Рано на следващата сутрин двамата пиеха кафе на задната веранда и обсъждаха бъдещето, което за момента беше несигурно. Тя си имаше свой живот в Ню Орлиънс, той си имаше свой на острова. И двамата не бяха готови за дълготрайна връзка и не искаха да се местят. Разговорът беше неловък, затова смениха темата. Брус призна, че не е ходил във Франция, затова планираха почивка там.
Малко след като Ноел замина, пристигна първата ѝ фактура. Придружаваше я бележка, написана с красивия ѝ почерк, в която обясняваше, че не удържа обичайната си комисиона и на практика му продава вещите на номинална стойност. Слава богу за малките чудеса, промърмори той.
Ноел се върна в Ню Орлиънс от Авиньон три дни преди урагана Катрина. Нито магазинът ѝ във Френския квартал, нито апартаментът ѝ в Гардън Дистрикт пострадаха, но градът беше смъртоносно ранен. Тя завъртя ключа и избяга на остров Камино, където Брус я чакаше да я успокои и утеши. Дни наред гледаха телевизия ужасени — наводнените улици, носещите се тела, маслените петна по водата, неистовото бягство на половината жители, ужасените спасители, дрънкащите глупости политици.
Ноел се съмняваше, че ще се върне. Не беше сигурна, че иска.
Малко по малко тя заговори за преместване. Около половината ѝ клиенти бяха от Ню Орлиънс, а сега, след като толкова много бяха на принудително заточение, тя се тревожеше за бизнеса си. Другата половина се бяха пръснали из страната. Беше много известна и изпращаше мебелите си къде ли не. Уебстраницата ѝ жънеше успех. Книгите ѝ бяха популярни и много от почитателите ѝ бяха сериозни колекционери. Леко подтиквана от Брус, тя се убеди, че би могла да премести бизнеса си на острова и че вместо да възстановява изгубеното, може да благоденства.
Шест седмици след бурята Ноел подписа договор за неголям магазин на главната улица в Санта Роса, през три постройки от „Бей Букс“. Затвори магазина си в Ню Орлиънс и транспортира останалата си стока в новия магазин „Прованс на Ноел“. Когато пристигна новата пратка от Франция, тя направи откриване с шампанско и хайвер, а Брус ѝ помогна да събере хората.
Хрумна ѝ страхотна идея за нова книга — преобразяването на Марчбанкс Хаус със старинни провансалски мебели. Направи много снимки на празната къща, а сега щеше да документира и триумфалното преобзавеждане. Брус се съмняваше, че книгата ще се продава достатъчно добре, за да покрие разходите, но какво пък? Щом Ноел искаше така…
В един момент фактурите секнаха. Той плахо засегна темата, а тя драматично обясни, че сега той получава върховната отстъпка: самата нея! Къщата може и да беше негова, но всичко в нея щеше да бъде тяхна обща собственост.
8
През април 2006 г. двамата прекараха две седмици в Южна Франция. Използваха апартамента ѝ в Авиньон като база и от там обикаляха от село на село, от пазар на пазар, наслаждаваха се на храна, каквато Брус беше виждал само на снимка, пиеха страхотни местни вина, каквито нямаше у дома, отсядаха в старинни хотели, разглеждаха забележителностите, срещаха се с нейни приятели и, разбира се, трупаха нова стока за магазина ѝ. Брус, изследовател до мозъка на костите си, се потопи в света на рустикалните френски мебели и артефакти и не след дълго сам надушваше изгодните сделки.
Бяха в Ница, когато решиха да се оженят — още там, веднага.
Трета глава
Шпионката
1
В един прекрасен пролетен ден в края на април Мърсър Ман крачеше разтревожена в кампуса на Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. Беше се съгласила да се срещне с някаква непозната за бърз обяд, но само заради изгледите да получи работа. Сегашната ѝ — като хоноруван преподавател по литература на първокурсниците — щеше да приключи след две седмици заради бюджетните съкращения. Щатските власти бяха обезумели на тема данъци и намаляване на разходите. Много усърдно се бе опитала да си осигури нов договор, но без успех. Беше на трийсет и една години, съвсем сама и… е, животът ѝ не вървеше така, както го бе планирала.
Първият имейл — един от двата, изпратени ѝ от някоя си Дона Уотсън — беше пристигнал предишния ден и беше доста неясен. Госпожа Уотсън се представяше като консултантка, наета от частна академия да открие нов преподавател по творческо писане. Била в района и предлагаше на Мърсър да се срещнат на кафе. Заплатата била от порядъка на седемдесет хиляди долара годишно — височка, но директорът на училището бил почитател на литературата и бил решен да наеме преподавател, който е издал една-две книги.