Глава 6
1По семь иде iсоусь на онъ полъ моря галилея тиверьядьска 2и по нэмь идэаше народъ мъногъ яко видэаху знамения эго яже творяаше на недужьныихъ. звъзиде же на гору iсоусь и тоу сэдэаше съ оученикы своими. 4бэ же близъ пасха праздьникъ иоудеискъ. 5възведъ же очи iсоусь и видэвъ яко мъногъ народъ идеть къ нэмоу глагола филипоу: чимь коупимъ хлэбы да ядять си; 6се же глаголааше искоушая и. самъ бо вэдэаше чьто хотя сътворити. 7отвэща эмоу филипъ: дъвэма сътома съребрьникъ хлэби не довьлэють имъ. да къжьдо мало чьто прииметь. 8глагола эмоу эдинъ от оученикъ эго андреа братой симоноу петроу: 9эсть отрочищь сьде эдинъ иже имать пять хлэбъ ячьнъ и дъвэ рыбэ. нъ си чьто суть селикоу народоу; 10рече же iсоусь: сътворите чловэкы възлещи. бэ же трава мънога на мэстэ. възлеже оубо мужъ числъмь яко пять тысящь. 11приятой же хлэбы iсоусь и хвалу въздавъ дасть оученикомъ и оученици възлежящиимъ. такожде и от рыбоу элико хотэаху. 12и яко насытишя ся глагола оученикомъ своимъ: съберэте избытойкы оукроухъ да не погыбнеть ни чьто же. 1зсъбьрашя же и наплънишя дъва на десяте коша оукроухъ от пяти хлэбъ ячьныихъ иже избышя ядъшиимъ. 14чловэци же видэвъше эже сътвори знамениэ iсоусь глаголааху: сь эсть въ истину пророкъ грядыи въ миръ. 15iсоусь же разоумэвъ яко хотять прити да въсхытять и и сътворять царя отиде пакы въ гору той эдинъ. 16и яко поздэ бысть сънидошя оученици эго на море 17и вълэзъше въ корабль эдэаху на онъ полъ моря въ капернаоумъ. и тьма абиэ бысть и не оу бэ къ нимъ пришьлъ iсоусь. 18море же великоу вэтроу дыхающоу въстаяше. 19гребъше же яко дъва десятэ и пять стадии ли три десяти оузьрэшя iсоуса ходяща по морю и близъ корабля бывъша и оубояшя ся. 20онъ же глагола имъ: азъ эсмь не боите ся. 21хотэаху же прияти и въ корабль. и абиэ бысть корабль на земли въ нюже эдэаху. 22въ оутрэи же дьнь народъ иже стояаше об онъ полъ моря видэвъше яко корабля иного не бэ тоу тойкъмо эдинъ той въ ньже вънидошя оученици эго и яко не въниде съ оученикы своими iсоусь въ корабль нъ эдини оученици эго вънидошя. 2зи ини придошя корабли от тиверияды близъ мэста идеже ядошя хлэбы хвалу въздавъшоу господоу. 24и эгда видэшя народи яко iсоуса не бысть тоу ни оученикъ эго вълэзошя сами въ корабля и придошя въ капернаоумъ ищоуще iсоуса. 25и обрэтойше и об онъ полъ моря рэшя эмоу: равви къгда сэмо приде; 26отвэща имъ iсоусь и рече: аминь аминь глаголю вамъ ищете мене не яко видэсте знамения нъ яко яли эсте хлэбы и насытисте ся. 27дэлаите не брашьно гыбнущеэ нъ брашьно прэбывающеэ въ животэ вэчьнээмь эже сынъ чловэчьскыи дасть вамъ. сего бо отьць знамена богъ. 28рэшя же къ нэмоу: чьто сътворимъ да дэлаэмъ дэла божия; 29отвэща iсоусь и рече имъ: се эсть дэло божиэ да вэроуэте въ той эгоже посъла онъ. з0рэшя же эмоу: коэ оубо ты твориши зиамениэ да видимъ и вэру имемъ тебэ; чьто дэлаэши; з1отьци наши ядошя манъну въ поустыни. якоже эсть писано: хлэбъ небесе дасть имъ ясти. з2рече же имъ iсоусь: аминь аминь глаголю вамъ не моуси дасть вамъ хлэвъ съ небесе нъ отьць мои даэть вамъ хлэвъ истиньныи съ небесе. ззхлэбъ бо божии эсть съходяи съ небесе и даяи живот вьсемоу мироу. з4рэшя же къ нэмоу: господи вьсегда даждь намъ хлэвъ сь. з5рече же имъ iсоусь: азъ эсмь хлэбъ животьныи. грядыи къ мънэ не имать възалкати ся и вэроуяи въ мя не имать въждядати ся ни къгда же. з6нъ рэхъ вамъ яко и видэсте мя и не кроуэте. з7вьсе эже дасть мънэ отьць къ мънэ придеть. и грядущааго къ мънэ не иждену вънъ. з8яко сънидохъ съ небесе да не творю воля моэя нъ волю посълавъшааго мя. з9се же эсть воля посълавъшааго мя отьца да вьсе эже дасть мънэ отьць не погоублю от нэго нъ въскрэшу и въ послэдьнии дьнь. 40се же эсть воля посълавъшааго мя да вьсякъ видяи сына и вэроуяи въ нь имать живот вэчьныи и въскрэшу и азъ въ послэдьнии дьнь. 41ръпътааху же иоудеи о нэмь яко рече азъ эсмь хлэбъ съшьдыи съ небесе. 42и глаголааху: не сь ли эсть iсоусь сынъ иосифовъ эмоуже мы знаэмь отьца и матерь; како оубо сь глаголэть яко съ небесе сънидохъ; 4зотвэща же iсоусь и рече имъ: не ръпъщэте между собою. 44ни къто же не можеть прити къ мънэ аще не отьць посълавыи мя привлэчеть эго. и азъ въскрэшу и въ послэдьнии дьнь. 45эсть писано въ пророцэхъ: и будуть вьси оучени богъмь. вьсякъ слышавыи отьца и навыкъ придеть къ мънэ. 46не яко отьца видэлъ эсть къто. тойкъмо сыи от бога сь видэ отьца. 47аминь аминь глаголю вамъ: вэроуяи въ мя имать живота вэчьнааго. 48азъ эсмь хлэбъ животьныи. 49отьци ваши ядошя манъну въ поустыни и оумрэшя. 50сь эсть хлэбъ съходяи съ небесе да аще къто от него ясть не оумьреть. 51азъ эсмь хлэбъ живыи съшьдыи съ небесе. аще къто сънэсть от хлэба сего живъ будеть въ вэкъ. хлэбъ бо иже азъ дамь плъть моя эсть юже азъ дамь за живот вьсего мира. 52пьряаху же ся иоудеи между собою глаголюще: како можеть сь плъть свою дати намъ ясти; 5зрече же имъ iсоусь: аминь аминь глаголю вамъ: аще не ясте плъти сына чловэчьскааго и пиэте кръве эго живота не имате въ себэ. 54ядыи плъть мою и пияи крьвь мою имать живот вэчьныи и азъ въскрэшу и въ послэдьнии дьнь. 55плъть бо моя истиньно эсть брашьно и кръвь моя истиньно эсть пиво. 56ядыи мою плъть и пияи мою кръвь въ мънэ прэбываэть и азъ въ нэмь. 57якоже посъла мя живыи отьць и азъ живу отьца ради и ядыи мя и той живъ будеть мене ради. 58се эсть хлэбъ съшьдыи съ небесе не якоже ядошя отьци ваши манъну и оумрэшя. ядыи хлэбъ сь живъ будеть въ вэкъ. 59си рече на съборищи оучя въ капернаоумэ. 60мънози же слышавъшеи от оученикъ эго рекошя: жестоко эсть слово се. къто можеть эго слоушати; 61вэды же iсоусь въ севэ яко ръпъщуть о семь оученици эго рече имъ: се ли вы блазнить; 62аще оубо оузьрите сына чловэчьскааго въсходяща идеже бэ прэжде. 6здоухъ эсть иже живить от плъти нэсть пользя ни коэя же. глаголы яже азъ глаголахъ вамъ доухъ суть и живот суть. 64нъ суть от васъ дроузии иже не вэроують. вэдяаше бо испрьва iсоусь къто суть невэроующеи и къто эсть хотяи прэдати и. 65и глаголааше: сего ради рэхъ вамъ яко ни къто же не можеть прити къ мънэ аще не будеть дано эмоу от отьца моэго. 66от сего мънози от оученикъ эго идошя въспять и кътомоу не хождааху съ нимь. 67рече же iсоусь овэма на десяте: еда и вы хощете ити; 68отвэща же эмоу симонъ петръ: господи къ комоу идемъ; глаголы живота вэчьнааго имааши. 69и мы вэровахомъ и позиахомъ яко ты эси христосъ сынъ бога живааго. 70отвэща имъ iсоусь: не азъ ли васъ дъва на десяте избьрахъ; и от васъ эдинъ диаволъ эсть. 71глаголааше же иоуду симонова искариота. сь бо хотэаше прэдати и эдинъ сы от обою на десяте.