Глава 14
1И бысть эгда въниде iсоусь въ домъ нэкоэго кънязя фарисеиска въ суботу хлэба эстой. и ти бэаху назирающе и. 2и се чловэкъ нэкы имы водьны трудъ бэ прэдъ нимъ. зи отвэщавъ iсоусь рече къ законьникамъ и фарисеомъ глаголю: аще достоить въ суботу цэлити; 4они же оумлъчашя. и приимъ исцэли и и отпоусти и. 5и отвэщавъ къ нимъ рече: которааго васъ осьлъ или волъ въ стоуденьць въпадеть и не абиэ истрьгнеть эго въ дьнь суботьныи; 6и не възмогошя эмоу отвэщати къ семоу. 7глаголаше же къ зъваныимъ притойчу одрьжя како прэдъсэдания избирааху глаголя къ нимъ: 8эгда зъванъ будеши нэкоторымь на бракъ не сяди на прэдьниимь мэстэ. еда къто чьстьнэи тебе будеть зъваныихъ. 9и пришьдъ зъвавыи тя и оного речеть ти: даждь семоу мэсто. и тойгда начьнеши съ студъмь по слэдьнээ мэсто дрьжати. 10нъ эгда зъванъ будеши шьдъ сяди на послэдъниимь мэстэ да эгда придеть зъвавыи тя речеть ти: дроуже посяди выше. тойгда будеть ти слава прэдъ вьсэми сэдящиими съ тобою. 11яко вьсякъ възносяи ся съмэрить ся и съмэряяи ся възнесеть ся.12глаголааше же и къ зъвавъшоуоумоу и: эгда твориши обэдъ ли вечерю не зови дроугъ твоихъ ни братия твоэя ни рождения твоэго ни сусэдъ богатой. еда коли и ти тя такожде възовуть и будеть ти въздаяниэ. 1знъ эгда твориши пиръ зови нищяя маломощи хромы слэпы. 14и блаженъ будеши яко не имуть ти чесо въздати ти. въздасть бо ти ся въ въскрэшениэ правьдьныихъ. 15слышавъ же эдинъ от възлежящиихъ съ нимь си рече эмоу: блаженъ иже сънэсть обэдъ въ царьствии божии. 16онъ же рече эмоу: чловэкъ нэкын сътвори вечерю велию и зъва мъногы. 17и посъла рабъ свои въ годъ вечеря рещи зъваныимъ: придэте яко оуже оуготована суть вься. 18и начяшя въкоупэ отрицати ся вьси. прьвыи рече эмоу: село коупихъ и имамъ ноужду изити и видэти э. молю тя имэи мя отрочьна. 19и дроугыи рече: супругъ воловьныихъ коупихъ пять и гряду искуситой ихъ. молю тя имэи мя отрочьна. 20и дроугыи рече: жену пояхъ и сего ради не могу прити. 21и пришьдъ рабъ той повэда господиноу своэмоу се. тойгда разгнэвавъ ся господь домоу рече рабоу своэмоу: изиди скоро на распутия и стьгны градоу и нищяя и бэдьныя и хромыя и слэпыя въведи сэмо. 22и рече рабъ: господи бысть эже повелэ и эще мэсто эсть. 2зи рече господь рабоу: изиди на пути и халугы и оубэди вънити да наплънить ся домъ мои. 24глаголю бо вамъ яко ни эдинъ же мужь тэхъ зъваныихъ не въкоусить моэя вечеря. мънози бо суть зъвани мало же избьраныихъ.25идэаху же съ нимь народи мънози и обращь ся рече къ нимъ: 26аще къто грядеть къ мънэ и не възненавидить отьца своэго и матере и жены и чядъ и братия и сестръ эще же и доушя своэя не можеть мои оученикъ быти. 27и иже не носить крьста своэго и въ слэдъ мене грядеть не можеть быти мои оученикъ. 28къто бо от васъ хотя стлъпъ съзьдати не прэжде ли сэдъ ращьтеть доволъ аще имать иже эсть на съврьшениэ; 29да не эгда положить основания и не можеть съврьшити вьси видящеи начьнуть ругати ся эмоу з0глаголюще яко сь чловэкъ начятой зьдати и не може съврьшити. з1ли кыи царь иды къ иномоу царю сънити ся на брань не сэдъ ли прэжде съвэщаваэть аще сильнъ эсть съ десятию тысящь сърэсти грядущааго съ дъвэма десятьма тысящь на нь; з2аще ли же ни эще далече эмоу сущоу молитву посълавъ молить ся о мирэ. ззтако оубо вьсякъ от васъ иже не отречеть ся вьсего своэго имэния не можеть мои быти оученикъ. з4добро эсть соль. аще же соль обоуяэть о чемь осолить ся. з5ни въ земли ни въ гнои трэбэ эсть. вънъ исыплють ю. имэяи оуши слышати да слышить.