Глава 21
1По семь яви ся пакы iсоусь оученикомъ своимъ въставъ от мрьтвыихъ на мори тивериадьстээмь. яви же ся тако. 2бэаху въкоупэ симонъ петръ и фома нарицаэмыи близньць и нафанаилъ иже бэ от кана галилеискыя и сына зеведеова и ина от оученикъ эго дъва. зглагола имъ симонъ петръ: иду рыбъ ловитой. глаголашя эмоу: идемъ и мы съ тобою. и изидошя и въсэдошя въ корабль абиэ. и въ ту нощь не яшя ни чьсо же. 4оутроу же абиэ бывъшоу ста iсоусь при брэзэ. не познашя же оученици яко iсоусь эсть. 5глагола же имъ iсоусь: дэти еда чьто сънэдьно имате; отвэщашя эмоу: ни. 6онъ же рече имъ: въврьзэте о десную страну корабля мрэжу и обрящете. въврьгошя же и кътомоу не можааху привлэщи эя от мъножьства рыбъ. 7глагола же оученикъ эгоже любляаше iсоусь петрови: господь эсть. симонъ же петръ слышавъ яко господь эсть епендутоймь прэпояса ся бэ бо нагъ и въврьже ся въ море. 8а дроузии оученици корабицьмь придошя. не бэшя во далече от земля нъ яко дъвэ сътэ лакътой влэкуще мрэжу рыбъ. 9и яко излэзошя на землю видэшя огнь лежящь и рыбу лежящу на нэмь и хлэбъ 10глагола имъ iсоусь: принесэте от рыбъ яже ясте нынэ. 11вълэзъ же симонъ петръ и извлэче мрэжу на землю плъну великыихъ рыбъ съто и пять десятой и три. и толикоу сущоу не протръже ся мрэжа. 12глагола имъ iсоусь: придэте обэдоуите. и ни къто же не съмэаше от оученикъ истязати эго: ты къто эси; вэдуще яко господь эсть. 1зприде же iсоусь и приятой хлэбъ и дасть имъ. и рыбу такожде. 14се оуже третиэ яви ся iсоусь оученикомъ своимъ въставъ от мрьтвыихъ. 15эгда же обэдовашя глагола симоноу петроу iсоусь: симоне ионинъ либиши ли мя паче сихъ; глагола эмоу: еи господи ты вэси яко люблютя. глагола эмоу: паси агньця моя. 16глагола эмоу пакы вътороэ: симоне ионинъ любиши ли мя; глагола эмоу: еи господи ты вэси яко люблю тя. глагола эмоу: паси овьця моя. 17глагола эмоу третиээ: симоне ионинъ любиши ли мя; оскръбэ же петръ яко рече эмоу третиээ любиши ли мя и глагола эмоу: господи ты вьсе вэси. ты вэси яко люблю тя. глагола эмоу iсоусь: паси овьця моя. 18аминь аминь глаголю тебэ: эгда бэ юнъ поясааше ся самъ и хождааше яможе хотэаше. эгда же състарээши ся въздежеши руцэ твои и инъ тя пояшеть и ведеть яможе не хощеши. 19се же рече знаменая коэю съмрьтию прославить бога. и се рекъ глагола эмоу: иди по мънэ. 20обращь же ся петръ видэ оученика эгоже любляаше iсоусь идуща въ слэдъ. иже и възлеже на вечери на прьси эго и рече: господи къто эсть прэдаяи тя; 21сего видэвъ петръ глагола iсоусови: господи а сь чьто; 22глагола эмоу iсоусь: аще хощу да той прэбываэть доньдеже приду чьто эсть тебэ; ты по мънэ иди. 2зизиде же слово се въ братию яко оученикъ той не оумьреть. не рече же эмоу iсоусь яко не оумьреть. нъ аще хощу да той прэбываэть доньдеже приду чьто эсть тебэ; 24сь эсть оученикъ съвэдэтельствоуяи о сихъ иже и написа си. и вэмь яко истиньно эсть съвэдэтельство эго. 25суть же и ина мънога яже сътвори iсоусь яже аще по эдиномоу писана бывають ни самомоу мьню вьсемоу мироу въмэстити пишемыихъ кънигъ. аминь.