Макгрегър излезе от стаята, поговори с колегите си и после влезе при Джери. Седна, усмихна се, изчака доста дълго и попита:
— Е, Джери, още ли отказваш да говориш?
— Искам адвокат.
— Разбира се, ясно, ще се опитаме да ти намерим. Май не си много разговорлив.
— Искам адвокат.
— Приятелят ти Марк е много по-услужлив.
Джери преглътна измъчено. Надяваше се, че Марк е успял да напусне града с влак. Явно не. Какво се беше случило, по дяволите? Как така ги бяха сипали толкова бързо? Вчера по същото време седяха в хижата и играеха карти, пиеха бира и се радваха на съвършеното си престъпление.
Няма как Марк вече да беше пропял.
Макгрегър посочи лявата ръка на Джери и попита:
— Имаш лепенка. Да не си се порязал?
— Искам адвокат.
— Да повикаме ли лекар?
— Адвокат.
— Добре, добре. Ще ти намеря адвокат.
Агентът затръшна вратата на излизане. Джери погледна към китката си — не беше възможно!
16
Сенките паднаха върху езерото. Дени нави кордата си и загреба към хижата. Усети хладен полъх откъм водата под тънкото си яке и си помисли за Трей — честно казано, нямаше му много доверие. Трей беше на четирийсет и една и два пъти беше залавян с крадени вещи. Първия път беше лежал четири години, преди да избяга, а втория — две години, преди да прескочи оградата. Притеснителното по отношение на Трей беше, че и при двата си ареста беше пропял, беше издал съучастниците си за по-кратка присъда. Непростим грях за един професионалист.
Дени нямаше и капка съмнение, че от петимата в бандата Трей е най-слабохарактерният. Дени се беше сражавал в истински войни като рейнджър и беше оцелявал след истинска стрелба. Беше изгубил приятели и беше убил много хора. Знаеше какво е страх. Слабостта обаче ненавиждаше.
17
В осем часа в четвъртък вечер Дени и Трей играеха на карти и пиеха бира. В един момент прекъснаха играта, всеки извади своя сат-трак, набраха кодовете си и зачакаха. След броени секунди Ахмед съобщи „Чисто“ от Бъфало. Марк и Джери мълчаха. Марк би трябвало да бъде на влака, на шестчасово пътуване от Рочестър до Пен Стейшън. Джери би трябвало да бъде в апартамента си.
Следващите пет минути минаха бавно или пък се изнизаха светкавично. Не беше ясно. Устройствата бяха в изправност, нали? Бяха с качество като за ЦРУ и струваха цяло състояние. След като и двамата бяха замлъкнали едновременно, значи… Е, какво означаваше? В осем и шест Дени се изправи и каза:
— Да предприемем първите няколко стъпки. Да си приготвим саковете с най-основното и да планираме как да се измъкнем от тук.
— Ясно — отговори Трей, видимо притеснен.
Двамата хукнаха към стаите си и започнаха да тъпчат дрехи в саковете. Няколко минути по-късно Дени каза:
— Осем и единайсет е. Предлагам да изчакаме до осем и двайсет и да се омитаме. Ясно?
— Съгласен.
Трей погледна към устройството си. Нищо. В осем и двайсет Дени отвори вратата на склада и отключи сейфа за оръжие. Пъхнаха петте ръкописа сред дрехите в два зелени военни сака и ги отнесоха до пикапа на Дени. Върнаха се в хижата, за да угасят осветлението и да направят последен напрегнат оглед.
— Дали да не я подпалим? — попита Трей.
— Не, мамка му — сряза го Дени, вбесен от глупостта му. — Ще привлечем внимание. Дори да докажат, че сме били тук — голяма работа! Отдавна ще сме се омели, а от ръкописите няма да има и следа.
Угасиха лампите, заключиха двете врати и когато излязоха на верандата, Дени се поколеба за секунда, за да пусне Трей напред. После се метна, стисна гърлото на партньора си с две ръце и заби палци в каротидната му артерия. Трей — по-възрастен, по-крехък, изненадан и в лоша физическа форма — не можеше да се противопостави на смъртоносната хватка на бившия рейнджър. Гърчи се и се мъчи няколко секунди, после тялото му се отпусна. Дени го пусна на земята и свали колана му.
18
Той спря за гориво и кафе близо до Скрантън и пое на запад по шосе 80. Позволената скорост беше сто и десет километра в час, а автопилотът беше нагласен на сто. Беше изпил няколко бири по-рано вечерта, но съзнанието му вече беше бистро. Проследяващото устройство беше на таблото и Дени го поглеждаше през около километър. Вече знаеше, че екранчето ще остане тъмно. Никой нямаше да се обади. Допускаше, че Марк и Джери са заловени заедно и че устройствата им са разглобени от много умни хора. Устройството на Трей беше на дъното на езерото заедно с трупа му — и двете подгизнали и разлагащи се.