— Сега е много по-сериозно, Ендрю — с тези думи и гласът на Бутурлин стана много по-сериозен.
— Сведенията дойдоха направо от СВРП — студено и сякаш отчуждено Арсений Николаевич започна да излага тези сведения. — Дясното законспирирано крило на Съюза за възраждане на родината и престола е взело решение да те премахне и по този начин да ликвидира днешния «Куриер». Съобщи ми го стар приятел, един от още живите наши батальонци, но… — устата на Лучников-старши леко потрепна в ъгълчето, — …но, уверявам те, още не е изкуфял. Ти прекрасно знаеш, Андрей, че твоят «Куриер» и ти самият страшно дразните десните кръгове на Острова…
— Сега вече май и левите — обади се и Фреди Бутурлин.
— Та така, моят стар приятел също винаги се е възмущавал от твоята позиция и от Идеята за обща съдба, която той нарича просто съветизация, но сега е дълбоко потресен от решението на десните в СВРП. Смята, че това е метод на червените и кафявите, заплаха за нашата демокрация, и ето защо иска да попречи на това, като поставя на по-заден план нашите приятелски отношения. Сега ти, Федя, изложи, ако обичаш, твоите съображения.
Още щом спря да говори, Арсений Николаевич скочи от фотьойла и закрачи по килима, сякаш леко прегъвайки се в коленните стави.
Лучников седеше мълчаливо с незапалена пура между зъбите. Мракът висеше на меки гънки вдясно до слепоочието му.
— Андрюша, ти знаеш върху какво буре с барут живеем, в каква клоака се превърна нашият остров… — започна помощникът на министъра на информацията Фреди Бутурлин. — Трийсет и девет са само регистрираните политически партии. Маса екстремистки групи. Идиотската мода на марксизма се разпространява като инфлуенца. Сега всеки богаташ яки изписва за украсяване на вилата си събрани съчинения направо от Москва. Вревакуантите четат Братя Медведеви. Моллите цитират Енвер Ходжа. В една английска къща присъствах дори на декламация на стихове от Мао Дзъдун. Островът гъмжи от агентура. Си Ай Ей19 и Ка Ге Бе действат едва ли не открито. Размекващият транс на разведряването. Всичките тези нескончаеми делегации на приятелството, на културното, техническото, научното сътрудничество. Безвизови граници, безмитна търговия… — всичко това, разбира се, невероятно обогатява населението ни, но ден след ден ние се превръщаме в международен вертеп бетер Хонконг. С правителството не се съобразява никой. Демокрацията, която Арсений Николаевич и компания изтръгнаха от Барона през 1930 година, сега е доведена до абсурд. Май единствената институция, запазила и до днес смисъла си, са въоръжените ни сили, но и те започват да се разкапват. Наскоро имахме извънредно заседание на кабинета, когато ракетчиците от Северния укрепрайон поискаха да се създаде профсъюз на военните. Представи си една стачкуваща армия. На кого е потрябвала? По данни от ОСВАГ20 шейсет процента от офицерския състав са абонирани за твоя «Куриер». Тоест те четат вестник, който на всяка своя страница отхвърля самия смисъл на съществуването на руска армия. Разбираш ли, Андрей, в друга, по-нормална обстановка твоята Идея за обща съдба би била само една от идеите, правото за чието изразяване — на всякакви идеи! — е дадено от конституцията от 1930 година. Сега Идеята и нейният активен пропагандатор «Куриер» се превръщат в реална опасност не само за амбициите на нашите мастодонти, както ти ги наричаш, но и за самото съществуване на държавата и на демокрацията ни. Помисли, та нали ти, проповядвайки обща съдба с великата родина, възпитавайки у гражданите комплекс за вина пред Русия, комплекс за вина заради неучастието ни в нейните страдания и, както казват те там, велики постижения, помисли сам, Андрей, та така ти проповядваш капитулация пред червените и превръщане на нашата славна бананова република в Кримска област. Само си представи този кошмар — обкоми, райкоми…
— Не разбирам, Федя — прекъсна го Лучников. — Ти какво, подготвяш ме за покушението ли? Доказваш целесъобразността му? Какво пък, не ти липсва логика.
Тежест наля цялото му тяло. Тялото — оловна джунгла, душата — подгонена лисица. Мракът сега висеше като овално тяло около уютния абажур. Тази гадина Бутурлин, докато ми глаголства тук и развива държавни съображения, СВРП вече разработка плановете за хайката. За мен. За едно живо същество. Четирийсет и шест годишен ерген, реклама на цигарите «Марлборо», любител на бързото шофиране, пиянде, сластолюбец, самотен и нещастен, той скоро ще бъде надупчен от картеча на машингъна21. Да ти дожалее до сълзи за момчето Андрюша. Тате и мамо, за какво ме учихте на гами и ме хранехте с каша «Нестле»? Край.