Господин Кейбъл обаче почина, преди да се отбие в кантората на адвокатите си, затова един ден Брус се събуди и се изправи пред възможността да придобие триста хиляди долара — добра сума, но недостатъчна за ранно пенсиониране. Той обмисли вариантите да я инвестира. Ако го направеше консервативно, щеше да си осигури годишна доходност от между пет и десет процента, които нямаше да му стигнат да поддържа начина на живот, който неочаквано му хрумна да поведе. По-смелите инвестиции щяха да са и много по-рисковани, а Брус искаше да запази парите си. Те му влияеха по странен начин. И най-странният резултат беше решението му да напусне университета, след като беше следвал пет години, и повече да не погледне назад.
Накрая едно момиче го подмами на плажа на остров Камино — дълга петнайсетина километра бариерна ивица, северно от Джаксънвил, Флорида. В хубав апартамент, за който плащаше тя, той цял месец спа, налива се с бира, разхожда се сред прибоя, часове наред съзерцава Атлантика и чете „Война и мир“. Следваше английска филология и се притесняваше, че има велики книги, които не е чел.
За да защити парите си и с надеждата дори да ги увеличи, по време на крайбрежните си разходки той обмисляше поредица рисковани начинания. Много съобразително не бе споделил с никого за собственото си благосъстояние — и бездруго парите стояха блокирани от десетилетия, — затова не му досаждаха приятели, които да му предлагат всякакви съвети или да му искат заеми. Момичето със сигурност не знаеше нищо за наследството. След като прекараха една седмица заедно, той разбра, че тя скоро ще отиде в историята. Без определена последователност Брус планираше да инвестира във верига за пилешки сандвичи, в необработена земя във Флорида и в апартамент в съседния небостъргач, както и в няколко нови интернет компании в Силициевата долина, в търговски център в Нашвил и така нататък. Прегледа десетки финансови списания и колкото повече четеше, толкова повече му се изясняваше, че няма търпението да бъде инвеститор. Всичко беше безнадежден лабиринт от цифри и стратегии. Имаше си причина да избере английски, а не икономика.
През ден двамата с момичето ходеха до романтичното градче Санта Роса да обядват в някое кафене или да пийнат по нещо в баровете по главната улица. Имаше прилична книжарница с кафене и двамата добиха навика да се настаняват в нея следобед с лате и брой на „Ню Йорк Таймс“. Старият бариста беше и собственик. Казваше се Тим и беше истинско кречетало. Един ден той се изпусна, че смята да продаде бизнеса и да се махне от Флорида. На следващия ден Брус успя да се отскубне от момичето и да се наслади сам на латето си. Седна в кафенето и започна да разпитва Тим за плановете му за книжарницата.
Търговията с книги е трудна работа, обясни Тим. Големите вериги правели огромни отстъпки на бестселърите, някои предлагали дори петдесет процента намаление, а благодарение на интернет и „Амазон“ хората пазарували от вкъщи. През последните пет години над 700 независими книжарници били затворили. Малцина печелели нещо. Колкото повече говореше, толкова по-мрачен ставаше.
— Търговията на дребно е жестока работа — повтори той няколко пъти. — Каквото и да правиш днес, утре започваш отначало.
Брус се възхити на честността му, но се усъмни в неговата съобразителност. Така ли привличаш евентуален купувач?
Тим обясни, че печели прилично от магазина. Островът имал наложени литературни кръгове, няколко активно работещи писатели, литературен фестивал и хубави библиотеки. Пенсионерите все още обичали да четат и харчели доста пари за книги. Постоянните жители били около четирийсет хиляди, плюс един милион туристи всяка година, така че потокът от клиенти бил сериозен. Брус най-сетне попита Тим колко пари ще иска. Той отговори, че ще приеме сто и петдесет хиляди долара в брой, никакви плащания от страна на собственика и поемане от купувача на задължението за наема на сградата. Брус попита малко плахо дали може да прегледа финансовите документи на обекта, само годишния баланс, отчета за приходите и разходите, нищо сложно. Идеята не допадна на Тим. Не познаваше Брус и го мислеше за поредното хлапе, което се размотава по плажа и харчи парите на баща си.
— Добре, ти ми покажи твоите документи и аз ще ти покажа моите — отговори Тим.
— Хубаво — съгласи се Брус.
Тръгна си с обещанието да се върне, но после го завладя идеята да попътува. Три дни по-късно се сбогува с момичето и отиде в Джаксънвил да си купи нова кола. Мечтаеше си за лъскаво порше карера и фактът, че може просто да напише чек за такъв автомобил, правеше изкушението болезнено. Устоя обаче и след като цял се договаря, накрая смени стария си джип чероки за чисто нов. Можеше да му потрябва място да товари разни неща. Поршето щеше да почака, вероятно докато сам спечелеше парите, за да си го купи.