Кузенков веднага събра всичките си помощници, каза им, че всички трябва да останат до късно, самият той ще нощува в кабинета си (според ранга заедно с кабинета му се полагаше стая за почивка със санитарен възел), а на сутринта моли всички да дойдат един час преди официалното начало на работния ден.
Трябваше да се подготви пределно стегната, но достатъчно пълна информация с цифрови данни за политическите дейности, армията, промишлеността, търговията, финансите на Зоната на Източното Средиземноморие, организацията „Крим-Русия“, Базата за временна евакуация, ВСЮР, Остров Окей или „гнездото на белогвардейските останки“ в зависимост от това, какво наименование ще предпочетат в задоблачните сфери. Помощниците работеха, телефончетата звъняха, секретарките сновяха насам-натам, а самият Марлен Михайлович не вдигаше глава от бюрото, макар от време на време да се сещаше, че това са абсолютни глупости, за какво са нужни всичките тези цифрови данни, след като единствената цел на съвещанието е да оценят неговата работа като незадоволителна и да го понижат или в най-добрия случай — да го преместят към фланга да се опита отново.
Когато обаче на другия ден видя участниците в съвещанието, той разбра, че нещата не са толкова прости, във всеки случай не са еднозначни. „Видната личност“ изобщо не беше начело тук, наистина тя седеше в изключително изгодна позиция, на една маса, в една редица с трите „най-видни личности“, но спазваше етична дистанция с дължина два стола. На отделна маса в ъгъла на огромния кабинет бяха настанени трима помощници на „най-видните личности“ и един помощник на „видната личност“. Последният приятелски се усмихна на Марлен Михайлович, той беше един от подразбиращите се съюзници, умно момче, доктор на науките. Всички присъстващи стиснаха ръката на Марлен Михайлович, след което му бе предложено да заеме място до главната маса, срещу „портретите“.
Марлен Михайлович седна, постави пред себе си папката и вдигна очи. „Портретите“ го гледаха мрачно и делово, с всяка година белезите на умората и възрастовите изменения все повече им личаха въпреки всичките големи успехи на Системата и Учението в световен мащаб. Погледът на Марлен Михайлович напълно отговаряше на установилата се вътре в това учреждение негласна етика — беше умерено делови и умерено изразяваше сдържаното, но необходимо обожание. Така трябваше. Беше нужна деловитост, съчетана с леко, уж неволно породило се обожание.
Марлен Михайлович си помисли, че всичко това при него не е престорено, не е изкуствено, че при него то е нещо естествено като дишането, че у него просто не може да не се породи това леко трепкащо обожание при срещата с „портретите“, защото за него именно това е срещата с най-важното, с партията, с онова, което е по-скъпо от живота. Това усещане го изпълни с топлината на съпричастността, той се почувства свой тук, каквото и да се случи — тук той винаги е свой, той е войник на партията, където и да го преместят, па дори и в районния комитет.
После разбра, че искреността му е била очевидна за всички и май дори е била оценена. В очите на единия от „портретите“ се мярна нещо бащинско, също не изкуствено, също родено в душата, вероятно защото за тях, за „портретите“, долустоящите другари също бяха един вид символи на великото, могъщо и вечно като сибирската тайга понятие „партия“.
После тази секундна и доловима само със скритите струни на душата размяна на чувства приключи и започна деловият разговор.
Виж сега, другарю Кузенков, събрали сме се да си побъбрим за твоето островче, каза един от „портретите“, който наблягаше на всички възможни места на „о“-то, но въпреки това този заоблен звук не му беше достатъчен. Колко години вече ни е като трън в очите. В Централния комитет получаваме писма от работническата класа — не е ли време значи да решим този въпрос.
Попивайки всеки звук, Марлен Михайлович кимаше в смисъл, първо, че напълно оценява факта, че такива особи са се събрали да решат съдбата на скромния обект на неговия патронаж, второ, че напълно разбира класовото недоумение по повод на „тръна“, и, накрая, че той е напълно готов да предостави изчерпателна информация по целия профил на проблема с „островчето“. Дори отвори папчицата си и дори леко се окашля.