Като изпревари доста лесно Маста Фа, Лучников успя да погледне надолу от авиационната височина на фриуея. На един остър завой зърна ярко петно — жигули-камчатката. Над нея висеше вертолет на Ти Ви Миг, явно режисьорът на репортажа се бе сетил каква е работата.
Лучников нагло натисна спирачки и видя в огледалото как очите на неопитния яки се разшириха от ужас. Разстоянието между тях не намаля. Явно и Маста Фа бе натиснал спирачките. Още няколко секунди. Налетя святкащата вълна на основната група.
Маста Фа завъртя волана и тръгна да се отдалечава надясно. В основната група явно бе започнало нещо като паника, някой очевидно набиваше спирачки, друг се опитваше да се измъкне, но други го притискаха и с риск да излязат от състезанието го принуждаваха да намали. Като изчака още няколко секунди, та в групата нещата да се поуталожат, Лучников се засили надясно, подлагайки си борда уж в старанието си да настигне Конт Портаго, а в действителност с единствената цел да забави цялото рали. Още няколко секунди! Като премина в дясната страна на фриуея и видя сега вече на трийсетина метра пред себе си продължаващото победоносния си полет фламенко, Лучников отново погледна надолу и видя как граф Новосилцев мощно и смело се отдалечава към зелените дебри на дефилето, където започваше серпантината към Ангарския проход. Неколцината други хитреци, които бяха предпочели долния път, останаха далеч назад. Така минаха още няколко минути. Всеки път, когато някоя кола се изтръгнеше от основната група, пред нея започваше да се мярка яркочервеният турбо на Лучников и успелият да се измъкне състезател се принуждаваше да сменя лентата или да намалява скоростта. Създаваше се впечатление, сякаш Лучников охранява победоносния полет на Конт Портаго. Фриуеят прелетя над пропаст и при поредната смяна на позиция Лучников видя летящия редом с него огромен вертолет на Ти Ви Миг. Вратите му бяха отворени. Няколко момчета във вертолета се зъбеха и му показваха палци. Яки!
Изведнъж в колата се чу прещракване и след него спокойният глас на Таня:
— Летим над теб. Какво правиш, Андрей? Ей сега ще катастрофираш.
— Не се включвай повече, ако обичаш — каза Лучников.
Той видя как от левия фланг на основната група постепенно започва да се отделя петнистият „ловец“ и сега вече поема не към Портаго, а към него. Разбра, че Били е разгадал играта му, сега вече той, Лучников, се е превърнал в плячка за него и няма начин да се отърве. Изви волана и се позасмя, като видя в огледалото колко точно реагира гениалният състезател Хънт на всяко негово движение. Объркването на Били вече бе изчезнало, играта бе свършила и сега Лучников трябваше само да дава газ — за щастие вече се точеха последните километри на фриуея. В далечината сребрееше като огромна дъга рампът към Алушта, откъдето след един главозамайващ вираж колите трябваше да излязат на Стария римски път.
Рампът беше три пъти по-тесен от фриуея и тук Лучников успя да не пусне напред хънтъра. Фламенкото първо изскочи на чакъла и веднага вдигна подире си огромен шлейф от червеникав прах. След него изневиделица, като дяволче от табакера, изникна и се втурна нагоре по серпантината граф Новосилцев. Планът на съучениците бе успял. Колата на Лучников сега прикриваше жигули-камчатката от хънтъра. Още миг, и собствените му колела заскърцаха по чакъла. Отзад Хънт включи мощните си, заслепяващи дори през праха, лумващи в огледалата на Лучников фарове. Отпред се мержелееше силуетът на камчатката, виждаше се плещестата фигура на графа, галският му шлем. За миг той вдигна дясната си ръка, поздравявайки Андрей.
Започнаха безумните виражи по водещата нагоре серпантина. Ту от едната, ту от другата страна зейваха пропасти. Отляво в благодатните зелени долини и по склоновете бяха разпръснати вили и хотелите на Димерджи, отдясно се бе простряло морето, редуваха се скалисти заливи и мънички крайморски селища, ярки петънца на спортни яхти, един круизен лайнер, пътуващ към Ялта. Тук-там на виражите над пропастите старият път беше ограден с допотопни, изкривени насам-натам колци. Най-често липсваше каквато и да било ограда. Прелитаха покрай опасни места — сринали се, изронени канавки, пукнатини, свлачища. През последните години пътят бе изпаднал в съвсем плачевно състояние, тоест именно в състоянието, което правеше от това рали това рали. Поради липса на време, а и от известно лекомислие Лучников не бе направил предварително нито едно пресмятане, впрочем той със сигурност знаеше, че през последния месец Володечка е ошетал този път най-малко петнайсет пъти, познава всяка пукнатинка тук, а значи — СОС, напред! Сега графът се бе залепил за опашката на фламенкото, но не бързаше да го изпреварва. Конт Портаго просто изстискваше от своя апарат всичко възможно. Лучников пък мяташе колата си ту надясно, ту наляво, като се стараеше колкото може по-дълго да не изтърве пред себе си Хънт. Състезанието продължаваше.