И все пак наложи се да ям тази дяволщина, парче след парче, докато не се появи островът — някои парчета бяха просто отвратителни. Третото яйце не докосвах. Разгледах го на светлина, но черупката му беше доста дебела и трудно беше да се разбере какво става вътре. Струваше ми се, че чувам как там бие пулсът, но може би ушите ми шумяха, както се случва, когато доближиш до ухото си морска раковина.
Най-после се показа коралов остров. Показа се внезапно, съвсем близо, като че ли изскочи от морето на фона на изгряващото слънце. Течението ме носеше право към него, но когато до брега оставаше не повече от половин миля, то рязко изви и за да достигна целта, трябваше с всички сили да греба с ръце и с парчетата от черупките на епиорниса. И все пак се добрах. Това беше най-обикновен атол, около четири мили в кръг, с група дървета, извор и лагуна, където имаше извънредно много летящи риби. Изнесох яйцето на брега и го оставих на безопасно място зад линията на прилива, на слънчевия пек, за да помогна на пилето да се излюпи. След това завързах здраво лодката и отидох да разгледам острова. Рядко скучно място е кораловият остров. Щом намерих извора и интересът ми към острова изчезна. Когато бях момче, струваше ми се, че няма нищо по-хубаво и по-увлекателно от приключенията на Робинзон Крузо, а това място беше по-скучно от църковните проповеди. Бродех из острова, търсех нещо да похапна и мислех за разни неща. Но уверявам ви, всичко ми наскуча до смърт още към края на първия ден.
Имал съм късмет: в същия този ден, когато стъпих на сушата, времето се промени. Малко по̀ на север се изви буря и с края си закачи и нашия остров, а през нощта заваля проливен дъжд и вятърът виеше ужасно. А да се обърне такава лодка, не е нужно много, сами разбирате.
Светещите вълни налитаха с такава ярост, сякаш искаха да ме погълнат, а наоколо беше тъмно като в рог. Огромен вал налетя върху мен като огнен змей и аз си плюх на петите. Сетих се за лодката, затичах назад — вълните тъкмо се отдръпваха със съскане, но лодката беше изчезнала. Тогава си спомних за яйцето и започнах пипнешком да го търся. То лежеше цяло и невредимо и най-яростната вълна не би могла да го достигне. Приседнах съвсем наблизо и се притиснах до него, като към другар. Боже мой, каква нощ беше!
Призори бурята утихна. Щом се развидели, облаците изчезнаха от небето, а по целия бряг се търкаляха отломки от дъски, така да се каже, разглобеният на части скелет на моята лодка. Но това ме накара да се заема с някаква работа: избрах две дървета, растящи едно до друго, и с помощта на парчетата си построих убежище срещу буря. В същия този ден се излюпи и пилето.
Да, излюпи се, сър, тогава, когато спях и главата ми лежеше върху него като на възглавница. Чух трясък, почувствувах тласък, седнах и гледам: яйцето пробито и оттам надзърта смешна малка тъмна главица. „А-а! — възкликнах аз. — Добре дошъл!“ И с малко усилия то изскочи на божия свят.
Отначало това беше славен, добродушен хлапак колкото малка кокошка и приличаше на всяко друго пиле, само че беше по-едро. Цялото му тяло беше покрито с някакви струпеи, които скоро опадаха, и с редки мръснокафеникави перца като пух. Трудно е да се изрази колко му се радвах. Имах вече интересен другар. Той ме погледна и плавно изви очи встрани, като кокошка, чирикна и веднага започна да кълве, сякаш да се излюпиш с триста години закъснение е същинска дреболия.
— Драго ми е да те видя, Петкане! — поздравих го аз.
Разбира се, предварително бях решил да го нарека Петкан, ако някога се появи: бях решил още тогава, когато видях зародиша в яйцето, което изядох в лодката. Безпокоеше ме въпросът за неговата храна и веднага му предложих парче сурова риба. Той я глътна и отново разтвори клюна си. Зарадвах се. Нали ако беше започнал да капризничи, трябваше да го изям.
Не можете да си представите каква интересна птица се оказа този млад епиорнис. От самото начало му хрумна да ходи по петите ми. Когато ловях риба в лагуната, той стоеше до мен и после получаваше своята част от лова. А какъв умник беше! На брега се търкаляха някакви вредни зелени растения с брадавици, като кисели краставици. Той опита една и едва не се отрови. Оттогава не искаше дори да ги погледне.