— Дебела е около два сантиметра и половина.
Той приключи с горния ръб на квадрата и започна да реже вертикално. Работата вървеше бавно, минутите се влачеха протяжно и напрежението растеше, но никой не губеше самообладание. Джери и Марк приклекнаха зад Дени и наблюдаваха всяко негово действие. Когато приключи с долната линия на прореза, Дени разклати ключалката и тя се отцепи, но нещо увисна.
— Има резе — отбеляза той. — Ще го срежа.
Пет минути по-късно вратата се отвори. Взрян в компютъра си, Ахмед не забелязваше нищо необичайно в охранителната система на библиотеката.
— Нищо от мен — обади се той.
Дени, Марк и Джери влязоха в стаята. Беше ужасяващо малка. Пред тях имаше тясна маса с широчина най-много шейсетина сантиметра и дължина три метра. От едната страна имаше четири големи дървени чекмеджета, от другата — още четири. Марк, който отговаряше за ключалките, вдигна очилата си за нощно виждане, намести челника и огледа първата. Поклати глава и каза:
— Няма изненади. Ключалки с комбинации, вероятно компютризиран код, който се сменя ежедневно. Няма как да ги отворим. Трябва да пробиваме.
— Давай — каза Дени. — Започни да пробиваш, а аз ще прорежа другата врата.
Джери извади портативна бормашина с мотор, две помощни ръкохватки отстрани и 200-милиметрово свредло. Нагласи го върху ключалката и двамата с Марк натиснаха с всичка сила. Свредлото нададе вой и се плъзна по метала, който отначало изглеждаше непробиваем. Отдели се обаче стружка, после още една и накрая, когато мъжете натиснаха помощните ръкохватки, острието проникна навътре в ключалката. Тя поддаде, но чекмеджето все още не се отваряше. Марк успя да подпъхне тънък пост в пролуката над ключалката и натисна силно. Дървената рамка се разцепи и чекмеджето се отвори. Вътре имаше кутия с черни метални ръбове, четирийсет и пет на петдесет и пет сантиметра и дебела около седем сантиметра и половина.
— Внимавай — предупреди Джери, докато Марк отваряше кутията и предпазливо повдигаше тънко томче с твърди корици.
— Събрани стихове на Долф Маккензи — бавно прочете той. — Откога си мечтая за това!
— Този пък кой е?
— Не знам, но не сме дошли за поезия.
Дени влезе зад тях и ги подкани:
— Хайде, хайде. Тук има още седем чекмеджета. Почти проникнах в другото помещение.
Те се захванаха отново за работа, а Трей пушеше на пейка в парка от отсрещната страна на улицата и често-често поглеждаше часовника си. Безумието в кампуса не даваше признаци да приключи скоро, но не можеше и да продължава вечно.
От второто и третото чекмедже излязоха още редки книги от непознати за бандата автори. Дени проряза вратата и към второто помещение и нареди на Джери и на Марк да донесат бормашината. И в тази стая имаше осем големи чекмеджета, наглед същите като в първото помещение. В два и петнайсет Трей се обади и докладва, че кампусът все още е блокиран, но любопитни студенти са започнали да се събират на моравата пред Маккарън Хол, за да гледат цирка. Полицаи с мегафони им нареждали да се прибират по стаите си, но младежите били твърде много. Най-малко още два хеликоптера започнали да кръжат горе и усложнявали положението. Трей следеше Си Ен Ен на смартфона си и знаеше, че случващото се в Принстън е сензацията на момента. Обезумял репортер от мястото на събитието не спираше да говори за „непотвърдени жертви“ и съумяваше да създаде впечатлението, че има много простреляни студенти от „най-малко един стрелец“.
— Най-малко един стрелец ли? — промърмори Трей. — Нали за всяка престрелка трябва да има най-малко един стрелец?
Дени, Марк и Джери обсъдиха дали да не прорежат чекмеджетата с горелка, но се отказаха, поне за момента. Имаше голям риск от пожар, а каква полза от ръкописите, ако са увредени? Вместо това Дени извади бормашина с по-малко свредло и се захвана да пробива. Марк и Джери продължаваха да се трудят с по-голямата. В първото чекмедже на второто помещение се натъкнаха на тънки ръкописни листове от друг отдавна забравен поет, за когото не бяха чували, но въпреки това го намразиха.
В два и половина Си Ен Ен потвърди, че двама студенти са мъртви и поне още двама са ранени. Употребиха думата „касапница“.
5
След като и вторият етаж на Маккарън Хол беше обезопасен, полицията забеляза остатъци от нещо, което приличаше на фойерверки. Намериха и празните кутийки от димните бомби в тоалетната и в душкабината. Изоставената раница на Трей беше отворена от екипа по обезвреждане на бомби и изгорялата димна бомба беше извадена. В три и десет командващият пръв спомена за „скроен номер“, но адреналинът все още бушуваше толкова силно, че на никого не му хрумна, че става дума за отклоняване на вниманието.