Това е ставало и в живота — изкуството на блюдолизците е отразявало точно биопсихологическата тенденция в този живот. Всички надигащи се над многомилионното стадо глави са били яростно унищожавани. Унищожавани са били и революционните народни вождове, надарени с талант, хора като Сорокин, Миронов, Махно, който всъщност е спасил болшевишка Москва, нанасяйки непоправим удар на тиловете на Доброволческата армия. Биопсихологическият процес е изтласквал на повърхността бездария от типа на Ворошилов, Тимошенко, Калинин и накрая най-нищожния от нищожните, най-бездарния от бездарните — Йосиф Сталин. Мечът, или по-скоро — трионът, на биопсихологическата революция е вършел своето дело: падали са надигащите се глави на Троцки, Бухарин, Тухачевски, мечът е минавал през градове и села, през губернии и околии, единствената вина на жертвите е била проблясъкът на талант, макар и малката, но биеща на очи надареност. И ето че се е установила властта на мизерабъла, на най-долния от мизераблите, на най-дебилния дебил на нашето време.
Няма нито едно деяние на Сталин, което да не е белязано с изключително, смайващо бездарие. Той е унищожил спасителния Ленинов план за нова икономическа политика и е хвърлил страната в ново обедняване и глад. С цел да организира селското стопанство е унищожил милиони дееспособни селяни и е организирал форма на селскостопанско бездарие — „разкулачване“ и колхози. Непосредственото следствие от това са били многомилионните жертви на глада в Украйна, в Поволжието, из цялата страна, гибелта на хиляди и хиляди насилствено преселени от едни земи в други.
Понеже усеща нарастващото недоволство в партията и се страхува от надигащата се над стадото фигура на стабилния Киров, понеже не си представя друг, по-гъвкав, по-умен начин на управляване на страната, Сталин отново използва най-простия — убийството на Киров и рядко примитивни провокации на процеси и масов терор в партията — това може би е най-висшата проява на бездарието му. За нещастие на страната всичко това е ставало във върховия момент на биопсихологическото разместване, тоест било е неизбежно.
Преди назряващата световна война Сталин трескаво търси родствена душа, по-точно — близка биоструктура, и, естествено, я намира у Хитлер. Орди измамени германци и орди измамени руснаци си поделят Източна Европа. Не е било възможно да се подготвиш за война по-бездарно от начина, по който го е направил Сталин. След като унищожава талантливите маршали, презрял напълно геополитическия аспект на настъпващите събития и разчитайки на биопсихологическата си близост с второто по ранг нищожество на съвременността Хитлер, след предателството на последния той на практика панически хуква да бяга, оставяйки на пожарите нашите градове и обричайки на унищожение и поробване милионите жители. Могъщата бездарност на Хитлер попречва на Германия да удържи съкрушителна и лека победа. Наистина колко отвратително нищожен трябва да бъдеш, за да се изправиш срещу целия свят дори без да се сетиш (липсата на въображение много сближава двамата „кръстници“), че нормалните хора могат понякога да се защитават.
Междувременно, докато двамата слабоумници са се душели взаимно (по-точно Адолф е душел Йосиф), англосаксонците са получили възможност да изманеврират, да изберат, да решат коя гадина е по-опасна в момента. Ето ви ги слабите, ето ви ги хилавите западни демокрации! Уплашеният до смърт Сталин, който вече се е бил изнизал от Москва, естествено, е приел неочакваната помощ. Е, за това не е нужно да притежаваш нито ум, нито талант.