Ако някой бъдеше заловен от полицията, се очакваше да мълчи. Бяха запомнили имената на роднините си и техните адреси, за да си осигурят пълна преданост към каузата и един към друг. Отмъщението беше неминуемо. Никой не биваше да проговаря. Никога.
Колкото и злокобна да беше тази подготовка, настроението им все още беше ведро, дори празнично. Бяха извършили блестящо престъпление и идеално бягство.
Трей, серийният беглец, обожаваше да разказва историите си. Успяваше, защото имаше план след всяко бягство, докато повечето бегълци обмисляха само как да се измъкнат от затвора. Същото важеше и за престъпленията. Планираш и кроиш с дни и седмици, а когато всичко приключи, нямаш представа какво да предприемеш. Нуждаеха се от план.
Обаче не съумяваха да постигнат съгласие. Дени и Марк предпочитаха бързите удари, което изискваше да осъществят контакт с Принстън до седмица и да поискат откуп. Щяха да се отърват от ръкописите, нямаше да им се налага да се тревожат за съхранението и преместването им и щяха да си получат парите.
Джери и Трей бяха по-опитни и предпочитаха да подходят по-търпеливо: нека пушилката се уталожи, нека се ориентират как стоят нещата, след като новината се разчуе на черния пазар; нека мине малко време, за да са сигурни, че не са заподозрени. Принстън не беше единственият възможен купувач. Със сигурност имаше и други.
Обсъждането беше дълго и нерядко напрегнато, но и прекъсвано от шеги и смях, а бирата се лееше в изобилие. Накрая се споразумяха за временен план. Джери и Марк щяха да потеглят на следващата сутрин за вкъщи: Джери за Рочестър, а Марк — през Рочестър за Болтимор. Щяха да се спотаят, да следят новините през следващата седмица и, разбира се, да се свързват с останалите два пъти дневно. Дени и Трей щяха да се грижат за ръкописите и да ги преместят след около седмица във второто скривалище — евтин апартамент в беден квартал в Алънтаун в Пенсилвания. След десет дни щяха да се срещнат с Джери и с Марк в скривалището и четиримата щяха да начертаят нов солиден план. А междувременно Марк щеше да се свърже с евентуален посредник, когото познаваше от много години — опитен играч в сенчестия свят на откраднатите предмети на изкуството. Използвайки тайния код в бранша, той щеше да пусне слуха, че знае нещо за ръкописите на Фицджералд. Но нищо повече, преди отново всички да се срещнат.
12
Каръл, която живееше в апартамента на Джери, излезе в четири и половина сама. Проследиха я до магазина за хранителни стоки през няколко преки. Бързо взеха решение да не влизат в апартамента, не и по това време. Имаше прекалено много съседи. Една думичка от тях, и наблюдението им щеше да се компрометира. Каръл не подозираше, че я наблюдават толкова отблизо. Докато тя пазаруваше, агентите поставиха две проследяващи устройства под калниците на колата ѝ. Други двама агенти — жени с екипи за джогинг — проследиха какво пазарува тя (нищо интересно). Когато Каръл изпрати есемес на майка си, съобщението беше прочетено и записано. Когато се обади на приятелката си, агентите слушаха всяка дума. Когато се отби в някакъв бар, агент по джинси предложи да ѝ купи питие. Когато се върна у дома към девет часа, всяка нейна стъпка беше наблюдавана, заснета на видео и записана.
13
В това време гаджето ѝ пиеше бира и четеше „Великият Гетсби“ в хамак на задната веранда, на брега на красивото езеро. Марк и Трей бяха излезли в езерото с лодка и кротко бяха пуснали въдиците за платика, а Дени печеше стекове на скарата. По залез излезе студен вятър и четиримата ловци се събраха в дневната край пращящия огън. Точно в осем часа всеки извади проследяващото си устройство, набра кода си и напечата думата „Чисто“ — включително Ахмед в Бъфало. Всичко беше спокойно.
Животът наистина беше хубав. По-малко от двайсет и четири часа по-рано бяха в кампуса, криеха се в тъмното, напрегнати донемайкъде, но и въодушевени от тръпката на преследването. Планът им беше сработил безупречно и скоро щяха да разполагат с парите в брой. Размяната нямаше да бъде лесна, но щяха да се оправят с нея по-късно.
14
Алкохолът помагаше, но сънят споходи трудно и четиримата. Рано на следващата сутрин, докато Дени приготвяше яйца и бекон и се наливаше с черно кафе, Марк седеше на бара пред един лаптоп и преглеждаше водещите новини от Източното крайбрежие.