Темата на разговора беше именно как по-добре да унижат младежта, агресивните и ярки „Яки-Туган-Фючъ“. Най-близкият приятел на Андрей — Володечка, граф Новосилцев, изведнъж заяви, че има намерение тази година да се състезава на Стария римски път. Декларацията беше толкова неочаквана, че всички млъкнаха и впериха очи в графа, а той само си посръбваше от шампанското и поглеждаше над чашата приятелите си с вълче око.
За разлика от Лучников граф Новосилцев беше истински професионален автомобилен състезател, освен всички други състезания най-малко седем пъти бе участвал в „Антика рали“ и три пъти бе излизал победител.
Когато Андрей представи на Таня графа като най-добрия си приятел, тя само се позасмя. „Най-добрият приятел“ я гледаше откровено и уверено, сякаш не се съмняваше, че в края на краищата ще се срещнат в кревата. Вълче е този твой приятел, каза тя после на Андрей. Вълк, поправи я той с уважение. Добре е да внимаваш с него, каза тя. Внимавам, засмя се той.
— Не е ли късно вече, Володечка? — предпазливо попита полковник Чернок. — На четирийсет и шест е нормално рефлексите ти вече да не са същите.
— Ще видя сметката на всички — студено каза графът. — Можете да не се съмнявате, ще им видя сметката на тези шушумиги с обикновена жигула.
Доволен от ефекта, допи чашата си и небрежно кимна на приятелите си, като не забрави да хвърли случаен поглед към балкона на Таня. Да, да, ще види сметката на всички, и на своите, и на чуждестранните „кутрета“, с наша (натърти той) обикновена съветска жигула шесторка. Естествено, специално е подготвил колата, можете да не се съмнявате в това. Сложил е в нея двигател от последен модел питър и е добавил към него едно-друго от секретната авиоелектроника (благодаря, Саша), преправил е и шасито и е приспособил жалкото итало-съветско копеле за гумите на състезателен хънтър. Гуми, широки един фут, уважаеми господа, със специално ошипяване, собствено изобретение.
— Ето това се казва граф! — възкликна плешивото момче Тимоша Мешков, най-богатият от всички присъстващи, настоящ съсобственик на нефтения октопод „Арабат Ойл Къмпани“. — Възхищавам ти се, Володечка! — и всички си спомниха как дребничкият Тимоша още от подготвителния клас се бе възхищавал на могъщия Володечка. — А разправят, че аристокрацията се била израждала!
— Аристократите никога не са се израждали — нравоучително каза граф Новосилцев. — Аристокрацията се е зародила в древността от най-силните, най-храбрите и най-хитрите воини, а древността, господа, не е чак толкова отдавнашно време.
— Какъв е смисълът на твоето предизвикателство обаче? — спокойно се заинтересува дебелият професор Фофанов, отговорен служител във Временния институт за чуждестранни връзки, тоест Министерството на външните работи на остров Крим.
— Има смисъл, и то огромен — замислено произнесе Лучников.
— Якитата! — възкликна графът. — Нашият лидер знае каква е работата. Лично за мен това е чисто спортна стъпка, разбира се, последното предизвикателство — той отново уж случайно хвърли поглед към балкона на Таня, — но лидерът ни, Антошка, знае каква е работата, мамка й политическа смрадлива. Нима не разбирате, че ние трябва да победим на Стария римски път, да отрежем крилцата на нашите хубавци якитата, и то да го направим именно сега, в момента на обявяването на СОС, три месеца преди изборите за Думата? Да не би да сте забравили, братлета, кой става главен герой на Острова след това рали и как нашето уникално население се вслушва в думите на шампиона? Шампионът може да стане президент, консул, крал, във всеки случай до следващия сезон. Освен това — с жигула! Помислете само — ще победи съветска кола!
Всички се умълчаха. Някой пусна по кръга нова бутилка. Таня засили звука на телевизора. Предаваха рядко скучен футболен мач за купата на УЕФА, някакъв московски отбор вяло отбиваше атаките на нахални, издути от бира холандци.
— Правил ли си вече тренировки? — попита Лучников.
— Ще измина това трасе със затворени очи, Андрей — каза графът. — Но ако ти смяташ…
Той изведнъж млъкна и всички млъкнаха, като се стараеха да не поглеждат Андрей.
— И аз ще участвам в ралито — изведнъж каза той.
Таня моментално изключи телевизора. Тогава всички погледнаха Лучников.
— Само че, естествено, не с жигула — усмихна се Лучников. — Ще участвам с моя питър. Ще си припомня младостта.
— И защо всичко това, Андрюша? — тихо попита граф Новосилцев.
— За да изляза втори, Володечка — отвърна Лучников. — Или първи, ако… ако ти обърнеш петалата…