Глава 8
1Съшьдъшоу же эмоу съ горы въ слэдъ эго идошя народи мънози. 2и се прокаженъ приступль кланяаше ся эмоу глаголя: господи аще хощеши можеши мя очистити. зи простьръ руку косну и iсоусь глаголя: хощу очисти ся. и абиэ очисти ся от проказы. 4и рече эмоу iсоусь: виждь ни комоу же не повэждь нъ шьдъ покажи ся иереови и принеси даръ иже повелэ моусеи въ съвэдэниэ имъ. 5въшьдъшоу же эмоу въ каперънаоумъ и приступи къ нэмоу сътьникъ моля и 6и глаголя: господи отрокъ мои лежить въ домоу ослаблэнъ лютэ страждя. 7и глагола эмоу iсоусь: азъ пришьдъ исцэлю и. 8и отвэщавъ сътьникъ рече: господи нэсмь достоинъ да подъ кровъ мои вънидеши нъ тойкъмо рьци слово и исцэлээтой отрокъ мои. 9ибо азъ чловэкъ эсмь подъ владыкою имы подъ собою воины. и глаголю семоу иди и идеть. и дроугоуоумоу приди и придеть. и рабоу моэмоу сътвори се и сътворить. 10слышавъ же iсоусь диви ся эмоу и рече идущиимъ по нэмь: аминь глаголю вамъ ни въ израили толикы вэры обрэтохъ. 11глаголю же вамъ яко мънози от въстокъ и западъ придуть и възлягуть съ авраамъмь и исаакъмь и иаковъмь въ царьствии небесьнээмь.12а сынове царьствия изгънани будуть въ тьму кромэшьнюю: тоу будеть лачь и скрьжьтой зубомъ. 1зи рече iсоусь сътьникоу: иди якоже вэрова буди тебэ. и исцэлэ отрокъ эго въ той часъ.14и пришьдъ iсоусь въ домъ петровъ видэ тьщу эго лежящу огньмь жегому. 15и прикосну ся руцэ эя и остави ю огнь и въста и слоужааше эмоу. 16поздэ же бывъшоу приведошя эмоу бэсьны мъногы и изгъна доухы словъмь и вься болящяя исцэли. 17да събудеть ся реченоэ исаиэмь пророкъмь глаголющемь: той недугы нашя приятой и болэзни понесе. 18оузьрэвъ же iсоусь мъногы народы окрьстой себе повелэ ити на онъ полъ. 19и приступль эдинъ кънигъчии рече эмоу: оучителю иду по тебэ яможе колижьдо идеши. 20и глагола эмоу iсоусь: лиси язвины имуть и пътиця небесьныя гнэзда а сынъ чловэчьскыи не имать къде главы подъклонити. 21дроугыи же от оученикъ эмоу рече къ нэмоу: господи повели ми прэжде ити и погрети отьца моэго. 22iсоусь глагола эмоу: гряди по мънэ и остави мрьтвыя погрети своя мрьтвьця.2зи вълэзъшоу эмоу въ корабль по нэмь идошя оученици эго. 24и се трусъ великъ бысть въ мори яко покрывати ся кораблю влънами а той съпааше. 25и пришьдъше оученици эго възбоудишя и глаголюще: господи съпаси ны погыблемъ. 26и глагола имъ: чьто страшиви эсте маловэри; тойгда въставъ запрэти вэтромъ и морю и бысть тишина велия. 27чловэци же чоудишя ся глаголюще: къто сь эсть яко вэтри и море послоушають эго; 28и пришьдъшоу эмоу на онъ полъ въ страну гергесиньску сърэтоста и дъва вэсьноующа ся от гробъ исходяща люта зэло яко немощи ни кому же мимо ити путьмъ тэмь. 29и се възъписта глаголюща: чьто эсть нама и тебэ iсоусе сыне божии; пришлъ эси сэмо прэжде врэмене мучитой насъ. з0бэ же далече от нэю стадо свинии мъного пасомо. з1бэси же моляху и глаголюще: аше изгониши ны повели намъ ити въ стадо свиноэ. з2и рече имъ iсоусь: идэте. они же ишьдъше идоша въ свиниw. и абию оустрэшя ся стадо вьсе свиноэ по брэгоу въ море и оумрэшя въ водах. зза пасущеи бэжашя и шьдъше въ градъ възвэстишя вься и о бэсъноую. з4и се вьсь градъ изиде противу iсоусови и видэвъше и молиша да бъ прэшьлъ от прэдэлъ ихъ.