Току-виж, господин Стийнгардън ги заведе при другите.
В Принстън изготвяха списъци на всички студенти, използвали библиотеката през последната седмица. Студентските им карти регистрираха всяко посещение в библиотека на територията на кампуса. Фалшивите карти веднага се открояваха, защото в колежа те се използваха за покупка на алкохол от непълнолетни, а не за тайно промъкване в библиотека. Определиха точното време, когато са били използвани картите, после го сравниха с видеозаписите от охранителните камери в библиотеките. До обед агентите от ФБР разполагаха с ясни изображения на Дени, Джери и Марк, но за момента те нямаше да им бъдат от голяма полза. Всички бяха старателно дегизирани.
В служба „Редки книги и специални колекции“ старият Ед Фолк се задейства на високи обороти за пръв път от десетилетия. Заобиколен от агенти на ФБР, той прегледа светкавично регистрите на посещенията и снимките на последните посетители. Обадиха се на всеки един за потвърждение и когато хоноруваният преподавател Невил Манчин разговаря с ФБР, той увери агентите, че не е стъпвал в кампуса на Принстън. Във ФБР разполагаха със съвсем ясна снимка на Марк, но не знаеха истинското му име.
По-малко от дванайсет часа след успешното извършване на обира четирийсет агенти на ФБР се трудеха трескаво по случая — преглеждаха видеоматериали и анализираха данни.
11
Късно следобед четиримата ловци се събраха около масата и отвориха бирите. Дени не спираше да дърдори и повтори неща, които бяха обсъдили повече от десетина пъти. Обирът беше приключил, при това успешно, но при всяко престъпление остават улики. Винаги се допускат грешки и ако се досетиш дори за половината, значи си гений. Фалшивите документи за самоличност скоро щяха да бъдат открити и проверени. Полицията щеше да узнае, че извършителите са оглеждали библиотеката дни наред преди обира. Кой знае колко уличаващи видеокадри имаше? Щяха да открият нишки от дрехите им, отпечатъци от маратонките им и така нататък. Бяха сигурни, че не са оставили пръстови отпечатъци, но винаги съществуваше и такава вероятност. Четиримата бяха опитни крадци и знаеха всичко това.
Малката лепенка на лявата китка на Джери остана незабелязана и той реши също да не ѝ обръща внимание. Беше си внушил, че е без значение.
Марк извади четири устройства, които изглеждаха като „Айфон 5“ и имаха логото на фирмата, но не бяха телефони. Бяха така наречените „Сат-Трак“ — проследяващи устройства, свързани със сателитна система с покритие в цял свят. Не беше мобилна телефонна мрежа и нямаше начин полицаите да ги проследят или да ги подслушват. Марк обясни за пореден път, че е задължително и четиримата, плюс Ахмед, да поддържат непрекъсната връзка през следващите няколко седмици. Ахмед се беше сдобил с устройствата през един от своите многобройни източници. Нямаха бутон за включване и изключване, а се активираха с трицифрен код. Веднъж включени, изискваха от всеки потребител да въведе своя петцифрена парола за достъп. Два пъти дневно, точно в осем часа сутрин и вечер, петимата щяха да се свързват през устройствата с едно и също съобщение — „Чисто“. Всяко закъснение беше непростимо и вероятно катастрофално — щеше да показва, че проследяващото устройство, и най-вече неговият потребител, е компрометирано по някакъв начин. Закъснение от петнайсет минути щеше да задейства план Б, който изискваше от Дени и Трей да вземат ръкописите и да се преместят във второто скривалище. Ако Трей или Дени не установяха връзка, цялата операция или онова, което беше останало от нея, щеше да бъде прекратена. Джери, Марк и Ахмед трябваше незабавно да напуснат страната.
Лошите новини щяха да си предават с лаконичното съобщение „Червено“. То означаваше, че без никакви въпроси и незабавно (1) нещо се е объркало, (2) по възможност ръкописите трябва да бъдат преместени в трето скривалище и (3) петимата на всяка цена трябва да напуснат страната максимално бързо.