Глава 3
1Въ пятоэ же на десяте лэто владычьствия тиверия кесаря обладающоу понтьскоуоумоу пилатоу иоудеэю и четврьтовластьвоующоу галилеэю иродоу филипоу же братоу эго четврьтовластьвоующоу итоуриэю и трахонитьскою страною и лисанию четврьтовластьвоующоу авилиниэю. 2при архиереи аннэ и каиафэ бысть глаголъ божии къ иоаноу захарииноу сыноу въ поустыни. зи приде въ вьсю страна иорьданьску проповэдая крьщениэ покаяния въ отпоущениэ грэхомъ. 4якоже эсть писано въ кънигахъ словесъ исаия пророка глаголюща: гласъ въпиющааго въ поустыни оуготовите путь господьнь правы творите стьзя эго. 5вьсяка дьбрь наплънить ся и въсяка гора и хлъмъ съмэрить ся. и будуть стрьпътьная въ правая и острии въ пути гладъкы. 6и оузьрить вьсяка плъть съпасениэ божиэ. 7глаголааше же исходящиимъ народомъ крьститой ся от нэго: исчядия ехидьнова къто съказа вамъ бэжати от грядущааго гнэва; 8сътворите оубо плоды достоины покаянию и не начинаите глаголати въ себэ яко отьца имаамъ авраама. глаголю бо вамъ яко можеть богъ от камения сего въздвигнути чяда авраамоу. 9оуже бо секыра при корени дрэва лежить. вьсяко оубо дрэво не творящеэ плода добра посэкають и въ огнь въмэтають и съгараэть. 10и въпрашааху эго народи глаголюще: чьто оубо сътворимъ; 11отвэщавъ глаголааше имъ: имэяи дъвэ ризэ да подасть не имущоуоумоу и имэяи брашьна такожде да творить. 12придошя же и мытариэ крьститой ся и рекошя къ нэмоу: оучителю чьто сътворимъ; 1зонъ же рече къ нимъ: ни чьто же болэ повелэнааго вамъ творите. 14въпрашааху же и воини глаголюще: и мы чьто сътворимъ; и рече къ нимъ: ни кого же обидите ни оклеветаите и довъльни будэте оброкы вашими. 15чающемъ же людьмъ и помышляющемъ въ срьдьцихъ своихъ о иоанэ еда той эсть христосъ; 16отвэщевааше иоанъ вьсэмъ глаголя: азъ оубо водою крьщаю вы грядеть же крэплии мене эмоуже нэсмь достоинъ отрэшити ремене сапогъ эго. той вы крьстить доухъмь святыимь и огньмь. 17эмоуже лопата въ руцэ эго и потрэбить гоумьно своэ и събереть пъшеницу въ житьницу свою а плэвы съжежеть огньмь негасимыимъ. 18мънога же и ина оутэшая благовэстовааше людьмъ.19иродъ же четврьтовластьникъ обличаэмь имь о иродиядэ женэ брата своэго и о вьсемь зълэ эже сътвори иродъ 20приложи и се надъ вьсэми и заклепе иоана въ тьмьници. 21бысть же эгда крьстишя ся вьси людиэ iсоусоу крьщьшоу ся и молящоу ся отврьзе ся небо 22и съниде доухъ святыи тэлесьныимъ зракъмь яко голубь на нь. и гласъ съ небесе бысть глаголя: ты эси сынъ мои възлюблэныи. о тебэ благоволихъ.2зи той бэ iсоусь яко тремъ десятемъ лэтой начиная сынъ сы яко мьнимъ бэ иосифовъ илиэвъ 24матфатовъ леуиинъ мелхиэвъ ианнаэвъ иосифовъ 25маттафиэвъ амосовъ наоумовъ еслимовъ нагеовъ 26маафовъ матафиэвъ семеиэвъ иосифовъ иоудинъ 27иоанановъ рисаэвъ зоровавелэвъ салафиилэвъ нириэвъ 28мелхиэвъ аддиэвъ косамовъ елмодамовъ ировъ 29иосиовъ елиезеровъ иоримовъ матфатовъ леуиинъ з0сумеоновъ иоудовъ иосифовъ ионановъ елиакимовъ з1мелеаэвъ маинановъ маттафатвъ нафановъ давидовъ з2иесеовъ овидовъ воозовъ салмоновъ наасоновъ ззаминадавовъ арамовъ есромовъ фаресовъ иоудовъ з4иакововъ исаковъ авраамовъ фаринъ нахоровъ з5сероуховъ рагавовъ фалековъ еверовъ салань з6каинановъ арфаксадовъ симовъ нотвъ ламеховъ з7мафоусаль еноховъ иаредовъ малелеиловъ каинановъ з8еносовъ сифовъ адамовъ божии.
Глава 4
1Iсоусь же исплънь доуха свята възврати ся от иордана и вед яаше ся доухъмь въ поустыню. 2четыри десяти дьнии искоушаэмъ дияволъмь и не эсть ни чесо же въ ты дьни. и коньчавъшемъ ся имъ послэдь възалъка. зи рече эмоу дияволъ: аще сынъ эси божии рьци камению семоу да будеть хлэбъ. 4и отвэща iсоусь къ нэмоу глаголя: писано эсть яко не о хлэбэ эдиномь живъ будеть чловэкъ нъ о вьсякомь глаголэ божии. 5и възведъ и дияволъ на гору высоку показа эмоу вьсяка царьствия въселэныя въ часэ врэменьнэ. 6и рече эмоу дияволъ: тебэ дамь власть сию вьсю и славу ихъ. яко мънэ прэдана эсть и эмоуже аще хощу прэдамь ю. 7ты оубо аще поклониши ся прэдъ мъною будуть тебэ вься. 8и отвэщавъ iсоусь рече эмоу: иди за мъною сотоно. писано бо эсть: господеви богоу твоэмоу поклониши ся и томоу эдиномоу послоужиши. 9и веде и въ иероусалимъ и постави и на крилэ црькъвьнээмь и рече эмоу: аще сынъ эси божии врьзи ся от судоу низъ. 10писано бо эсть яко ангеломъ своимъ заповэсть о тебэ съхранити тя. 11и на рукахъ възьмуть тя да не о камень прэтойкнеши ногы твоэя. 12и отвэщавъ iсоусь рече эмоу яко речено эсть не искоусиши господа бога твоэго. 1зи сконьчавъ вьсяко искоушениэ дияволъ отиде от нэго до врэмене. 14и възврати ся iсоусь въ силэ доуховьнэи въ галилэю. и вэсть изиде по вьсеи странэ о нэмь. 15и той оучааше на съньмищихъ ихъ славимъ вьсэми. 16и приде въ назарефъ въ нэмьже бэ въспитанъ и въниде по обычаю своэмоу въ дьнь суботьнии въ съборище. и въста чистой. 17и въдашя эмоу кънигы исаия пророка. и разгънувъ кънигы обрэте мэсто и деже бэ написано: 18доухъ господьнь на мънэ. эгоже ради помаза мя. благовэститой нищиимъ посъла мя. ицэлитой съкроушеныя срьдьцьмь. проповэдатой плэньникомъ отпоущениэ и слэпыимъ прозьрэниэ. отпоуститой съкроушеныя въ отраду. 19проповэдати лэто господьне приятьно. 20и съгънувъ кънигы въдавъ слоузэ сэде. и вьсэмъ въ съборищи очи бэасте зьрящи на нь. 21начятой же глаголати къ нимъ яко дьньсь събысть ся писаниэ се въ оушию вашею. 22и вьси съвэдэтельствовааху эмоу и дивляаху ся о словесехъ благодати исходящиихъ из оустой эго и глаголааху: не сь ли эсть сынъ иосифовъ; 2зи рече къ нимъ: вьсяко речете ми притойчу сию врачоу исцэли ся самъ. элико слышахомъ бывъшиихъ въ капернаоумэ сътвори и сьде въ отьчьствии своэмь. 24рече же: аминь глаголю вамъ яко ни которыи же пророкъ приятой эсть въ отьчьствии своэмь. 25въ истину же глаголю вамъ яко мъногы въдовиця бэшя въ дьни илиины въ израили эгда заключи ся небо три лэта и шесть мэсяць яко бысть гладъ по вьсеи земли. 26и ни къ эдинои же ихъ посъланъ бысть илия тойкъмо въ сарефъфу судоньскую къ женэ въдовици. 27и мънози бэаху прокажени въ израили при елисеи пророцэ и ни единъ же от нихъ очисти ся тойкъмо нееманъ сурьскыи. 28наплънишя же ся вьси яростию на съборищи слышяще си. 29и въставъше изгънашя и вънъ из града и ведошя и до врьоху горы нэиже градъ ихъ сътворенъ бэаше да бышя и низъринули. з0онъ же прошьдъ по срэдэ ихъ идяаше.з1и въниде въ капернаоумъ въ градъ галилеискъ. и бэ оучя въ суботы з2и оужасааху ся о учении эго яко съ властию бэ слово эго. ззи въ съборищи бэ чловэкъ имы доухъ бэса нечиста. и възъпи гласъмь велиэмь з4глаголя: остани. чьто эсть намъ и тебэ iсоусе назарянине; пришьлъ эси погоубитой насъ. вэмь тя къто эси святыи божии. з5и запрэти эмоу iсоусь глаголя: прэмлъчи и изиди из нэго. и повергъ и бэсъ по срэдэ и изиде из нэго ни како же не врэждь эго. з6и бысть оужасъ на вьсэхъ. и сътязааху ся дроугъ къ дроугоу глаголюще: чьто эсть слово се яко властию и силою велить нечистыимъ доухомъ и исходять;з7и исхождааше шоумъ о нэмь въ вьсяко мэсто страны. з8въставъ же из съньмища въниде въ домъ симоновъ. тьща же симоня бэ одрьжима огньмь велиэмь и молишя и о нэи. з9и ставъ надъ нэю запрэти огню. и остави ю. абиэ же въставъши слоужааше имъ. 40заходящоу же слъньцоу вьси элико имэаху болящяя недугы различьны привождааху я къ нэмоу. онъ же на когожьдо ихъ руку възложь исцэляаше я. 41исхождааху же и бэси от мъногъ въпиюще и глаголюще яко ты эси христосъ сынъ божии. и запрэщая не даяаше имъ глаголати. яко вэдяаху христа самого суща. 42бывъшоу же дьни ишьдъ иде въ поусто мэсто и народи искааху эго и придошя до нэго. и дрьжааху и да не бы отшьлъ от нихъ. 4зонъ же рече имъ яко и дроугыимъ градомъ подобаэтой ми благовэстити царьствиэ божиэ. яко на се посъланъ эсмь. 44и бэ проповэдая на съньмищихъ галилеисцэхъ.