Глава 7
1Эгда съконьча вься глаголы сия въ слоухы людемъ въниде въ капернаоумъ. 2сътьникоу же нэкоэмоу рабъ боля зълэ оумирааше иже бэ эмоу чьстьнъ. зслышавъ же о iсоусэ посъла къ нэмоу старьця иоудеискы моля и да пришьдъ съпасеть раба эго. 4они же пришьдъше къ iсоусоу моляаху и тойщьно глаголюще яко достоинъ эсть эже аще даси эмоу. 5любить бо языкъ нашь и съборище той съзъда намъ. 6iсоусь же идяаше съ ними. эще же эмоу не далече сущоу от домоу посъла къ нэмоу сътьникъ дроугы глаголя: господи не движи ся. нэсмь бо достоинъ да подъ кровъ мои вънидеши. 7тэмьже ни себе достоина сътворихъ прити къ тебэ. нъ рьци словъмь и исцэлээть отрокъ мои. 8ибо азъ чловэкъ эсмь подъ властели оучиненъ имэя подъ собою воины. и глаголю семоу: иди и идеть. и дроугоуоумоу: приди и придеть. и рабоу моэмоу: сътвори се и сътворить. 9и слышавъ се iсоусь чоуди ся эмоу и обращь ся послэдоующоуоумоу народоу рече: глаголю вамъ ни въ израили толикы вэры обрэтохъ. 10и възвращьше ся въ домъ посълании обрэтошя болящааго раба исцэлэвъша.11И бысть въ прочии идэаше iсоусь въ градъ нарицаэмыи наинъ и съ нимъ идяаху оученици эго и народъ мъногъ. 12якоже приближи ся къ вратомъ градоу и се изношааху оумеръшъ сынъ иночядъ матери своэи. и та бэ въдова. и народъ от града мъногъ бэ съ нэю. 1зи видэвъ ю господь милосрьдова ю и рече эи: не плачи ся. 14и приступль косну въ одръ. носящеи же сташя. и рече: юноше тебэ глаголю въстани. 15и сэде мрьтвыи и начятой глаголати. и дасть и матери эго. 16приятой же страхъ вься и славляаху бога глаголюще яко пророкъ великъ въста въ насъ и яко посэти богъ людии своихъ.17и изиде слово се по вьсеи иоудеи о нэмь и по вьсеи странэ. 18и възвэстишя иоаноу оученици эго о вьсэхъ сихъ. и призъвавъ дъва этера от оученикъ своихъ иоанъ 19посъла къ iсоусови глаголя: ты ли эси грядыи или иного чаэмь пришьдъша же къ нэмоу мужа рэсте: иоанъ крьститель посъла ны къ тебэ глаголя: ты ли эси грядыи ли иного чаэмь; 21въ той часъ исцэли мъногы от недугъ и ранъ и доухъ зълъ и мъногомъ слэпомъ дарова прозьрэниэ. 22и отвэщавъ iсоусь рече има: шьдъша възвэстита иоанови яже видэста и слышаста яко слэпии прозирають. хромии ходять. прокажении очищають ся. глоусии слышять. мрьтвии въстають. нищии благовэстоують. 2зи блаженъ эсть иже аще не съблазнить ся о мънэ. 24отшьдъшема же вэстьникома иоановома начятой глаголати о иоанэ: чесо изидосте въ поустыню видэтой; трьсти ли вэтръмь движемы; 25нъ чесо изидосте видэтой; чловэка ли мякъками ризами одэна; се иже въ одежди славьнэ и пищи суще въ царьскихъ суть. 26нъ чесо изидосте видэтой пророка ли; еи глаголю и лише пророка. 27сь эсть о нэмьже писано эсть: се азъ посылаю ангелъ мои прэдъ лицемь твоимь иже оуготоваэть путь твои прэдъ тобою. 28глаголю же вамъ: болии рожденыихъ женами пророкъ иоана крьстителя ни кто же нэсть. мьнии же въ царьствии божии болии эго эсть. 29и вьси людиэ слышавъше и мытаре оправъдишя бога крьщьше ся крьщениэмь иоановомъ. з0фарисеи же и законьници съвэтой божии отврьгошя въ себэ не крьщьше ся от нэго. з1рече же господь: комоу оуподоблю чловэкы рода сего и комоу суть подобьни; з2подобьни суть дэтищемъ сэдящемъ на тръжищихъ и приглашающемъ дроугъ дроуга и глаголющемъ: пискахомъ вамъ и не плясасте. рыдахомъ вамъ и не плакасте ся. ззприде бо иоанъ крьститель ни хлэба эды ни вина пия. и глаголете: бэсъ имать. з4приде сынъ чловэчьскыи эды и пия и глаголете: се чловэкъ ядьца и винопиица дроугъ мытаремъ и грэшьникомъ. з5и оправьди ся прэмудрость от чядъ своихъ.з6моляаше же и эдинъ от фарисеи да бы элъ съ нимь и въшьдъ въ домъ фарисеовъ възлеже. з7и се жена въ градэ яже бэ грэшьница и оувэдэвъши яко възлежить въ храминэ фарисеовэ. принесъши алавастръ мура з8и ставъши зади при ногоу эго плачущи ся начятой мочити нозэ эго сльзами и власы главы своэя отирааше и облобызааше нозэ эго и мазааше муромъ. з9видэвъ же фарисеи възъвавыи эго рече въ себэ глаголя: сь аще бы былъ пророкъ вэдэлъ оубо бы къто и какова жена яже прикасаэть ся эмь. яко грэшьница эсть. 40отвэщавъ же iсоусь рече къ нэмоу: симоне имамъ ти нэчьто рещи. онъ же рече: оучителю рьци. iсоусь же рече: 41дъва длъжьника бэсте заимодавьцоу нэкоэмоу. эдинъ длъжьнъ бэ пятию сътой динарии а дроугыи пятию десятой. 42не имущема же има въздати обэма отда. которыи оубо эю паче възлюбить и; 4зотвэщавъ же симонъ рече: непьщоую яко эмоуже вяще отда. онъ же рече эмоу: правэ соудилъ эси. 44и обращь ся къ женэ рече симоноу: видиши ли сию жену; вънидохъ въ домъ твои воды на нозэ мои не дасть. си же сльзами омочи нозэ мои и власы своими отре. 45лобъзания ми не дасть. си же отнэлиже вънидохъ не прэста облобызающи нозэ мои. 46елеэмь главы мотя не помаза. си же муръмь помаза нозэ мои. 47эго же ради глаголю ти: отпоущають ся эи грэси мънози яко възлюби мъного. а эмоуже мьне отпоущаэть ся мьньшьми любить. 48рече же эи: отпоущають ся тебэ грэси. 49и начяшя възлежящеи съ нимь глаголати въ себэ: къто сь эсть яко и грэхы отпоущаэть; 50рече же къ женэ: вэра твоя съпасе тя иди съ миръмь.