Величието на нашата страна се е проявило във факта, че пред лицето на национална катастрофа тя дори след десетилетия унищожаване на всяка една неординерност е успяла да издигне в хода на войната талантливи маршали и военни конструктори, храбри летци и танкисти.
Нищожеството на нашата биопсихологическа върхушка се е проявило във факта, че Русия, страната победителка, е загубила три пъти повече милиони животи, отколкото дори изпепелената до последното въгленче от съюзническата авиация Германия.
Периодът на следвоенната реконструкция е може би венецът на бездарието и нищожността на генералисимус Сталин. Никакви нови проекти, никакви реформи не са му хрумвали дори. Вместо тях той създава двайсетмилионна армия от роби. В тъпата глава бушува древен фараонски сифилис. Дренажната система на ГУЛАГ бързо изцежда таланта и творчеството, избили на повърхността благодарение на войната. Нищожествата отново тържествуват и пируват, защото все още пирът е бил техен, още не е бил започнал техният упадък, до оздравяването е имало много време. Върхът на тяхната власт, естествено, съвпада с биологическата смърт на техния кумир. По-нататък започва спад, кривата тръгва надолу, тайнственият човешки процес, толкова бездарно непредвиден от Маркс, навлиза в нова фаза.
Разбира се, Сталин не е умрял през 1953 година. Той е жив и сега в немислимата по своята тоталност „нагледна агитация“, в сталинските сесии на така наречения Върховен съвет и в провеждането на така наречените избори, в сковаността и неспособността за реформи на съвременното съветско ръководство (във всеки случай на онези от тях, които са наследили Калинин и Жданов), в нарастващата разруха на човешката икономика (храна, дрехи, обслужване, всички области на човешкия живот са поразени от сталинско слабоумие) и в разрастването на нечовешката икономика (безумно количество танкове и ракети като фантом от сифилитичен кошмар), в неприемането на всяко инакомислие и в натрапването на идеологически щампи от заплашително естество на целия народ, в експанзия на всичко онова, което сега се нарича „зрял социализъм“, сиреч на духовното и социалното живуркане…
И все пак пикът на биопсихологическия процес отмина, Сталин — като главно нищожество на съвремието — умира. Оздравяването започна.
ГУЛАГ е разрушен и днешната лагерна система, разбира се, не може да се сравнява с него. Омразата към инакомислието говори, че инакомислието съществува. Появиха се писатели, режисьори, художници, композитори. Границите станаха по-проницаеми. А най-значителната проява на реконвалесценцията се състои в това, че дори и в ръководните среди на страната се появиха хора, опитващи се да преодолеят глобалния сталински тъпизъм. Да бъдеш сталинист в „развития социализъм“, не е опасно, а дори един вид почетно, във всеки случай не е трудно. Антисталинистите в ръководните среди живеят доста трудно, те се крият зад кухите фрази на официалната лъжа, но поне се опитват да си размърдват мозъците, опитват се да налучкат пътя за спасяването на Русия от разрухата. Засега не споменават за реформи, но мислят за тях. Лъжат, но по лицата им се чете жажда за истина. Предишната сталинска Русия се е крепила върху кръвта, днешната сталинска Русия се крепи върху лъжата. Провидението е решило да преведе родината ни през голямата кръв към голямата лъжа. Ние не можем, отказваме да мислим, че шестте десетилетия под петата на сталинското нищожество приличат на кравешко преживяне и не са потрябвали на никого и че нашата свещена крава и тъй и тъй умира. Лъжата все пак е нещо по-добро от кръвта. Не говори ли това, че нищожеството „предава Богу дух“ все по-бързо, а мозъците са се поразмърдали? Какъв ще бъде следващият период? Не можеш да натикаш всички търсачи на правда по лудниците. В Русия все повече се множат хората, за които отделянето на истината от лъжата е най-естествен и пределно прост процес. Железобетонът на комунизма, въпреки „постоянното засилване и разширяване на формите на идеологическа работа“, омеква. Народът жадува за „кеф“, наричайки с тая идиотска думичка някакъв друг, още съвсем неясен, но желан начин на живот.
Прекосете източната част на нашето малко Черно море и се разходете по крайбрежната улица на „всесъюзния здравен център“ Сочи. Под безкрайните и могъщи лозунги на „зрелия социализъм“ (последният шедьовър е „Здравето на всеки е здравето на всички“) ще видите тълпи съветски граждани, които жадно се взират един в другиго — кой какви дънки, очила, фланелка носи, има ли нещо „марково“, тоест западно, в повече от мен? Над главите им като непоклатими звезди се извисяват сърпове, чукове, снопове, зъбчати колела, цялата тая идиотщина от трийсетте години, а на гърдите им се кипрят американските звезди и ивици, английски надписи. Можете да видите дори двуглав орел върху фланелки с реклама на водка „Смирнофф“.