дъва пътеньца голубина. 25и се бэ чловэкъ въ иероусалимэ эмоуже имя сумеонъ. и чловэкъ сь правьдьнъ и чьстивъ чая оутэхы израилэвы и доухъ бэ святой въ нэмь. 26и бэ эмоу отвэщано доухъмь святыимь не видэти съмрьти прэжде даже видить христа господьня. 27и приде доухъмь въ црькъвь. и эгда въведосте родителя отрочя iсоуса сътворити има по обычаю законьноуоумоу о нэмь. 28и той приятой э на рукоу своэю и благослови бога и рече: 29нынэ отпоустиши раба твоэго владыко по глаголоу твоэмоу съ миръмь. з0яко видэсте очи мои съпасениэ твоэ. з1эже эси оуготовалъ прэдъ лицьмь вьсэхъ людии з2свэтой въ откръвениэ языкомъ и славу людии твоихъ израиля. ззи бэ иосифъ и мати эго чоудяща ся о глаголэмыихъ о нэмь. з4и благослови я сумеонъ и рече къ марии матери эго: се лежить сь на падениэ и на въстаниэ мъногомъ въ израили и въ знамениэ прэрочьно. з5и тебэ же самои доушу проидеть оружиэ. да открыють ся от мъногъ срьдьць помышлэния. з6и бэ анна пророчица дъщи фаноуилова от колэна асирова. си заматорэвъши въ дьньхъ мънозэхъ живъши съ мужьмь седмь лэтой от дэвьства своэго. з7и та въдова до осми десятой и четырь лэтой яже не отхождааше от црькъве постоймь и молитвами слоужящи нощь и дьнь. з8и та въ той часъ приставъши исповэдааше ся господеви и глаголааше о нэмь вьсэмъ чающиимъ избавлэния въ иероусалимэ. з9и яко съконьчашя ся вься по законоу господьню възвратишя ся въ галилею въ градъ свои назарефъ. 40отрочя же растяаше и крэпляаше ся доухъмь исплъняя ся прэмудрости и благодать божия бэ на нэмь. 41и хождаасте родителя эго по вься лэта въ иероусалимъ въ праздьникъ пасхы. 42и эгда бысть дъвою на десяте лэтоу въсходящемъ имъ въ иероусалимъ по обычаю праздьника 4зи коньчавъшемъ дьни възвращающемъ же ся имъ оста отрокъ въ иероусалимэ. и не чоу иосифъ и мати эго. 44мнэвъша же и въ дроужинэ сущь идосте дьне путь и искаасте эго въ рождении и въ знании. 45и не обрэтойша эго възвратисте ся въ иероусалимъ възискающа эго. 46и бысть по трьхъ дьньхъ обрэтосте и въ црькъви сэдящь по срэдэ оучитель и послоушающа ихъ и въпрашающа я. 47оужасааху же ся вьси послоушающеи эго о разоумэ и отвэтэхъ эго. 48и видэвъша и дивисте ся и къ нэмоу мати эго рече: чядо чьто сътвори нама тако; се отьць твои и азъ скръбяща искааховэ тебе. 49и рече къ нима: чьто яко искааста мене; не вэста ли яко яже суть отьца моэго въ тэхъ достоить ми быти; 50и та не разоумэсте глагола иже рече има. 51и съниде съ нима и приде въ назарефъ. и бэ повиноуя ся има. мати же эго съблюдааше вься глаголы сия сълагающи въ срьдьци своэмь. 52iсоусь же спэаше прэмудростию и тэлъмь и благодатию от бога и чловэкъ.