Правилата на това съревнование не ограничаваха нито обема на цилиндрите, нито габаритите на колите. Ако щеш, се състезавай с огромен русо-балт, това чудо на съвременния комфорт, ако щеш — с двуместен, напомнящ повече чепик, отколкото автомобил, миджиет. При желание дори всички тези ужасни „сини акули“ и „жълти дракони“ развиващи по дъното на соленото езеро почти звукова скорост, може да излязат на старта на „Антика рали“, само че какво щяха да правят по виражите на стария път?
Лучников не бе подготвял колата си специално за състезанието, не бе я тъпкал с разни хитрини, както правеха повечето състезатели. Неговият турбо питър и без това беше едва ли не уникален, най-новото творение и гордост на автоконцерна „Питър Авто“ в Джанкой. Миналата пролет бе произведена малка партида, най-много петдесетина бройки, и разпратена по цял свят преди началото на рекламната кампания. Всички важни възли на апарата бяха пломбирани от престижната фирма, дори маслото се предлагаше да се смени чак след първите сто хиляди версти пробег. Разбира се, навремето Лучников нямаше да се стърпи да не бръкне в търбуха на своето турбо, но сега понякога с горчивина си мислеше, че по принцип не му пука за това състезание — ако не беше нужно на СОС, нямаше и да го забележи: беше се променил, мислеше за предишния себе си почти като за друг човек, очарованието, зародило се миналата пролет в Коктебел, не беше се връщало отново, колко много бе загубил и какво бе получил в замяна — сила, власт, решимост? Нищо не струваше това в сравнение с един миг от някогашното очарование.
„Яки, каза си той, набирайки скорост към небесносиньото, гарнирано със златно сияние, в което само след пет минути от състезанието започна да се очертава силуетът на Чатър Даг. — Яки, трябва да изведа напред Володка, това е моята цел, сега нямам други мисли, нищо нямам“.
Пред него на двайсетина метра разстояние се движеха само три коли. Били Хънт с петнистия си „ловец“ гледаше да се намести зад опашката на гордо летящото торпедо на Конт Портаго. Между тях обаче се носеше яркооранжев автомобил със зелено оперение. Това беше, както се досети Лучников, въпросният игъл на фаворита на якитата — „непобедимия“ Маста Фа. Тази птичка явно беше изненада за Хънт. Той май беше нервен.
Лучников трескаво мислеше: Вече няма да успея да спра Конт Портаго. Той безспорно ще изскочи пръв на серпантината. Но Били с постоянната му ловджийска тактика сега е уязвим за мен и Маста Фа ще ми помогне. Ако Портаго остане сам, на серпантината Ново-Сила ще го изпревари, няма никакво съмнение.
Маста Фа летеше с пределна скорост и не оставяше Хънт да го изпревари, за да се престрои и да се залепи за опашката на Портаго. Били започна леко да изостава с явното намерение да пусне напред игъла и да изскочи зад желания стегнат задник на своя съперник. Лучников натисна газта и се намести точно зад опашката на Маста Фа. Видя вляво озъбената уста на Хънт. Сега, за да изскочи зад Портаго, южноафриканецът трябваше да намали прекалено силно и тогава рискуваше да се оплете в безумна битка, в престроявания и засичания в основната група състезатели. Имаше един изход — да изстиска всичко от колата и да изпревари Маста Фа поне с десет метра. Хънтърът кривна наляво, право към края на фриуея, разстоянието между него и игъла се увеличи, но това позволи на игъла да излезе още малко напред. Били май вече не издържа, помисли си Лучников, а аз имам още резерв от обороти. Той се втурна в пътеката между хънтъра и игъла.
Няколко мига и трите коли се движиха една до друга. Лучников не сдържа любопитството си, изви очи наляво и видя наведената над волана глава на Хънт — той явно беше вбесен. Изви очи надясно — вдъхновено, с пламтящи очи лице на младо татарче. Мустафа, каза си Лучников, така се нарича. Че какъв яки е той, истински кримски татарин, може би с капка гръцка кръв. Всички те сега си преиначават имената, формират нация, наивни момчета — моят е Тон Луч, този е Муста Фа… Чувстваше, че изпреварва и двамата, и все още има резерв. В последния момент Били реши леко да го сплаши и едва-едва се премести наляво. Бронята му одраска борда на питъра. Замириса на изгоряла гума, питърът изръмжа и хънтърът изостана. Сега Лучников вече изместваше игъла. В огледалото видя, че Хънт намалява скоростта, очевидно решил все пак да се втурне изотзад по диагонала на фриуея към жертвата си, продължаващия да лети с безумна скорост Конт Портаго. Хънт няма да успее! Отзад към него налитат ферарита, мазди, мустанги, спитфайъри и питъри от основната група. Още секунда — и основната група поглъща хънтъра. Половината работа е свършена — за графа е спечелена най-малко една минута.