И все пак доплувах до лодката. Естествено, страхувах се да вляза в нея, исках да разбера какво ще предприеме негърът. Но той лежеше на носа й, свит на кълбо, а цялата кърма беше над водата.
Течението бавно люлееше лодката. Хванах се за кърмата и я дръпнах, като предполагах, че човекът ще се свести. След това се прехвърлих през борда с нож в ръка, готов за нападение. Но негърът не мърдаше. Тогава се настаних на кърмата и заплувах по спокойното светещо море, очаквайки какво ще стане по-нататък. След доста време го извиках по име, но той не отговори. Бях твърде отпаднал и не рискувах да допълзя до него. Така и седяхме. Струва ми се, на два-три пъти задрямвах.
Едва на разсъмване видях, че е мъртъв. Трите яйца и скъпоценните кости лежаха в средата на лодката, а при краката му бъчвата с вода, кафето и сухарите. Веслото го нямаше, нямаше и с какво да го заместя, затова и реших да плавам така, накъдето ме отведат вълните, докато ме приберат. Трупа изхвърлих в морето.
После пийнах малко вода, похапнах сухари и се огледах наоколо. Когато човек лежи на дъното на лодката, не вижда много нещо. Във всеки случай Мадагаскар беше изчезнал от погледа ми и въобще не се виждаше никаква земя. Забелязах платно, навярно това беше шхуна, плуваща на югозапад, но корпусът й така и не се показа на хоризонта. Скоро слънцето се издигна високо и започна страшно да припича. Господи боже мой! Мозъкът ми едва не се разтопи от жегата. Смолата по стените на лодката вонеше и се издуваше на едри мехури.
— Десет дни ме носеше лодката така из морето — продължаваше човекът с белега. — Първите три дни още виждах платноходки, но ни една от тях не ми обърна внимание. На втория ден пробих едно от яйцата на епиорниса, отчупвайки от единия му край парченце по парченце от черупката и го опитах. И представете си радостта ми — оказа се, че може да се яде. Дори не беше неприятно на вкус. Слабо напомняше патешко яйце. От едната страна на жълтъка се виждаше кръгло петно — около петнадесет сантиметра в диаметър, с тънки кървавочервени жилчици и с бяло петънце като завъртулка, което ми се стори подозрително, но тогава не разбрах какво означава това, пък и не бях настроен да разсъждавам. Заедно със сухарите и порцията вода яйцето ми стигна за три дни. Освен това дъвчех кафени зърна — то много ободрява. Второто яйце счупих на осмия ден и се изплаших.
Човекът с белега замълча.
— Да — продължи той, — то имаше зародиш. Вие, разбира се, не вярвате. И аз сам не повярвах, макар че видях със собствените си очи. Яйцето беше пролежало в студеното черно блато около триста години. Но нямаше и най-малко съмнение — там беше онова — как го казват — ембрион с голяма глава и извито гръбначе и сърцето му тупаше под шийката, а жълтъкът се беше сгърчил. Излиза, че съм мътил в малката лодка всред Индийския океан яйцата на най-голямата от изкопаемите птици. Ех, ако само знаеше за това старият Даусън! Струваше си четиригодишната ми заплата! Как мислите?