Глава 12
1Въ то врэмя приде iсоусь сквозэ сэания. оученици же эго възалкашя ся и начяшя въстрьгати класы и эсти. 2фарисеи же видэвъше рэшя эмоу: се оученици твои творять эгоже не достоить творити въ суботы. зонъ же рече имъ: нэсте ли чьли чьто сътвори давидъ эгда възалка самъ и иже съ нимь бэаху; 4како въниде въ храмъ божии и хлэбы прэдъложения сънэсть ихъже не достоино эмоу бэ эсти ни сущиимъ съ нимь тойкъмо иереомъ эдинэмъ; 5ли нэсте чьли въ законэ яко въ суботы иереи въ црькъви суботу скврьнять и неповиньни суть; 6глаголю вамъ яко црькъве болии эсть сьде. 7аще ли высте вэдэли чьто эсть милости хощу а не жрьтвэ ни коли же оубо бысте осудили неповиньныихъ. 8господь бо эсть суботэ сынъ чловэчьскыи. 9и прэшьдъ оттудоу приде на сънъмище ихъ. 10и се чловэкъ бэ тоу руку имы соуху. и въпросишя и глаголюще аще достоить въ суботу цэлити да на нь възглаголють. 11онъ же рече имъ: къто эсть от васъ чловэкъ иже имать овьчя эдино и аще въпадеть ся въ яму въ суботу не изьметь ли эго 12кольми оубо лоучеи эсть чловэкъ овьчяте. тэмьже достоить въ суботу добро творити. 1зтойгда глагола чловэкоу: простьри руку твою и простьре. и оутврьди ся цэла якоже и дроугая. 14фарисеи ишьдъше съвэтой сътворишя на нь како и погоубять. iсоусь же разоумэвъ отиде оттудоу. 15и по нэмь идошя народи мънози и исцэли я вься. 16и запрэти имъ да не явэ эго сътворять. 17да събудеть ся реченоэ исаиэмь пророкъмь глаголющемь: се отрокъ мои эгоже изволихъ. възлюблены мои на ньже благоволи доуша моя. положу доухъ мои на нэмь и судъ языкомъ възвэстить. 19не прэречеть ни възъпиэть ни оуслышить ни къто же на распутиихъ гласа эго. 20трьсти съкроушены не прэломить и пръта въньмъша ся не оугасить. доньдеже възведеть на побэду судъ. 21и на имя эго языци оупъвають. 22тойгда приведошя къ нэмоу бэсьноующь ся слэпъ и нэмъ и исцэли и. яко слэпыи и нэмыи глаголааше и глядааше. 2зи дивляаху ся вьси народи глаголюще: еда сь эсть сынъ давидовъ; 24фарисеи же слышавъше рэшя: сь не изгонить бэсъ тойкъмо о велбзевоулэ кънязи бэсъ. 25вэды же iсоусь мысли ихъ рече имъ: вьсяко царьство раздэль ся на ся запоустээть и вьсякъ градъ ли домъ рлздэль ся на ся не станеть. 26и аще сотона сотону изгонить на ся раздэлилъ ся эсть. како оубо станеть царьствиэ эго; 27и аще азъ о вельзевоулэ изгоню бэсы сынове ваши о комь изгонять; сего ради ти вамъ будуть судия. 28аще ли о доусэ божии азъ изгоню бэсы оубо постиже на васъ царьствиэ божиэ. 29ли како можеть къто вънити въ домъ крэпъкааго и съсуды эго расхытити аще не прьвээ съвяжеть крэпъкааго и тойгда домъ эго расхытить; з0иже нэсть съ мъною на мя эсть и иже не събираэть съ мъною растачаэть. з1сего ради глаголю вамъ: вьсякъ грэхъ и хоула отпоустить ся чловэкомъ. а яже на доухъ хоула не отпоустить ся чловэкомъ. з2и иже колижьдо речеть слово на сынъ чловэчьскыи отпоустить ся эмоу. а иже речеть на доухъ святыи не отпоустить ся эмоу ни въ сь вэкъ ни въ грядущии. ззили сътворите дрэво добро и плодъ эго добръ или сътворите дрэво зъло и плодъ эго зълъ. от плода бо дрэво позиано будеть. з4исчядия ехидьнова како можете добро глаголати зъли суще; от избытойка бо срьдьцоу оуста глаголють. з5добрыи чловэкъ от добрааго съкровища износить добрая и зълыи чловэкъ от зълааго съкровища износить зълая. з6глаголю же вамъ яко вьсяко слово праздьно эже аще рекуть чловэци въздадять о нэмь слово въ дьнь судьныи. з7от словесъ бо своихъ оправьдиши ся и от словесъ своихъ осудиши ся. з8тойгда отвэщашя нэции от кънижьникъ и фарисеи глаголюще: оучителю хощемъ от тебе знамениэ видэти. з9онъ же отвэщавъ рече имъ: родъ лукавъ и любодэи знамения ищеть и знамениэ не дасть ся эмоу тойкъмо знамениэ ионы пророка. 40яко бо бэ иона въ чрэвэ китовэ три дьни и три нощи тако будеть сынъ чловэчьскыи въ срьдьци земля три дьни и три нощи. 41мужи ниневитьстии въстануть на судъ съ родъмь симь и осудять и. яко покаяшя ся проповэдию иониною и се болэ ионы сьде. 42царица южьская въстантть на судъ съ родъмь симь и осудить и. яко приде от коньць земля слышатой прэмудрости соломоня и се болэ соломона сьде. 4зэгда же нечисты доухъ изидеть от чловэка прэходить сквозэ безводьна мэста ищя покоя и не обрэтаэть. 44тойгда речеть: възвращу ся въ храмъ мои отнюдоуже изидохъ. и пришьдъ обрящеть и праздьнъ пометенъ оукрашенъ. 44тойгда идеть и поиметь съ собою седмь инэхъ доухъ люштьшь себе. и въшьдъше живуть тоу. и будуть послэдьняя чловэка того горьша прьвыихъ. тако будеть и родоу семоу лукавоуоумоу. 46эще тмоу глаголущоу къ народомъ се мати и братия эго стояаху вънэ ищуще глаголати эмоу. 47рече же эмоу эдинъ: се мати твоя и братия твоя вънэ стоять хотяще глаголати къ тебэ. 48онъ же отвэщавъ рече къ глаголющоуоумоу: къто эсть мати моя и къто суть братия моя; 49и простьръ руку свою на оученикы своя рече: се мати моя и братия моя. 50иже бо аще творить волю отьца моэго иже эсть на небесехъ той братой мои и сестра и мати эсть.