Издирването на другите „замесени в ефектния обир“ продължавало.
19
Докато Дени чакаше полета си за Чикаго, Ахмед се качи на самолет от Бъфало за Торонто, където си резервира еднопосочен билет за Амстердам. Имаше да убие четири часа, затова се настани в един бар, скри лице зад едно меню и започна да пие.
20
Следващия понеделник Марк Дрискол и Джералд Стийнгардън се отказаха от екстрадиране и бяха откарани в Трентън, Ню Джърси. Явиха се пред федерален съдия, дадоха писмени клетвени декларации, че нямат никакви авоари, и получиха служебни защитници. Поради афинитета им към фалшиви документи съдията прецени, че има опасност двамата да избягат, затова им отказа освобождаване под гаранция.
Мина още една седмица, после месец и разследването започна да позабавя темпото. Отначало изглеждаше многообещаващо, но постепенно стана безнадеждно. Нямаше други улики освен капката кръв и снимките на старателно дегизираните крадци. Намерен беше бусът, с който бяха избягали, но никой не знаеше как се бяха сдобили с него. Наетият от Дени пикап беше откраднат, разглобен и разпродаден на части. Самият Дени замина от Мексико Сити за Панама, където имаше приятели, майстори в укриването.
Съществуваха недвусмислени улики, че Джери и Марк бяха използвали фалшиви студентски карти, за да посетят няколкократно библиотеката. Марк дори се беше представил за изследовател на Фицджералд. Беше ясно, че в нощта на кражбата двамата са влезли в библиотеката заедно с трети съучастник, но нищо не подсказваше как и кога са излезли.
Прокурорът бавеше обвинението заради липсата на откраднатите предмети. Адвокатите на Джери и Марк поискаха снемане на обвиненията, но съдията отказа. Двамата останаха в ареста без право на гаранция и без да отронят нито думичка. Мълчанието продължи. Три месеца след обира прокурорът предложи на Марк страхотна сделка: издаваш съучастниците си и излизаш на свобода. Без досие като престъпник и без ДНК от местопрестъплението Марк беше по-уместният избор за подобно предложение. Само си развържи езика, и ще си свободен.
Той отказа по две причини. Първо, адвокатът му го увери, че на евентуален процес обвинението трудно ще представи неоспорими доказателства, поради което обвинение най-вероятно нямаше да му бъде предявено. И второ, което беше по-важно, Дени и Трей бяха някъде навън. Следователно ръкописите бяха добре скрити, а отмъщението им за неговото предателство — твърде вероятно. Нещо повече, дори ако Марк дадеше на прокурорите пълните имена на Дени и Трей, ФБР трудно щеше да ги открие. Марк нямаше представа къде са ръкописите. Знаеше местоположението на второто и на третото скривалище, но знаеше също и че те най-вероятно изобщо не са били използвани.
21
Всички следи стигнаха до задънена улица. Дори онези, които отначало изглеждаха пресни, постепенно изчезнаха. Започна играта на изчакване. Който държеше ръкописите, щеше да поиска пари, и то много пари. Крадците накрая щяха да се покажат, но кога и къде, и колко щяха да поискат?
Втора глава
Търговецът
1
Когато Брус Кейбъл беше на двайсет и три години и все още следваше в „Обърн“, баща му почина внезапно. Двамата все се караха заради ниския успех на Брус и отношенията им се бяха влошили дотолкова, че господин Кейбъл неведнъж заплашваше да изхвърли младия Брус от завещанието си. Преди много години някакъв техен роднина бе натрупал цяло състояние от чакъл и, следвайки лоши правни съвети, беше учредил сложна система от тръстове, която разпределяше парите на поколения недостойни роднини. Семейството от години живееше в привидно охолство, но всъщност състоянието им постепенно се топеше. Заплахата за промяна на завещанието и запориране на фондовете беше обичайно средство за контрол над младите, но никога не вършеше работа.