Останалата част от сградата на Маккарън Хол бързо беше обезопасена и беше установено местоположението на всеки студент. Кампусът още беше блокиран и щеше да остане така с часове, докато претърсват околните сгради.
6
В три и половина Трей докладва:
— Тук нещата явно се успокояват. Вече минаха три часа, момчета. Как върви пробиването?
— Бавно — гласеше лаконичният отговор на Дени.
В трезора работата наистина вървеше бавно, но целеустремено. В първите четири отворени чекмеджета имаше още стари текстове — някои ръкописни, някои печатни — от известни писатели, които в момента не бяха важни. Накрая се натъкнаха на златна жила в петото чекмедже, когато Дени извади архивна кутия, досущ като останалите. Отвори я внимателно. От библиотеката бяха пъхнали обяснителна бележка, която гласеше: „Оригинален ръкопис на «Красиви и прокълнати» — Ф. Скот Фицджералд“.
— Бинго! — безстрастно установи Дени.
Извади две еднакви кутии от петото чекмедже, грижливо ги постави върху тясната масичка и ги отвори. Вътре бяха оригиналните ръкописи на „Нежна е нощта“ и „Последният магнат“.
Ахмед, все още неотлъчно до компютъра и вече с енергийна напитка с много кофеин, чу прекрасните думи:
— Добре, момчета, имаме три от петте. „Гетсби“ е тук някъде заедно с „Рая“.
— Още колко? — попита Трей.
— Двайсет минути — отговори Дени. — Качвай се в буса.
Трей нехайно прекоси кампуса, смеси се с навалицата от любопитни и позяпа малката армия от полицаи, които щъкаха напред-назад. Вече не се привеждаха, не се прикриваха, не притичваха, не се стрелваха зад автомобилите със заредени оръжия. Трей се измъкна, измина пеша около осемстотин метра, напусна кампуса и спря на Джон Стрийт, където се качи в бял товарен бус, на чиито предни врати пишеше „Печатница на Принстънския университет“. Беше номер дванайсет, каквото и да означаваше това, и много приличаше на микробуса, който Трей бе снимал седмица по-рано. Сега той го откара обратно в кампуса, като избягваше оживлението около Маккарън Хол, и паркира до товарната рампа зад библиотеката.
— Бусът е на място — докладва той.
— Тъкмо отваряме шестото чекмедже — отговори Дени.
Джери и Марк вдигнаха очилата си за нощно виждане и приближиха челниците към масата, а Дени предпазливо отвори архивната кутия. На фиша пишеше: „Оригинален ръкопис на «Великият Гетсби» — Ф. Скот Фицджералд“.
— Бинго — заяви той. — Гетсби е при нас, проклетото копеле.
— Уха! — възкликна Марк, макар че вълнението им беше напълно овладяно.
Джери извади единствената друга кутия в чекмеджето. Беше ръкописът на „Отсам рая“, първия роман на Фицджералд, издаден през 1920 г.
— Всичките пет са у нас — спокойно оповести Дени. — Да изчезваме от тук.
Джери прибра отново свредлата, бутилките с кислород и ацетилен и лостовете. Когато се наведе да вдигне брезентовия чувал, треска от третото чекмедже го одраска над лявата китка. Превъзбуден, той почти не забеляза и разсеяно потърка мястото за част от секундата, докато вземаше раницата си. Дени и Марк старателно прибраха петте безценни ръкописа в трите си студентски раници.
Крадците бързо напуснаха трезора, нарамили трофеите и инструментите си, и хукнаха нагоре по стълбите. Напуснаха библиотеката през вход, близо до товарната рампа, скрит от поглед от гъст обширен храсталак. Скочиха през задните врати в буса и Трей се отдели от рампата. След миг мина покрай двама охранители от кампуса в патрулка. Махна им нехайно, но те не отвърнаха.
Трей погледна колко е часът: три и четирийсет и две.
— Всичко е наред — Докладва той. — Напускаме кампуса с господин Гетсби и приятели.
7
Спирането на електрозахранването задейства няколко аларми в засегнатите сгради. В четири сутринта някакъв електроинженер успя да прегледа мрежата на колежа и откри проблема. Електричеството беше възстановено във всички сгради освен в библиотеката. Началникът на охраната изпрати там трима служители. Отне им десет минути да открият причината за тревогата.
По това време бандата вече беше спряла в евтин мотел до междущатска магистрала 295, близо до Филаделфия. Паркираха буса до тир, далече от единствената охранителна камера, контролираща паркинга. Марк извади бял спрей и напръска надписите на двете врати. В стаята, в която двамата с Трей бяха отседнали предишната нощ, мъжете бързо се преоблякоха в ловни костюми и натъпкаха всичките си дрехи от обира в друг брезентов чувал — джинси, маратонки, спортни якета, черни ръкавици. В банята Джери забеляза малката драскотина на лявата си китка. Беше я притискал с палец, докато пътуваха към мотела, и сега установи, че има повече кръв, отколкото беше допускал. Избърса я с хавлиена кърпа и се зачуди дали да спомене на другите. Не сега, може би по-късно.